Голямото закъснение за Европейска столица на културата

Община Пловдив се бави с инфраструктурните проекти, които са свързани с провеждането на Европейска столица на културта през 2019 г. Чували сме това изречение много пъти, но проблемите са сериозни и забавянето не е просто политическо обвинение.

Целта на Европейска столица на културата е не само да се организират повече спектакли, изложби и концерти, но и да привлечем туристи от цял свят, като трайно поставим Пловдив върху картата на културните събития в Европа.

Задачата е изключително отговорна и, за да бъде изпълнена, Министерският съвет определи бюджета на Европейска столица на културата в размер на 76,4 млн. лв. От тези средства 20 млн. лв. са държавна субсидия, 46,4 млн. лв. трябва да бъдат осигурени от община Пловдив и 10 млн. лв. – от спонсори.

А освен неработещ зоопарк?

Част от държавната субсидия – 4 млн. лева – е дадена преди две години за строителство и е инвестирана в зоопарка, който обаче все още не е отворен. Останалите 16 млн. лева са предвидени за културната инфраструктура. От тази сума общината получи преди няколко месеца 7 млн. лева за няколко конкретни проекта – 2,7 млн. лева за реконструкцията на пл. „Централен“, по 1 млн. лв. – за ремонт на кино „Космос“ и изграждане на пешеходна зона в Тютюнев град, 2,2 млн. лв. – за реконструкция на художествените галерии и 200 000 лв. за резидентен център, планиран да се разположи в една от къщите в Стария град. Обектите са посочени от местната администрация.

До 2019 г. остават само 15 месеца. Но до този момент нито един от тези инфраструктурни обекти дори не е започнат. Не са подготвени работните проекти и не са проведени обществени поръчки за избор на изпълнители. Този факт създава реална опасност Пловдив да провежда културните събития в същите зали и галерии, с които разполага и сега. Администрацията няма време да изпълни програмата, която сама е набелязала.

Така сме изправени пред риска да не успеем да подготвим Пловдив за това толкова очаквано от години събитие. Защото значението на Европейска столица на културата не е само за една година – през 2019 г. трябва да бъде само началото, а след това хиляди българи и чужденци да се връщат редовно в Пловдив заради неповторимия дух на града ни. От нас не се искаше чак толкова много.

Заключеното кино „Космос“

Сградата на бившето кино „Космос“ на ул. „Гладстон“ е един от арт центрове, където през 2019 г. ще се провеждат част от културните събития. Това пише в концепцията на Европейска столица на културата. Засега обаче общинската сграда е под ключ.

В тази сграда не са прожектирани филми още от 90-те години на миналия век. Състоянието на някога голямата и комфортна амфитеатрална зала със сцена и екран е катастрофално. Всички инсталации са унищожени, покривът тече, осветление и отопление няма. Без капитален ремонт „Космос“ не може да посреща посетители.
За възстановяване на общинската сграда е отпусната държавна субсидия в размер на 1 млн. лв. До този момент ремонтните работи не са започнали. Няма и информация дали е подготвен проект за реконструкция.

Трудно може да бъде осъществена и идеята за разчистване на площада пред киното. Пространството откъм ул. „Гладстон“ е обявено за частна собственост с решение на съда, постановено преди години. Собствениците водят дела срещу намерението на общината да премахне построените на площада търговски обекти.

Преди време млади професионалисти, сред които и много архитекти, положиха усилия и направиха редица подобрения в сградата. Вдъхнаха й живот, но по-късно „Колектив Културен космос“ бяха буквално изгонени от сградата, без да им се поиска мнението относно визията за развитие на бившето кино.

Градът на галериите

Пловдив е известен като град на художниците. Галериите са част от духа на нашия град. Градските художествени галерии обаче не са в най-доброто състояние. И отново проблемът не е само в парите. Ремонтите на градските художествени галерии са финансово подкрепени с целева субсидия в размер на 2,2 млн. лева от държавния бюджет.

