Референдумът е неуспех за ГЕРБ и за БСП. Двете партии загубиха, защото се влияят единствено от конюнктурата, а не от принципите, заяви Дани Каназирева, областен координатор на Движение България на гражданите. БСП мобилизираха твърдото си ядро и вероятно за това повече хора са гласували “за”. Референдумът е гражданска инициатива, а не стягане на партийните редици.
Категорично трябва да има промени в закона за провеждане на допитване. В момента референдумът има консултативна роля, а не задължителен характер, което трябва да се промени, смята Каназирева. Цинично беше изявлението на премиера Борисов в края на миналата седмица, че няма да се съобрази с резултатите от референдума, коментира координаторът. Движение България на гражданите ще предложи следните промени: подписката за провеждане на референдум да бъде от 250 000 души, а не 500 000, както е в сегашния закон. Резултатите от референдума да имат задължителен характер и да отпадне прагът за броя на гласоподавателите, които правят допитването валидно, изброи Дани Каназирева.
Пловдивчани ще плащаме все по-високи данъци в следващите десет години, ако общината тегли 30-милионен заем от Европейската банка за развитие и кредит от фонд „Флаг”. Прогнозата даде общинския съветник Дани Каназирева, която се обяви против предложението на ГЕРБ. В условията на икономическа криза и безработица е неразумно да се теглят нови заеми и да се товарят данъкоплатците с лихви, твърди тя.
В момента общината изплаща облигационен заем в размер на 50 млн. лева, а ако се теглят нови два кредита, общата задлъжнялост с лихвите ще надхвърли 100 милиона. По думите на Каназирева общината не е изпадала в такъв голям дълг в последните 22 години.
Предложенията за заем от Eвропейската банка за възстановяване и развитие и за кредит от “Флаг” не са придружени с финансови разчети, от които да е видно как ще се отрази върху общинския бюджет изплащането на главница на обща стойност 36 милиона лева, каза още Каназирева. Редно е кметът да обясни какви вноски ще се плащат от бюджета по трите заема и да посочи гаранциите, че дълговете няма да доведат до ново увеличение на данъци и такси в Пловдив, настоява съветничката.
Предложението за теглене на кредити от Европейската банка за възстановяване и развитие и такъв от фонд “Флаг” ще се гласува на заседанието на общинския съвет днес.
Дани Каназирева иска и пълна обосновка на разходите по чистотата и пита знае ли някой в общината колко на ден измита една метачка и колко контейнера са нужни на Пловдив или се плаща по неясни критерии.
Такса смет за бизнеса да бъде намалена до размера на разходите, които общината прави за чистота, каквото е законовото изискване. Предложението е на общинския съветник от Съюз за Пловдив Дани Каназиреава и вече е внесено в Общинския съвет. След като преди 2 седмици от Съюз за Пловдив поискаха училищата да бъдат освободени от такса смет, защото е непосилна за техните бюджети, сега настояват за преразглеждане и на парите за чистота, които се начисляват на бизнеса. „Става дума за всички фирми – от най-дребния търговец в малко магазинче до големите предприемачи. Всички те сега плащат 35 пъти по-висока такса смет от гражданите, а е ясно, че няма как да произвеждат 35 пъти повече боклук. Какви отпадъци например изхвърля една счетоводна кантора, освен едно кошче с хартия“, даде пример Каназирева. “Начинът за определяне на таксата е крайно несправедлив. За един урегулиран поземлен имот, иначе казано за една поляна, се плащат 8 хил. лв. такса смет за година”, добави общинският съветник Владимир Кисьов, който е и строителен предприемач. Каназирева обобщи, че таксите в община Пловдив, а и у нас въобще се определят безобразно и произволно, а всъщност в Закона за местните данъци и такси ясно е казано, че те трябва да покриват само и единствено разходите на администрацията по предоставената на хората усруга. Затова и Каназирева иска да получи от общината доклад за разходите, включени в определянето на такса смет. В сегашната практика на формиране на план-сметката за чистота има смущаващи моменти, твърдят експерти на Съюз за Пловдив. Например няма ясен критерий, който да определи колко контейнера за отпадъци трябва да има в града. Сметката е сравнително проста – Пловдив изхвърля около 100 000 тона боклук на година, което, разделено на 365 дни, прави 274 тона дневно. Ако всеки съд събира половин тон и контейнерите се изпразват всекидневно, са необходими 548 съда. Ако се събират на два дни, това означава 1100 контейнера и т. н. В същото време в града има поставени над 4500 съда, които могат да съберат над 2000 тона отпадъци. Това означава, че или колите минават един път седмично, а се отчитат ежедневни курсове; или минават ежедневно, без да събират отпадъците. Не е ясно и каква площ измита на ден една метачка и каква – една машина, затова и няма ясни разчети много или малко са парите, които се дават за ръчно и машинно метене и миене. Трябва да се опишат и маршрутите на сметоизвозването до Цалапица и до Шишманци в километри и да се определи колко плаща общината на километър, след което да се умножи по общия сбор на маршрутите за ден и за месец и така ще се получи сумата за план-сметката по показател сметоизвозване. Само след подобен детайлен анализ разход по разход може да се прецени дали не е раздута план-сметката за чистота, респективно такса смет, затова в Съюз за Пловдив разчитат да получат доклада от администрацията преди приемането на таксата за следващата година.
