Националната програма за енергийна ефективност, известна като програмата за саниране, предизвиква съмнения и притеснения сред гражданите. И то не без основания, коментира адв. д-р Каназирева.
Безспорно е полезно програмата да бъде реализирана, за да се помогне на всички хора с панелни жилища, голяма част от които нямат възможност сами да ги ремонтират.
Договорите за санирането обаче са написани набързо, не са предвидили всички възможни ситуации, които могат да възникнат, не са предвидили правна възможност хората да правят възражения и това създава излишно напрежение.
Аз няма да злоупотребя с притесненията на хората и няма да ги плаша.
Подкрепяме всяко действие, което ще помогне на конкретни хора, въпреки въпроса доколко е справедливо държавата да тегли заем и да помага на някои, а не на всички. Аз, като юрист, и моят екип сме на разположение да помагаме на хората да използват по най-добрия начин това финансиране.
Програмата за саниране е поредният пример за свръхцентрализирания модел на спускане на готови решения, заповеди, в случая типови договори, без хората да бъдат питани.
Какво трябваше да направи правителството:
Става дума за личните имоти на българските граждани – нормално е да има притеснения. Всичко това обаче не беше направено и това освободи сцената за крайни популисти, които злоупотребяват със страховете на хората, за да печелят популярност.
Какво се случва всъщност?
На практика става въпрос за следното: подписва се договор с две страни – Българската банка за развитие и Сдружението на собствениците. Предметът на договора е отпускане на банков заем за целево финансиране – изброените дейности по саниране. Банката отпуска парите на Сдружението на собствениците в специално открита сметка, но с нея може да оперира само кметът. Ето защо – собствениците упълномощават кмета на общината – от тяхно име и за тяхна сметка, да усвоява и да разходва отпуснатите пари, а след това държавата да върне сумите на банката.
Ето какво предлагаме конкретно да се промени и допълни в програмата:
Това е изключително важно, защото точно Сдружението на собствениците се явява задълженото лице спрямо баката. Това ще гарантира правото на хората да знаят как се харчат техните пари, с какви материали ще се извършват ремонтите и в какви срокове.
Сега хората изпитват страх, защото ако избраният от общината изпълнител работи некачествено или забави изпълнението, собствениците нямат право да прекратят договора. Ако го направят, сами трябва да плащат всички разходи по санирането. При обществените поръчки водещ критерий е най – ниската цена. Това носи опасност да бъдат използвани некачествени материали или например най – евтината дограма. По договор Сдружението няма право да откаже, например, монтаж на най-евтината дограма, иначе договорът се прекратява и собствениците правят ремонта за своя сметка.
В момента в договорите се съдържа коварната клауза, че ако Сдружението не осигури достъп до всеки апартамент, вода, ел.енергия и строителна площадка, банката еднократно може да прекрати договора и всички разходи остават за плащане от собствениците.
Тези поправки нито са сложни, нито ще възпрепятстват изпълнението на програмата. Те обаче ще успокоят и хората, и общинските администрации, които нямат достатъчен административен капацитет да се справят с нелеката задача.
В Пловдив все още не е ясно как ще се обявяват обществените поръчки – отделно за конструктивно обследване, проектиране и изпълнение или инженеринг, за няколко жилищни сгради или за всяка отделно. А вече има около 40 сдружения и първите заявления за финансиране.