Каназирева пита МОСВ за водния проект на Пловдив

Пловдив може да изпусне 126 милиона лева от Европейския съюз за подмяна на водопровод и модернизация на пречиствателната станция.

Дани Каназирева внася днес запитване до министъра на околната среда и водите /МОСВ/ за водния проект на Пловдив. В заявлението за достъп до обществена информация адвокат Каназирева напомня, че общата стойност на проекта по оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013” е 142 млн. лева, сроковете изтичат, но реализацията му не е стартирала. Програмният период приключва до края на 2013 г. В този срок трябва да се одобрят апликационните форми, да се подпише договорът с МОСВ, да се проведат и приключат обществените поръчки и да се подпишат договорите с фирмите изпълнители.

Дани Каназирева посочва, че проектът трябва да бъде изпълнен до края на 2014 г., като до този срок да бъдат извършени частични разплащания. На едно от последните заседания на Министерския съвет, правителството на ГЕРБ предварително е отпуснало средства по неодобрени от Брюксел проекти, единият от които е за община Пловдив.
С оглед на това МОСВ ще трябва да подпише договор на приблизителна стойност 126 млн. лв. Ако не бъдат одобрени изцяло или частично средствата от Кохезионния фонд, държавният бюджет ще поеме този разход, пише в заявлението си Каназирева.

Тъй като в община Пловдив липсва каквато и да е информация, общинската съветничка се обръща към министъра с шест въпроса.
Дани Каназирева пита дали наистина е взето решение от МС за предварително отпускане на средства и в какъв размер по все още неодобрения от Брюксел проект? Адвокат Каназирева се интересува, дали е подписан договор между община Пловдив и МОСВ? Съветничката настоява да получи отговор дали е одобрена апликационната форма, ясен ли е размерът на съфинансиране от страна на община Пловдив, в МОСВ имат ли данни за закъснение и какъв риск носи забавянето на проекта?

Дани Каназирева внася днес на сесията питане за водния проект до председателя на общинския съвет арх. Илко Николов и кмета Иван Тотев. Тя припомня, че проектът включва изграждане на нова водна инфраструктура и канализация в район „Северен”, а също така разширение и модернизация на пречиствателната станция, в чийто двор в момента се депонират утайките с риск за здравето на хората. Отпадъците обгазяват цялата Тракия и район „Източен”, твърди Каназирева. В питането съветничката напомня за квартал „Гаганица”, в който в 21 век и във втория по големина град няма канализация. Каназирева настоява да получи отговор дали е подписан договорът с МОСВ, одобрена ли е апликационната форма, проведени ли са обществените поръчки по проекта, избрани ли са изпълнители и какъв е размерът на съфинансиране от страна на общината.

Ако община Пловдив изпусне безвъзмездната европейска помощ, ще бъде огромна загуба за града, коментира Дани Каназирева.

Новото правителство по квоти

Имаме си вече правителство! Какво е то?
Коалиционната отговорност е ясна БСП, ДПС, АТАКА и изненадата Кунева.
Въпреки че БСП е социална партия, изведнъж социалното министерство отиде не при кой и да е, а при ДПС, разбира се социалните помощи се ползват най- много от малцинствата. Кунева, въпреки че остана извън парламента, влезе през задния вход, като взе министър на правосъдието и вицепремиер – Златанова, която по случайност е дъщеря на Камен Велев, шеф на Контолния съвет в “Движение БГ” и кандидат за депутат от партията й в 24 МИР. Съглашателството между БСП и Кунева днес бе скрепено и с общ кандидат за кмет на Варна. Въпреки острите реплики, разменени днес между ГЕРБ и ДПС, довчера заедно управляваха Пловдив, от утре ще видим…
Правителството има право на 100 дни кредит на доверие и ще го получи, после предстои да видим..
Но за мен отново всички са от едно котило…

Партийни функционери – вън от местната власт

Народното събрание трябва да промени закона за местното самоуправление и местната адмнистрация /ЗМСМА/, като забрани на кметове и областни управители да съвместяват длъжностите си с ръководни партийни постове. Такава забрана в ЗМСМА имаше до преди няколко години.

Доскоро в Пловдив областният управител беше областен лидер на ГЕРБ, а кметът и сега оглавява местната ъструктура на тази партия. Свидетели сме, че партийната принадлежност пречи на управлението, защото измества основният критерий при подбора на кадрите – професионализъм. Тяснопартийната ориентация на кмет вкарва местната власт в спиралата на конфронтация с правителството, ако то принадлежи към друга политическа сила. Години наред наблюдаваме една и съща негативна картина – финансова саморазправа на централната власт с идеологическите си противници в общините.