Марково тепе е препродадено с печалба от 20 млн. лева, наказани няма
Проверки на всички съмнителни сделки трябва да бъдат извършени и в община
Пловдив по подобие на Несебър, счита общинският съветник Дани Каназирева. Заради
далавери с имоти Пловдив е загубил много повече пари, отколкото черноморският град
от сделката с дюните.
Продажбата на Марково тепе е най-големият грях на местната власт спрямо
пловдивчани, останал и до днес ненаказан. Щетата за града възлиза най-малко на 20
милиона лева, освен окончателното съсипване на Седмия хълм. Порочната сделка е
извършена през 2003 г. с решение на Общинския съвет, доминиран от СДС, и по
предложение на тогавашния кмет Иван Чомаков. Осем декара земя в центъра на
Пловдив, на бул. “Руски”, са спазарени без търг и конкурс с фирма “Стоянстрой”
ЕООД срещу скромната сума от 1 301 600 лева. Продажбата е направена чрез
ликвидация на съсобственост. Предприемачът Стоян Сариев има само 400 квадратни
метра, общината – 8135 квадратни метра. На практика към копчето на бизнесмена
общината щедро си пришива балтона. Купувачът е задължен да построи бизнес сграда
по одобрен проект във формата на тепе не по-късно от четири години след като получи
разрешението за строеж.
През 2003 г., вместо да изпълни решението на Общинския съвет, Сариев препродава
Марково тепе на фирма “Мелина” ООД – София, за 11 750 000 евро. Това е реалната
цена, на която вървят имотите в центъра на Пловдив през 2003 – 2006 г. Проектът не е
реализиран, инвестицията не е изпълнена. Новият собственик застроява на сто
процента тепето, без да остави и един квадратен метър зеленина. Сградата на мола,
кръстена от пловдвивчани Годзила, стои недовършена от три години. Емблематичното
място, което можеше да бъде превърнато в парк, е безвъзвратно погубено. Отговорност
за това безобразие не е потърсена от никого, коментира Дани Каназирева.
Аналогичен е случаят с продажбата на 32 декара общинска земя на
бул. “Освобождение” в район “Тракия”. През 2006 г. с решение на Общинския съвет
фирма “Регнис” ЕООД на Димитър Бекриев купува имота за 6 милиона лева. На
конкурса предприимачът оферира супермащабна инвестиционна програма за 206
милиона лева, като обещава да построи жилища, магазини, офиси.
Година по-късно с нотариален акт от 20 април 2007 г. “Регнис” продава 32 декара на
фирма “Риофиса България” ЕООД, управлявана от испански граждани. Цената е осем
пъти по-висока от тази на общината – 24 059 258 евро. Инвестиционната програма не е
изпълнена, наказани отново няма.
Десетки са сделките, с които на бюджета на Пловдив са нанесени огромни материални
щети. Само от продажбата на Марково тепе и терена в “Тракия” общината е изгубила
минимум 60 милиона лева, продавайки имотите за жълти стотинки. С тези пари могат
да се построят 20 луксозни детски градини.
Пловдив задминава Несебър по имотни далавери и е редно, след като премиерът
Борисов разпореди проверка на всички сделки с държавна и общинска земя в Несебър
за последните девет години, да направи същото и в Пловдив, за да бъдат посочени
персонално виновниците за изгубените за общинската хазна милиони, категорична е
Дани Каназирева.
“Има проект, има пари – път няма. И единствената причина за това е мудността на областната управа.” – така Дани Каназирева, определя все още несъстоялото се разширение на пътя Пловдив-Асеновград.
Разширението на пътя е от изключителна важност за региона, тъй като в момента той е натоварен много над допустимите норми – над 21 000 автомобила за 24 часа – и по него се осъществяват важни туристически, промишлени и търговски връзки. Проектът за разширението на пътя е готов от 4 години, осигурени са и парите, но към настоящия момент не е започнало даже и частично изпълнение. Оправданията на областната управа с неприключилите отчуждителни процедури звучат несериозно, защото при добра воля за 4 години тези процедури отдавна можеха да са финализирани или поне да започне частично изпълнение на участъци, където отчуждителните процедури вече са приключили.
