Градът на най-бавните ремонти

Никъде другаде асфалтирането на стари булеварди не отнема три години

Представете си, че живеем в град, където улиците се ремонтират редовно. Изграждат се дори нови. А работата се извършва бързо. Сещаме се за бул. “Руски. Само че скоростта…

Вероятно има различни мнения дали това е най-красивият булевард на Пловдив, но със сигурност няма спор, че това е най-бавният ремонт, който е виждал градът ни. Никой разумен човек не може да си обясни защо е необходимо една работа да се проточва с години, след като обикновено може да се свърши за няколко месеца. Не е необходимо да сме пътували далеч зад граница, за да видим разликата.

Проблемът си е в Пловдив

Очевидно липсва необходимата организация. Затворените с години улици не само създават неудобства и задръствания, те лишават от доходи стотици търговци, които са буквално блокирани от загражденията. Това не може да бъде грижа за Пловдив.

Иначе всичко започна с фанфари. На 24 октомври 2014 г. община Пловдив подписа договор за поредния кредит в размер на близо 30 млн. лева (14,2 млн. евро). С тези пари банката финансира работата по четири булеварда – основни ремонти на Коматевско шосе, „Руски“, „Шести септември“, както и изграждането на новия бул. „Северен“. Кредитът бе предоставен с условието, че ще бъде погасен с лихвите в срок до 15 години. Това означава, че до 2029 г. пловдивчани ще изплащат асфалта на тези четири булеварда.

Това ли беше вярното решение?

Още по време на дебатите за банковия заем в Общинския съвет, представителите на „Съюз за Пловдив“ настояха парите да бъдат вложени в изграждане на нова пътна инфраструктура, а не за ремонт на стара. И днес държим още на тази позиция – улиците на Пловдив са тесни за силно натоварения трафик и вместо да се хвърлят пари за ремонти на съществуващите булеварди, трябва да се инвестира в нови пътни връзки. Текущите улични ремонти могат да се финансират с пари от бюджета на общината, върху които не се плащат лихви. А ако ще плащаме толкова години заеми и лихви, то поне да бяхме инвестирали в качествена промяна. Единственият нов обект, който бе включен към заема, бе булевард “Северен”.

На практика, още преди да сме изплатили заема от 30-те милиона, ще се наложи да плащаме за ново асфалтиране на трите булеварда, тъй като дотогава ще изтече гаранцията за трайността на настилката. Парите ще вървят, банките ще печелят, а ние ще асфалтираме едни и същи стари улици.

Според договора с банката 30-те милиона трябва да бъдат инвестирани за три години. Срокът изтича през есента на тази година, а работата не е свършена и наполовина. Една от основните причини е лошото планиране и липсата на координация между ангажираните строителни фирми, строителния надзор и Община Пловдив.

Организацията говори ясно за управлението на града ни. Поне в едно са честни обаче – признаха си още в началото, че не могат да свършат работата навреме. Пусковият срок и на четирите булеварда е 18 юли 2019 г., а бяха започнати още през лятото на 2016 г. Това са цели три години…

Бул. “Руски” – когато тръгнеш слепешката

На втората година от началото на големия ремонт на бул. „Руски“, работата не е свършена дори наполовина.

Никой за никъде не бърза.

И няма защо – сами са си поставили пусков срок след почти още две години. Не става дума нито за нов планински участък на магистрала, нито за някакъв сложен тунел – става дума за напълно прав булевард, чиято настилка просто трябваше да бъде подменена.

Но винаги у нас и простата работа започва да изглежда невероятно сложна. Договорът предвижда подмяна на старата настилка, тротоарите и осветлението от кръговото кръстовище на Централна гара до бул. „Шести септември“. Това са ни повече, ни по-малко от 1430 метра. Проектът не предвижда някаква промяна на габаритите – остават си познатите две платна, с познатата алея с дърветата по средата. Т.е. наистина става дума само за подновяване. Цената на проекта е 4,5 млн. лева, а с лихвите ще излезе на пловдивчани малко над 11 млн. лева.

Къде сме днес?