Тази спирала носи на хората само вреди. Затова най-добрият вариант е да избираме кметове не по партийната им принадлежност, а по степента на експертност и опит в управлението. Една личност има много по-ясна визия за развитието на общината, отколкото партиен послушник.

Днес за пореден път пловдивачни си задават въпроса как кметът от ГЕРБ ще работи с правителството на БСП и ДПС, като се има предвид финансовият бойкот на кабинета „Борисов” спрямо предишната местна власт. В случая важи поговорката: “каквото повикало, това се обадило”. След като загубиха властта, в ГЕРБ изведнъж се сетиха да говорят за политическа култура и зачитане на мнение на опозицията. Питам г-н Тотев, къде беше неговата политическа култура и плурализъм, когато в продължение на година и половина като кмет той пренебрегваше всички становища и предложения на опозицията в общинския съвет? На опозицията, за която са гласували избиратели.

Колкото повече експерти има в местното управление, толкова по-малко ще са поводите за конфронтация. С враждебност в отношенията между властите и с партийна пристрастност не може да очакваме развитие. Именно това поведение на нашите политици е една от причините България да си остава на опашка в Европейския съюз. От нас зависи дали да си запазим тази система или да я променим.

Нещо ни куца с референдумите

Пряката демокрация е необходима най-вече за общините, тъй като хората се вълнуват най-вече от местните проблеми, които трябва да се решат.

Последните три референдума, проведени в България се провалиха- най-пресният в Стара Загора, а преди това допитването за петролопровода Бургас- Александруполис и АЕЦ- Белене, отново със слаба активност. На хаос се харчат парите на хората.

Законодателна промяна , иначе тази форма на допитване до гражданите, е тотално обречена на провал.

Задължително трябва да се намали и броят участвали в референдума за неговата валидност. Сега е предвидено едно сложно мнозинство, представляващо „не по-малко от участвалите в последните избори за общински съвет в съответната община (или на парламентарни при национален референдум) и ако с “да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели”.

За местни референдуми, валидността трябва да е определена като процент от регистрираните жители с постоянен адрес в общината през последните шест месеца, например да са участвали не по-малко от 30 % и да се признае отговора на повече от половината от участвалите в гласуването.

Самият закон е излишно усложнен, като се смесват двата вида допитване до народа. По-добрият вариант е местният референдум да бъде включен в разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Да се предвидят и опростени процедури за внасяне на подписки и искания, включително да се предвиди гласуване по електронен път и с електронен подпис.

Нов десен проект? На преден план трябва на всяка цена да излязат млади хора – те да бъдат новите лица на дясното

Новият десен проект трябва да бъде млад и на младите.
Залепят ли се старите физиономии, той ще умре още преди да е заченат…
Затова е нужно първо решителен и радикален отказ от досегашните десни лидери; категорично и неподлежащо на обжалване скриване и разкарване на физиономиите от досегашния преход, натрапили се като емблеми на дясното, възприемани като лица на статуквото и отхвърлени категорично на изборите – веднъж и завинаги.
Второ, дясното може да бъде модерно, естествено, ефективно и конструктивно дясно, а не надменно и егоистично, без да мисли само и единствено за живеещите в затворените квартали богаташите и псевдо елита.
На трето място отказ от почти религиозно надъхана русофобия. Да, интересите на България и Русия все повече се различават и раздалечават, но това не значи да се бълва омраза срещу Русия и тя да се ненавижда, да се хули, да се сатанизира.
Има много по-рационални и отговорни способи и средства да отстоим собствените си национални приоритети в отношенията с Русия.
На четвърто място отказ от фанатичната и овехтялата алтернатива „комунизъм или антикомунизъм”.
Антикомунизмът отдавна вече не само не е Главният проблем на и пред България, но и изобщо не е мобилизиращ и консолидиращ инструмент за политическа идентификация.
След Прехода, когато са се разпълзели милиони змии и други опасни или отблъскващи социални, икономически, финансови, свързани със сигурността и ценностите влечуги, да продължаваме да се плашим и стряскаме от Големия Мъртъв Динозавър „Комунизъм”, означава да губим обществена енергия, да сме в плен на стари конфронтации, в които, впрочем, БСП винаги ще има много по-голям ресурсен потенциал, независимо от геронтологическата изчерпаемост на част от електората й.

Нека помислим върху тези думи, базирани върху анализ, направен от проф. Д-р Слатински.

Вследствие на всчки словесни упражнения върху новото дясно, съжалявам, ако съм обидила някой лидер в дясното, но ето това мисля за новия десен проект.

Днес в политиката като никога се усеща липса на нови лица

След парламентарните избори се получи огромен вакуум в политическото пространство. Дясното не съществува, въпреки че България категорично показа, че иска дясно управление.