Каназирева се опасява, че е много вероятно парите за проекта вече да са изчерпани, тъй като средствата се осигуряват по програма “Транзитни пътища 5”. По тази програма парите идват от държавен заем от Европейската банка, който е общ за цяла България. И от местната структура на Движението не изключват възможността парите вече да са усвоени по други проекти в държавата, докато управата на Пловдив-област се помайва.
Изхождайки от изключителната важност на разширението на пътя Пловдив-Асеновград, в писмо до областния управител Дани Каназирева настоява да получи подробна информация на какъв етап е проектът, какви действия и в какъв срок ще предприеме областната управа за разширението на пътя, има ли все още средства по програмата “Транзитни пътища 5”, какво е направил областният управител по време на мандата си. И дали пък не се предвижда първата копка на разширението да бъде направена в началото на лятото – предизборно.
Както „Марица” писа, в общината са подготвени доклади за неизпълнение на разписанията и на изискването линиите на дружеството No 26, 11, 9, 17, 21, 25, 36 и 113 да се обслужват с по-висок клас автобуси с двигател евро 3. Кметът Иван Тотев каза, че до края на седмицата юристите ще се произнесат дали има правни основания за прекратяване на договора. Решение засега не е взето.
Потърсихме мнението на общинската съветничка и юрист Дани Каназирева, която първа, още през 2008 г., в качеството си на председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация настояваше за прекратяване на договора с мотив, че мажоритарният собственик Ангел Батаклиев нарушава клаузите му, източвайки „Градски транспорт” АД.
– Г-жо Каназирева, според вас има ли достатъчни основания за разваляне на договора с фирма „Градски транспорт”?
– Договорът за приватизацията на дружеството трябваше да бъде прекратен още през 2008 г., за да се спре навреме схемата за източване на парите на данъкоплатците и ограбване на общинското имущество. През целия предишен мандат настоявах за това, но над мажоритарния собственик на „Градски транспорт” Ангел Батаклиев беше разпънат политически чадър,който му осигури привилегията безнаказано да нарушава договора. Резултатът е повече от плачевен – работниците получават жалки трохи вместо заплати, тролейбусните линии са закрити, осемте автобусни маршрута на „Градски транспорт” са нередовни, пътниците са принудени да висят по спирките или да търсят друг превоз. Тази агония продължава с години и е крайно време да се спре.
– Кой е държал чадъра над Ангел Батаклиев?
– Неговите съпартийци от БСП в коалиция с ВМРО. Славчо Атанасов се хвана на тази въдица, за да има мир в коалицията, и затвори очи на източването на „Градски транспорт”. Не искам да го оправдавам, защото един кмет е длъжен да бъде отговорен за общинското имущество. БСП и ВМРО постоянно правеха компромиси с фрапиращите нарушения на приватизационния договор. Много пъти съм се питала и сега се чудя, къде през тези години беше прокуратурата?
– По какъв начин ставало източването?
– Ангел Батаклиев приватизира „Градски транспорт” през май 2007 г. чрез неговата фирма „Транс сити” АД. Според договора купувачът трябваше да достави 60 нови автобуса до 21 март 2008 г. и 65 тролейбуса до 21 януари 2009 г. Автобусите бяха закупени на лизинг с условието, че вноските ще се плащат от „Градски транспорт” АД, а не, както е редно, от фирма „Транс сити”. По същия начин, от средствата на „Градски транспорт” са били изплатени забавените заплати и половин милион лева заем на общината. На практика, вместо да инвестира в приватизираното дружество, купувачът го е източвал. Финалът на тази схема беше предрешен – заради натрупаните задължения по договора за лизинг банката си е взела автобусите.
– Вие какво сте направили, за да предотвратите източването на фирмата?
– През 2008 г. настоях пред Надзорния съвет за приватизацията да заведем искове срещу „Транс сити” за неустойки. Това ми костваше председателското място в Надзорния съвет, макар че по-късно съдът потвърди всички наши претенции. Доколкото разбрах, системата на източване продължава и в момента. Докараните наскоро от Франция 18-годишни автобуси „Рено” са предоставени на лизинг от фирма „Асарел транс” на Ангел Батаклиев на фирма „Градски транспорт” на Ангел Батаклиев. Приватизираното дружество е задължено да плаща вноските по подобие на договора за лизинг с отнетите автобуси.
– Защо общината изгуби почти изцяло акциите си в „Градски транспорт”?
