Дани Каназирева е отправила питане до Иван Тотев, кмет на община Пловдив, за това, как се определя размерът на такса битови отпадъци за фирми и граждани и как се харчат събраните средства.
Според Закона за местните данъци и такси като размер те трябва да съответстват на действително направените от общината разходи по предоставяне на съответната услуга и да създават условия за разширяване на предлаганите услуги, повишаване на качеството им и постигане на по-голяма ефективност.
Дани Каназирева смята, че в момента размерът на такса смет е неправомерно завишен, не съответства на действителните разходи на общината и представлява непосилна тежест за бизнеса, който е обложен със силно завишена такса битови отпадъци.
Гражданите и фирмите на Пловдив нямат яснота за какви услуги заплащат такса смет, какво е длъжна да им предостави като услуги общината срещу тази такса и какви са действителните разходи за това. Няма яснота кога и колко често се събират битовите отпадъци, кога и колко често се почистват и мият улиците. Това касае всеки един гражданин и търговец в гради ни – добавя Каназирева и настоява във връзка със заявеното от управляващите на Пловдив намерение за прозрачност на управленските решения да получи точни разчети за разходите по почистването на Пловдив, перо по перо: разход за сметопочистване и сметоизвозване, брой съдове за сметосъбиране, транспортни разходи по сметоизвозването, обща площ на обществените пространства, които се почистват, и начините, по които се случва това (ръчно, машинно), честота на миене на улиците и площадите, разходи за почистване на зелените площи, разходи за поддържане на депото в Цалапица и за завода в Шишманци.
Пловдивчани трябва да знаят къде потъват парите им от такса смет и дали тя е това, което трябва да бъде по закон – равна на реално направените разходи, или по традиция се използва за запълване на дупките в общинския бюджет – категорична е общинската съветничка.
Всяка година администрацията изземва от граждани и фирми близо милиард и половина лева под формата на всевъзможни такси. В тази сума не са включени банковите такси по преводите, които ползвателите на административни услуги са длъжни да правят. Така на практика във всяка от последните години държавните ведомства, съдебната и местната власт изпразват джобовете на българските граждани и на бизнеса с гореспоменатата сума. За сравнение – приблизително милиард и половина лева са годишните приходи от данък печалба на фирмите.
По закон размерът на таксите трябва да се определя или от цената на предоставен документ или услуга, или от направените материално-технически или административни разходи. Простичко казано: размерът на таксата трябва да е равен на разходите, направени по предоставянето на съответната услуга. Така ли е в действителност? Не. Към днешна дата различните такси са начин за формиране на бюджетни приходи и за запълване на бюджетни дупки и по тази причина те значително надхвърлят стойността на услугите, за които се събират.
Помислете само – един хляб в България струва около лев, а най-обикновена чиновническа услуга често струва пет-десет пъти повече. Нормално ли е това?!
Като се има предвид, че в повечето случаи става въпрос за информация, която се съдържа в база данни и за броени минути може да бъде отпечатана на лист. Какво се получава – един хляб, за чието производство са вложени продукти, електроенергия и труд, струва по-малко от разпечатката на един лист с някаква информация.
Да вземем за пример и нещо, което касае всяко българско домакинство и всяка българска фирма – такса смет. Според Закона за местните данъци и такси общините събират такса смет, чийто размер би трябвало да се определя от направените разходи – материално-технически, административни, разходи по сметосъбирането, сметоизвозването, почистването на местата за обществено ползване, депониране на твърдите битови отпадъци и т.н. На практика обаче общините, за да запълнят бюджетните си дупки, формират стойност на този данък, многократно надхвърляща стойността на реалните разходи по извършване на посочените дейности.
Няма да е трудно да се приведат още десетки примери за неясно и некоректно формирани държавни такси, понякога за неизвестно кому нужни услуги – достатъчно е само да обърнем поглед към Агенцията по вписванията.
Какво трябва да се направи? Неотложна е мащабна законодателна и административна реформа с цел въвеждане на яснота и прозрачност около начините, по които се формират таксите, за да може те действително да са равни на направените за съответните услуги разходи. Защото не е редно на гражданите на България, освен всички останали финансови тежести, да бъде вменявано и задължението да пълнят касите на различните ведомства и да осигуряват по-високи премии и бонуси за чиновниците.
Дани Каназирева дава пълната си подкрепа на Международния форум изложение “Здраве, щастие, красота”, който ще се проведе в Пловдив, в Дома на науката и техниката, от 30.11 до 02.12 .2012 г., обявиха днес на пресконференция организаторите на събитието Теодор Неделчев и Ани Велкова.
