– Г-жа Каназирева, като адвокат и политик се срещате всеки ден с различни хора. Коя е основната тревога, която те споделят с вас?
– Най-големите страхове са за утрешния ден – как ще го преживеем и какви доходи ще имаме. Не си спомням държавата да е била толкова продължително време на дъното и да сме изпадали в такава бедност. Не съм виждала толкова много отчаяние в очите на хората. Най-тревожното е, че само за три години – от 2009 г. досега – близо 100 000 фирми са фалирали в страната, а 300 000 работни места бяха закрити. Заради сведените до минимум инвестиции и растящата безработица повечето от хората са изправени на ръба на оцеляването. Ако тази крайно тежка ситуация не се промени, ще виждаме все повече от децата ни да напускат границите на България. Липсата на инвестиции и слабата икономика са най-сериозният проблем на управлението в страната.
– В Пловдив, като втория град в България, ситуацията не е ли по-добра?
– За съжаление, според последната статистика ние бяхме на 11-то място по икономическо развитие. Не само София, Варна, Бургас, но и далеч по-малки градове ни задминаха като икономика, инвестиции, доходи и стандарт на живот.
– Как властта би могла да стимулира бизнеса?
– Общината следва да има добър мениджмънт, да не пречи и да се стреми да привлича повече и повече инвестиции в града. Както местната, така и държавната власт трябва да водят стабилна и умерена данъчна политика, за да има сигурност сред бизнеса и стимул за развитието му. Вместо това непрекъснато се измислят нови данъци, например, върху лихвите.
С този налог се засягат не най-богатите, а средната класа и хора, които са събирали пари за черни дни и за образованието на децата си.
– Винаги ли само властта е виновна за липсата на инвестиции и дали самите ниe не пречим понякога на частните инвеститори? Как ще коментирате например широко дискутираната напоследък тема за строителството на Клуб “Бунарджик” на мястото на стария ресторант “Големият Бунарджик”?
– Факт е, че имотът е приватизиран през 1994 г. Факт е, че всички документи за строеж са налице и са съгласувани с министерствата на културата и на околната среда. Също така е безспорен факт, че съгласно законодателството частната собственост е неприкосновена. Всичко останало е популизъм и спекулация. Знаем много добре, че това място на Бунарджика беше запустяло, дори се страхувахме да минаваме оттам, защото постройката се рушеше, а вътре имаше спринцовки и боклуци. Тепетата като емблема на Пловдив са в ужасно състояние.Занемарени са, пълни са с отпадъци, Марково тепе беше унищожено, а върху него се изгради мол, който стои като паметник и не функционира. Никой няма интерес от тази мъртва инвестиция. Затова лично аз ще се радвам, ако на мястото на бившата руина на Бунарджика се построи нова сграда, която отговаря на одобрения проект, и районът около нея да бъде облагороден, озеленен, осветен и превърнат в място за отдих. Всяка инвестиция е важна за Пловдив, особено ако тя се прави съгласно с действащите закони, както в случая, и защитава обществения интерес.
– Световната криза не е ли причина да си стоим на дъното?
– Световната криза е най-удобното оправдание на управляващите. Кризата в България е предизвикана от некадърност, от страх, полицейщина, притискане на бизнеса с ревизии и данъци. Заради същата некадърност в община Пловдив през последните години се губят инвеститори и се пречи на бизнеса, а от друга страна се осъществяват сделки, които ощетяват пловдивчани.
Най-актуалният пример е с фирма “Градски транспорт”.
На 16 юли 2008 г. казах, че договорът за приватизацията трябва да бъде развален, защото в противен случай имуществото на дружеството ще бъде откраднато. Въпреки това тогава въпросът се политизира, а случаят се покри с политическия чадър, защото приватизаторът беше общински съветник от БСП и днес виждаме резултата. От фирмата взимат автобусите, тролейбусната мрежа пада, вече има и жертви, а Пловдив изгуби 90 декара и милиони левове. Питам дали предишните управляващи – ВМРО и БСП, с които беше и ДПС – ще понесат отговорност и дали ще излязат публично поне с извинение за поредната кражба в Пловдив?
– Можеше ли общината да си запази 33-те процента от акциите в “Градски транспорт” и да не се стигне до този фал?
– Разбира се, че можеше. Общината беше акционер и в нейна полза бяха заложени акциите на дружеството. Щяхме да запазим дела си в транспортния бизнес, ако не беше чадърът на БСП в коалиция с ВМРО.
По същия начин, заради некадърност, лични и групови интереси общината изгуби повечето от своите фирми. Нищо не остана от “Мебелна къща”, загубите във фирмата за обществено хранене “Ритон” са над 10 млн. лева, от неизгодни сделки в годините назад са нанесени милиони левове щети на пловдивчани. Бедата е, че от една страна общината и държавата не успяха да съхранят и развият своята икономика, от друга не помагат в достатъчна степен на бизнеса. Отделно често си пречим един на друг, водени от меркантилни интереси. Затова сме на дъното и ще продължим да потъваме, ако тази нагласа не се промени.