– Целта на БСП и ВМРО е била да опазят икономическите интереси на собственика на „Градски транспорт”, а не на общината. Приватизаторът безпрепятствено е ипотекирал над 90 декара имоти на дружеството, за да тегли кредит и да се разплати с Агенцията по сделката. Пак в ущърб на общината в миналия мандат беше вдигнат капиталът на „Градски транспорт”. Коалицията проспа срока за обжалване на решението, в резултат на което делът на общината се срина от 33 процента на 2.85. Същите загуби Пловдив понесе от „Ритон” и „Мебелна къща”. Лошото е, че за кражби от мазета се лежи в затвора, а за ограбване на милиони няма наказани.
– Правилно ли е решението на кмета Иван Тотев да прекрати договора за тролейбусните линии?
– Категорично да. По договор 65 тролейбуса трябваше да бъдат доставени в началото на 2009 г. С благословия на БСП и ВМРО този срок беше удължен, но отново не е спазен. Отгоре на това общината е плащала субсидии за тролейбусния транспорт, макар че години наред по линиите вървяха три-четири тролея. И това ако не е източване на градския бюджет, здраве му кажи.
– Трябва ли Ангел Батаклиев да демонтира контактната мрежа?
– Така общината ще го направи още по-богат. 260 километра медни проводници струват милиони левове.Не бих постъпила по този начин.
– А как?
– Бих предявила всички претенции за неустойки и суми, които приватизаторът дължи на общината. Редно е да се поиска запор върху контактната мрежа като вещ, която също подлежи на съдебно изпълнение. Тя може да бъде свалена и съхранявана на общинския склад. Моят съвет към градската управа е прекратяване на договора, предявяване на съдебни искове, запор на тролейбусната мрежа. Всяко забавяне означава влошаване на обслужването на пътниците, несигурност и мизерно заплащане на шофьорите и кондукторите, още по-големи загуби за бюджета. Ако компромисите продължат, кредиторите ще предявят претенции и общината отново ще пие студена вода.
След като месеци наред финансовият министър Симеон Дянков даваше лъжливи надежди на българските пенсионери, че може би ще получат коледни надбавки към пенсиите си, седмица-две преди Коледа премиерът Борисов отсече, че коледни надбавки няма да има. Стана ясно и защо – премиерът изрече истината с типичния си неподправен цинизъм. Коледните бонуси към пенсиите не са добра предизборна инвестиция. Пенсионерите на България очевидно не са електоратът, на който управляващите ще разчитат на изборите, в този смисъл парите, дадени им за Коледа, ще са пари, хвърлени на вятъра. Премиерът стигна още по-далеч в цинизма си, като заяви: “По-важни са ми хората, които създават продукт – искам хората, които ходят на работа, да имат метро, чиста среда, екология, добър път, аз мисля за тези хора, защото те са носители на прогреса.” Като изключим абсолютно недопустимия за един премиер опит да бъде разделяно обществото на важни и не толкова важни хора, съвсем логичен е въпросът: пенсионерите на България носители на прогреса ли са? И хрантутници на държавата ли са хората, които имат зад гърба си по повече от 40 години трудов стаж и са причина да се случи по-голямата част от това, което днес е България, това, което беше и продължава да бъде разграбвано. Защото градежът на страната ни със сигурност не е започнал преди четири години. Истината е, че зад паравана на дежурното оправдание „няма пари в държавата”, беше извършена наказателна акция срещу най-уязвимата социална група в обществото ни само защото се предполага, че на изборите няма да гласува по подходящия начин. Акция, с която възрастните хора на България бяха лишени буквално от пари за оцеляване в студените зимни месеци. Пари в държавата има, има и много начини, по които могат да бъдат набавени – като се ограничат привилегиите на властта, като се намали размерът на партийните субсидии, като се ограничи бюджетът за подслушване. Пари има, но воля за даване няма. Поне не на тези, които са неблагонадеждни избиратели.
Категорично няма да участвам в този фарс, сътворен от ГЕРБ и БСП, наречен референдум за ядрената енергетика. Като юрист считам за абсурдно да изразяваме становище по неясни въпроси. На практика правителството ни кара на 27 януари да парафираме един договор, без да знаем неговото съдържание и дали условията са изгодни за България, за всички нас. Затова аз призовавам хората да не се поддават на поредната манипулация на картела ГЕРБ и БСП и да не участват в референдума. Защото това означава да се подпишат на бял лист, който управляващите по-късно ще попълнят, както те искат. Иначе с удоволствие бих изразила гражданската си позиция на един референдум, но на други теми – например, дали е редно партиите да получават всяка година 40 милиона държавни субсидии и да пълнят партийните си каси за сметка на обеднелите данъкоплатци.