Те благодариха на г-жа Каназирева за подкрепата, която им оказва, и споделиха, че първоначално са потърсили за помощ председателя на Общински съвет – Пловдив, но такава им е била отказана.
Дани Каназирева заяви, че застава плътно зад организаторите на здравния форум, защото той популяризира един начин на живот и мислене, които трябва да бъдат подкрепяни и поощрявани. Всичко: и успехът, и щастието, и пълноценната реализация на всеки един от нас, както и на обществото като цяло, минава през нашето физическо и психическо здраве, затова всяка една подобна позитивна кампания винаги ще среща пълната ми подкрепа – допълни тя.
Организаторите на “Здраве, щастие и красота” залагат на силна лекторска програма, в която са включени имена на 24 доказани специалисти от областта на традиционната и нетрадиционната медицина. Сред лекторите от България се открояват имената на известния специалист по здравословно и лечебно хранене проф. Христо Мермерски, психотерапевтката Мадлен Алгафари, ученикът на Лидия Ковачева д-р Георги Гайдурков, дясната ръка на д-р Емилова – д-р Таня Грандева, както и много други доказани специалисти в областта на диетологията, дерматологията, психологията и личностното и организационно развитие. Със сигурност интерес за посетителите на форума ще представлява лекцията на апитерапевта д-р Пламен Енчев, в която той ще разкаже как могат да се лекуват открити рани с ухапване от пчела.
Международното участие във форума е от индийката Пинки Гангас, която ще обясни как може да се преодолее стресът с йога, както и от Гузал Тажибаева, ученичка на световноизвестния узбекскистанец Мирзакарим Норбеков, чиято система се ползва с голяма популярност у нас.
Посетителите на изложението ще могат да участват в уъркшопове, различни презентации, демонстрации и дегустации: безплатен грим с биокозметика, представяне на различни масажни техники, на екологично чисти храни и биопродукти, ръчно замесване на пълнозърнест хляб с лимец и квас и много други.
Това е второто издание на международния форум “Здраве, щастие и красота”. Първото е било преди два месеца във Велико Търново и е посетено от 1000 души. Очаква се посетителите на пловдивското издание да надхвърлят 3000. Форумът ще бъде открит на 30.11.2012 г., в 10.00 ч., от Дани Каназирева.
Кои са най-важните неща, когато се прави приватизация на едно предприятие? По правило целта на приватизацията, казано на най-прост език, трябва да е финансово да заздрави и стабилизира едно предприятие с много задължения. Друга възможна цел би могла да бъде това предприятие да се подари и да бъде продадено на скрап. Това са двете възможности. Държавата е тази, която избира дали договорът за приватизация да бъде подготвен и подписан по начин, по който да защити интересите на ВМЗ-Сопот и на хилядите работещи там, или да се сложат клаузи, с помощта на които евентуалният приватизатор ще може да заобиколи изпълнението на договора за приватизация. Аз искрено се надявам държавата да осъзнае мащаба на проблема във ВМЗ и това, че от начина, по който ще го реши, зависи съдбата на хиляди жители на община Карлово и община Сопот. На второ място изключително важно е как се упражнява следприватизационният контрол – дали се следи изпълнението на задълженията, които е поел приватизаторът, дали се изпълняват програмите за изплащане на задълженията, за трудова заетост, за инвестиране на средства. Доколко държавата ще има волята да следи за изпълнения на задълженията и да санкционира приватизатора, ако не изпълнява условията по договора, предстои да видим.
В момента демографска картина в България е драматична и правителството прави всичко, което е по силите му, тя да се задълбочава с всеки изминал ден: ограничава възможностите за младите майки, замразява майчинските, не отпуска допълнителни средства за детски надбавки, не решава проблемите с местата в детските градини, така младите хора губят мотивация да останат да живеят и да раждат децата си тук и са принудени да търсят изход в чужбина. Само за три години демографската криза в България стопи с над 10 хиляди новородените деца, а в следващите 4 десетилетия младежите до 19-годишна възраст ще намалеят с 350 хиляди.
Трябва да се вземат спешни мерки, за да бъде овладяна тази тревожна демографска тенденция, и имат конкретни виждания как да се случи това.