Все още чакаме в задръствания в стеснените участъци или да заобикаляме по други улици. Досега са завършени само два участъка. Нов асфалт има на западното платно от гарата до Търговската гимназия на ул. „Гладстон“ и на източното платно от ул. „Гладстон“ до ул. „Преслав“.

Нещо не е наред, нали? Обяснението за всичко това е хаосът. Някой трябваше да създаде синхрон между участниците в ремонта, но не го направи. Малко след началото на работата, се оказа, че трябва да бъде подменена и канализацията в един от участъците. Поради умишлено или неумишлено недоглеждане, тя не е била планирана и не е била проектирана.

Но и това не е единствената причина за бавния ремонт. Пловдивчани минават всеки ден покрай обектите, финансирани с банковия заем, и виждат как точно се работи. За съжаление, не виждат бързане и добра организация, а протакане. В немалко дни на обекта е било пусто – работници не се забелязват. А когато след няколко дни минувачи ги попитат защо е така, чуват отговора: Спокойно, имаме много време … Нали самата община си постави срока до 18 юли 2019 г.

А ако само светофарите са „умни“?

Имаме си “умни” светофари. Имаме си и задръствания все още. Дали тогава всички са “умни” в тази история?

Улиците на Пловдив са тесни за интензивния трафик, защото политиката на управляващите предвижда само смяна на пътната настилка, но не и разширение на пътната инфраструктура и изграждане на нови булеварди и кръстовища на две нива. Решенията обаче не са само свързани с нова инфраструктура, но и с управлението на старата.

Затова очакванията бяха проектът „Модернизация и развитие на устойчив градски транспорт“ да доведе до видим резултат. Проектът на стойност 44 млн. лева бе финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие“ и по него бяха подменени остарелите светофарни уредби на част от основните кръстовища в Пловдив. С пари по този проект бе открит и Център за управление на трафика.

Само за тази цел бяха похарчени над 6 млн. лева – по-голямата част от които са безвъзмездна финансова помощ от ЕС. Не е ясно кой какво управлява в този Център за управление на трафика, но трафикът продължава да изглежда неуправляем. Разочарованието на шофьорите е огромно, защото тъй наречените „интелигентни“ светофари ни най-малко не намалиха задръстванията по основните градски булеварди.

Пловдивчани все още очакваме да видим ползата от тази инвестиция за милиони. И се питаме дали е достатъчно само светофарите да са “умни” или пък е важно това качество да притежават и авторите и изпълнителите на проекта.

Заложниците от бул. „Шести септември“

Фалит. Това е най-често чуваната дума от търговците, чиито обекти се намират на бул. „Шести септември“ между моста на Адата и Цариградско шосе. Тук от миналото лято се извършва основен ремонт с банков заем и краят му все още не се вижда.

В продължение на цяла година нямаше достъп към магазините и офисите от северната страна. Булевардът и тротоарите бяха разкопани от моста до хипермаркет „Мосю Бриколаж“. Ремонтираният участък е с дължина най-много 300 – 400 метра, без да е имало отчуждаване или разширение.

Такъв ремонт се извършва максимум за два-три месеца. Но ремонтът на бул. „Шести септември“ с дължина в участък само от 1100 метра е определен колосален срок от три години. Това може да е безкрайно удобно за общината, но е пагубно за хората в района. Много от търговските обекти са притиснати до стената.

Община Пловдив се оправдава, че успоредно с пътния ремонт на булеварда се прокарва парно, което забавяло работата. За топлопровода е сключен друг договор – между “ЕVN – Топлофикация” и избраната от дружеството фирма. Кой обаче трябва да координира всички тези ремонти? Разбира се, че това е работа на община Пловдив, която издава всички разрешителни и не може да се прави, че не е информирана.

Това доведе и до забавянето и на бул. „Северен“, който е единственият пътен обект, изграждан от нулата. Дължината му е 2 242 метра, ще има две платна по три ленти и ще струва 10,3 млн. лева, а с лихвите малко над 17 млн. лева. По утвърдения график от банката, работата трябваше да започне преди една година, както и на останалите три булеварда. И тук отново гаф – имало частни имоти, които не са отчуждени.