Първоначалните намерения на община Пловдив бяха за Европейска столица на културата да подготви изложбените зали на ул. „Съборна“ и на ул. „Гладстон“, която се стопанисва от Дружеството на пловдивските художници. В нито една от тях не е започнал ремонт.

Провалени планове

Преди години общината реши да предприеме мащабно разширение и реконструкция на галерията на ул. „Гладстон“. Планът включваше и надстрояване на сградата. Намерението беше свързано с идеята през 2019 г. в Пловдив да гостува поне една изложба на световно известен художник. За подобна експозиция са необходими много по-различни условия, отколкото тези, които се предоставят в сградата на ул. „Гладстон“ – с течащ покрив и влага.

Тогава художниците протестираха, защото, както и в много други случаи, никой от община Пловдив не сметна за необходимо да обсъди тези промени с тях. Липсата на диалог не е нов проблем за Пловдив. Докато страстите се уталожат и отношенията се изяснят, мина още време.

В един момент плановете на местната власт рязко се промениха. Някой реши да събори галерията и на нейно място да построи нова. Мотивът бе, че една нова сграда ще струва толкова пари, колкото и ремонтът на старата. Но и тогава диалог нямаше, и тогава експертите не бяха потърсени. Бъдещата изложбена зала нямаше проект, нито оценка за цената на строителството.

Приказки без край

Но с това екстравагантните и нереализирани идеи на община Пловдив не свършват. Появи се и план за нова галерия под стълбището на „Каменица“. Бившият бар беше откупен с бюджетни пари от частна фирма именно с тази цел. Днес никой в община Пловдив не си спомня за обещанието на Главната да се открие филиал на Градската художествена галерия. Парите обаче бяха платени.

Наскоро администрацията беше споходена от още едно ново хрумване – за изложбена зала да се ползва общинската част от бившия детмаг „Снежанка“ на ул. „Райко Даскалов“. Аргументът е, че таваните там са високи и има големи прозорци. Към момента вече има сключен договор, като площ от 421 кв.м. е отдадена под наем само за един месец през годината за цена едва 472 лева без ДДС.

Опитът обаче ни учи, че тук “гениалните” идеи засенчват предишните “гениални” идеи, а градските художествени галерии продължават да очакват ремонта си.

Руини и пепелище в Тютюневия град

Колко пъти сте чували за Тютюневите складове в последните години? За съжаление, все по неприятни поводи. Ако не са опити за незаконно събаряне, то ще е мистериозен пожар. А този квартал трябва да е привлекателен арт център, който в концепцията за Европейска столица на културата е наречен Тютюнев град.

Днес имаме безстопанствени сгради, грозни руини и пепелище. Авторите на концепцията, с която Пловдив защити престижната титла, не са и предполагали, че идеята им граничи с утопия. Бившите тютюневи складове до един са частна собственост. Никой от авторите на концепцията не е водил разговори със собствениците – нито за партньорство, нито за евентуално спонсорство.

Една от по-ценните като архитектура сгради на ул. „Одрин“ 8 беше разрушена от нейните собственици и засега няма изгледи скоро да бъде възстановена. Пожар обезобрази други четири склада на ул. „Иван Вазов“, „Кап. Андреев“, „Екзарх Йосиф“ и „Г. М. Димитров“. Стените на най- красивата от тях , на бележития пловдивски дарител Димитър Кудоглу, е подпряна с железа, за да не рухне върху главите на минувачите. Пред рухване е и складът на бул. „Христо Ботев“.

Община Пловдив обаче е измислила изход. Сега ни уверяват, че Тютюнев град ще има, но културните събития ще се провеждат на открито. Интересно как ще стане това при необезопасени сгради и реална опасност за минувачите. Или адреналинът ще е екстра за туристите?

Иронията не е безпочвена. Общината получи пари от държавата един милион лева за пешеходната зона в Тютюневия град. Проектът засега е само на думи. Предстои да видим кои ще са майсторите, които ще се заемат да работят на необезопасен терен.

   
Брой прочитания: 3,732 

Снимки от галерията

Дани Каназирева във фейсбук