Да се премахне прагът за получаване на месечни помощи за деца, така че всички български семейства или самотни майки да получават не социални помощи, а месечни надбавки при опростена процедура за кандидатстване. Това би струвало на държавата допълнително около 150 милиона лева годишно – пари, които могат да бъдат набавени, като се съкратят разходите по подслушване, размерът на субсидиите на политически партии, като бъдат премахнати различните привилегии на политици, министерства, ведомства, в това число и на Народното събрание.
Трябва да се създаде и специален фонд за бъдещото поколение – фонд, от който да бъдат кредитирани нисколихвено млади семейства за отглеждането на деца и за образованието им.
Според експерти парите, които се дават през втората година от раждането, трябва да бъдат обвързани с размера на минималната заплата и да бъдат индексирани според инфлацията, както и майките студентки да получават не еднократни помощи при раждане на дете, а ежемесечни помощи в размер на две работни заплати за редовно обучение и една – за задочно.
Двоен стандарт – само така може да бъде определено сегашното разпределение на парите в държавата. Управлението на ГЕРБ дойде на власт с призива да затегнем коланите и да се примирим с постната пица, която финансовият министър ни предлага, защото това е единственият начин, по който може да се запази финансовата стабилност в страната, и единственото, което може да си позволим в условията на тежка продължителна финансова криза. В тези три години обаче, докато обикновените хора затягаха до невъзможност коланите си, докато пенсионерите оцеляваха с непроменените си пенсии в условия на постоянно растяща инфлация, когато жизненоважни за страната сфери като образованието и здравеопазването не функционират нормално поради липса на средства, има един финансов оазис, където криза няма, и той се казва субсидии на политическите партии.
Годишно за издръжка на партиите отиват 41 милиона лева от държавния бюджет. През 2009 г. правителството на тройната коалиция гласува парите за партиите да бъдат по 12 лева на глас всяка година, сума, която се запази и при сегашното управление на ГЕРБ. От тези субсидии в партийните каси всяка година се изливат милиони, без да се смятат огромните приходи от лихви, също измерими в милиони, по данни от Сметната палата.
Пловдивчани да плащат същата такса смет догодина – 1,2 промила, а за бизнеса тя да се намали на 4 промила вместо сегашните 5,5.
Това предложение ще направи на сесията общинската съветничка Дани Каназирева във връзка с план-сметката за чистота, подготвена от кмета Иван Тотев.
Градската управа планира да увеличи такса битови отпадъци за населението на 1,5 промила, а за бизнеса да я свали символично на 5,3 промила.
Дани Каназирева е категорична, че няма да подкрепи план-сметката, защото в разчетите на общината липсва прозрачност за разходите.
Още миналата година по това време поисках администрацията да ни даде отчет къде отиват над 30 милиона лева, заложени в бюджета за чистота, припомни Дани Каназирева.
Редно е пловдивчани да знаят колко струва километър пробег на един сметовоз, както се знае пробегът на всеки градски автобус, и какви са разходите за миенето и метенето на улиците.
Тази информация обаче си остава в пълна тайна.
Години наред продължава една и съща практика: общината определя глобална сума, необходима за чистота, а след това разхвърля парите под формата на такса смет между домакинствата и фирмите, за да си върже сметките, коментира Каназирева.
Според нея таксите в момента са начин за формиране на бюджетни приходи и запълване на бюджетни дупки, а не това, което трябва да бъдат по закон – равни на реално направените от общината разходи по предоставянето на съответната услуга.
Затова трябва ясно да се каже какъв е принципът, на който е формиран новият размер на такса смет за гражданите, като се разбият разходите перо по перо – настоява общинската съветничка.
Управляващите са длъжници на бизнеса, тласнат на дъното благодарение на некадърното управление на ГЕРБ.
Затова е редно такса смет да се намали на 4 промила, тоест с 1,5 промила, а не със символичните 0,2 промила.
Така фирмите ще имат по-малко разходи през следващата година и ще поемат глътка въздух, убедена е Дани Каназирева.
Тя категорично ще гласува против увеличението на такса битови отпадъци за населението, защото тази мярка ще влоши и без това тежкото състояние на най-уязвимите социални групи.
– Г-жа Каназирева, като адвокат и политик се срещате всеки ден с различни хора. Коя е основната тревога, която те споделят с вас?
– Най-големите страхове са за утрешния ден – как ще го преживеем и какви доходи ще имаме. Не си спомням държавата да е била толкова продължително време на дъното и да сме изпадали в такава бедност. Не съм виждала толкова много отчаяние в очите на хората. Най-тревожното е, че само за три години – от 2009 г. досега – близо 100 000 фирми са фалирали в страната, а 300 000 работни места бяха закрити. Заради сведените до минимум инвестиции и растящата безработица повечето от хората са изправени на ръба на оцеляването. Ако тази крайно тежка ситуация не се промени, ще виждаме все повече от децата ни да напускат границите на България. Липсата на инвестиции и слабата икономика са най-сериозният проблем на управлението в страната.