Наложи се банката да направи компромис и на община Пловдив беше даден ултиматум процедурите да приключат до март тази година, затова и строителството на новия булевард започна едва тази пролет. Но с условието, че ще се работи само на половината от трасето, защото в останалата му част продължава отчуждаване.

Коматево под обсада

Втора година хиляди жители на Коматево са в капан и напълно основателно протестират срещу забавения ремонт на единствения път до квартала си. Коматевско шосе е затворено от юли миналата година. Колите и автобуси обикалят с километри по околовръстния път – това им отнема по 30-40 минути всеки и път и допълнителни разходи за гориво.
Започна учебната година и учениците от Коматево отново трябва да стават един час по-рано, за да стигнат до училище. Неудобствата са неизбежни при всеки ремонт, но в случая община Пловдив не може да каже точно колко ще продължи работата. А всеки има право да планира живота и работата си, нали?
Нито общината, нито фирмата-изпълнител на ремонта на четирите булеварда – „Щрабаг“, се ангажират с точна информация кога ще бъде отворено Коматевско шосе. Обещанията се променят, появяват се безброй оправдания. Реалистичен срок обаче няма.
Проектът за асфалтиране и подмяна на канализацията е за участъка от бул. „Александър Стамболийски“ до входа в Коматево. Дължината е 2427 метра, а цената е 6,5 млн. лева, които са от новия 30 – милионнен заем и с лихвите ще излезе над 8 млн. Лева на данъкоплатците.
Ремонтът се прави в съществуващото платно, без да се разширява, въпреки че булевардът е с много интензивно движение и има крайна нужда от удвояване. За една година е асфалтирана само една четвърт от Коматевско шосе. А от първата копка, направена през октомври 2015 г. в навечерието на местните избори и спряна, изминаха вече две години.

Проекти в графата “обещано, но неизпълнено

Няма предизборна кметска кампания, в която пловдивчани да не чуват обещанието за изграждането на

транспортния подлез „Модър – Царевец“.

Обектът е изключително важен за града ни, защото трябва да осигури директна пътна връзка между районите „Западен“ и „Южен“. Засега обаче подлезът остава в графата “неизпълнени обещания”.

Подземното съоръжение е очаквано от жителите на този район от десетилетия. Но в последните три кметски мандата имаше и конкретни обещания – и Славчо Атанасов започваше подлеза “всеки момент”, и Иван Тотев вече два мандата го започва “още от утре”.

Подлез до Водната палата

Няма развитие и по другите четири пътни проекта, шумно рекламирани от община Пловдив. Обещаното изграждане на автомобилен подлез под бул. „Цар Борис III Обединител“ до Водна палата не е включено в строителната програма на общината.

Строителството на нов мост над Марица, чиято цел е по-директна връзка между бул. „България“ и бул. „Копривщица“, също е отложено за по-добри времена.

Малкото Голямоконарско шосе

На Голямоконарско шосе, чието разширение „стартира“ вече няколко години, все още не са завършени процедурите по отчуждаване на частни имоти, които попадат в регулацията на новото трасе. Това е ангажимент на двете общини – Пловдив и Марица и за него се знае отдавна.

В пълна мъгла потъна и обещаното изграждане на транспортния подлез под Централна гара. За тази пътна връзка между бул. „Васил Априлов“ и бул. „Македония“ се говори от края на миналия век, но и тя не стига по-далече от предизборните приказки.

И Южен обходен колектор, планиран най-малко от десет години, изчезна от дневния ред на община Пловдив. Успоредно с изграждането на колектора, който е крайно необходим за южните квартали на града, трябва да се разшири тесният бул. „Александър Стамболийски“. От община Пловдив обясняват, че проектирането е прехвърлено като задача на държавното дружество В и К. Няма публична информация дали е осигурено финансиране и дали изобщо е изготвен проект.

   
Брой прочитания: 11,486 

Снимки от галерията

Дани Каназирева във фейсбук