– В Пловдив, като втория град в България, ситуацията не е ли по-добра?
– За съжаление, според последната статистика ние бяхме на 11-то място по икономическо развитие. Не само София, Варна, Бургас, но и далеч по-малки градове ни задминаха като икономика, инвестиции, доходи и стандарт на живот.
– Как властта би могла да стимулира бизнеса?
– Общината следва да има добър мениджмънт, да не пречи и да се стреми да привлича повече и повече инвестиции в града. Както местната, така и държавната власт трябва да водят стабилна и умерена данъчна политика, за да има сигурност сред бизнеса и стимул за развитието му. Вместо това непрекъснато се измислят нови данъци, например, върху лихвите.
С този налог се засягат не най-богатите, а средната класа и хора, които са събирали пари за черни дни и за образованието на децата си.
– Винаги ли само властта е виновна за липсата на инвестиции и дали самите ниe не пречим понякога на частните инвеститори? Как ще коментирате например широко дискутираната напоследък тема за строителството на Клуб “Бунарджик” на мястото на стария ресторант “Големият Бунарджик”?
– Факт е, че имотът е приватизиран през 1994 г. Факт е, че всички документи за строеж са налице и са съгласувани с министерствата на културата и на околната среда. Също така е безспорен факт, че съгласно законодателството частната собственост е неприкосновена. Всичко останало е популизъм и спекулация. Знаем много добре, че това място на Бунарджика беше запустяло, дори се страхувахме да минаваме оттам, защото постройката се рушеше, а вътре имаше спринцовки и боклуци. Тепетата като емблема на Пловдив са в ужасно състояние.Занемарени са, пълни са с отпадъци, Марково тепе беше унищожено, а върху него се изгради мол, който стои като паметник и не функционира. Никой няма интерес от тази мъртва инвестиция. Затова лично аз ще се радвам, ако на мястото на бившата руина на Бунарджика се построи нова сграда, която отговаря на одобрения проект, и районът около нея да бъде облагороден, озеленен, осветен и превърнат в място за отдих. Всяка инвестиция е важна за Пловдив, особено ако тя се прави съгласно с действащите закони, както в случая, и защитава обществения интерес.
– Световната криза не е ли причина да си стоим на дъното?
– Световната криза е най-удобното оправдание на управляващите. Кризата в България е предизвикана от некадърност, от страх, полицейщина, притискане на бизнеса с ревизии и данъци. Заради същата некадърност в община Пловдив през последните години се губят инвеститори и се пречи на бизнеса, а от друга страна се осъществяват сделки, които ощетяват пловдивчани.
Най-актуалният пример е с фирма “Градски транспорт”.
На 16 юли 2008 г. казах, че договорът за приватизацията трябва да бъде развален, защото в противен случай имуществото на дружеството ще бъде откраднато. Въпреки това тогава въпросът се политизира, а случаят се покри с политическия чадър, защото приватизаторът беше общински съветник от БСП и днес виждаме резултата. От фирмата взимат автобусите, тролейбусната мрежа пада, вече има и жертви, а Пловдив изгуби 90 декара и милиони левове. Питам дали предишните управляващи – ВМРО и БСП, с които беше и ДПС – ще понесат отговорност и дали ще излязат публично поне с извинение за поредната кражба в Пловдив?
– Можеше ли общината да си запази 33-те процента от акциите в “Градски транспорт” и да не се стигне до този фал?
– Разбира се, че можеше. Общината беше акционер и в нейна полза бяха заложени акциите на дружеството. Щяхме да запазим дела си в транспортния бизнес, ако не беше чадърът на БСП в коалиция с ВМРО.
По същия начин, заради некадърност, лични и групови интереси общината изгуби повечето от своите фирми. Нищо не остана от “Мебелна къща”, загубите във фирмата за обществено хранене “Ритон” са над 10 млн. лева, от неизгодни сделки в годините назад са нанесени милиони левове щети на пловдивчани. Бедата е, че от една страна общината и държавата не успяха да съхранят и развият своята икономика, от друга не помагат в достатъчна степен на бизнеса. Отделно често си пречим един на друг, водени от меркантилни интереси. Затова сме на дъното и ще продължим да потъваме, ако тази нагласа не се промени.