От трохите обаче филия не става, затова трябва рестарт на системата в посока истински дясно управление вместо бутафория, с която сме заобиколени. Очевидно е, че на хората са им омръзнали старите лица в политиката. Голяма част от тях са компрометирани и предизвикват по-скоро скептично отношение, отколкото доверие. Апатията се вижда от изборните резултати. На 12 май са гласували 55 процента от българските пълнолетни граждани или 3 800 000. Над 3 милиона избиратели не са отишли да пуснат бюлетини. Мнозина казаха: няма за кой да гласуваме, защото всички политици са маскари.

В Пловдив над 140 000 са загърбили изборите, в Пловдивска област до урните не са отишли 150 000. Почти 40 000 пловдивчани са гласували за партии, които не успяха да прескочат бариерата и останаха извън парламента. Елементарната аритметика сочи, че нито една политическа сила от четирите, спечелили мандати в Народното събрание, няма моралното право да се гордее с изборните резултати, защото дори и партията с най- много депутати е подкрепена само от една пета пловдивчани – 60 000 от 310 000.

Днес в политиката като никога се усеща липса на нови лица. Моите уважения към лидерите в дясно, но всеки от тях досега е заемал високи длъжности в публичната власт, харчел държавни пари, влияел върху управлението, представлявал България в Европа и е загубил доверието на повечето съграждани.

Една от причините за отслабващите позиции на партиите, включително и на най-големите, е , че наложената от техните лидери централизация ги задушава. В стремежа си да обсебят цялата власт, те не допускат нови лица, лишавайки партиите от свежи идеи и по-тесните връзки с хората. С високомерието и надменност, сякаш притежават нотариален акт за дясното пространство и цялата политика в страната, лидерите отблъскват избирателите. Те допускат още една голяма грешка, като капсулират властта в ръцете на партийния елит, с презумпцията, че само той разбира от управлението и мястото му априрори е отредено на жълтите павета.

Повечето от негласувалите на тези избори си дават сметката, че извън партийните структури има много интелигентни, креативни хора с естествено, а не високомерно държание, с истински десни убеждения и че е крайно време те да излязат напред. Всеки, който е останал да живее в България, е длъжен да не бъде безразличен към това, което се случва в страната и бъдещето ни. Ако го осъзнаем, ще успеем да променим порочното статукво.

Ако не, ще бъдем изправени пред куриозни политически ситуации, каквато имаме в момента. Нито ГЕРБ, нито Атака или БСП имат основание да се смятат за победители на изборите. Истинският победител е ДПС, без която не може да се състави правителство нито вдясно, нито вляво.Така ще е, докато политическият вакуум не се запълни с истински дясно и полезно за обществото съдържание.

Активите на Окръжна болница /МБАЛ “Пловдив”/ се подготвят за скрита приватизация

На общото събрание на акционерите, насрочено за 30 май, отново ще бъде увеличен капиталът на дружеството в полза на държавата с 350 000 лева, което се равнява на 35 000 акции. Това става с благословията на общинския съвет – Пловдив, чието мнозинство, доминирано от ГЕРБ, потвърди на днешната сесия дневния ред на общото събрание. По този начин се стопява участието на общините – практика, която министерството на здравеопазването прилага в продължение на няколко години. От 23,17 процента акциите на община Пловдив вече са свити до десетина, а с предстоящото увеличение на капитала ще паднат още надолу. Същото се случи и акциите на всички общини от Пловдив област. Промяната в капитала се прави на тъмно, без да бъдат представени документи на общинския съвет.
Апетитите към болницата, която разполага с 90 декара дворно място не са от вчера. Още при правителството на тройната коалиция беше направен опит да се вкара частен инвеститор, като преди това държавата си постави за цел да изтласка общините от управлението на дружеството.Тогава тези намерения бяха осуетени. При правителството на ГЕРБ делът на община Пловдив беше намален двойно, чрез увеличене на капитала. Ако здравното министерство стане на сто процента собственик на дружеството, много по-лесно ще се завърти спиралата на скритата приватизация. Съмнително е, че това ще бъде в името на обществения интерес, по-скоро – в полза на близки до партийните структури кръгове.

Тази схема е последователно провеждана през годините спрямо големите болници в Пловдив, Велико Търново и Бургас.

Победителите и победените

По стара следизборна традиция всички партии, които прекрачиха вратите на следващото народно събрание, побързаха да се обявят за победители. По нова политическа мода пък лидерите на победените почти вкупом хвърлиха оставки след нощта на истината. В България обаче нищо не е такова, за каквото се представя – нито победителите са чак толкова победители, нито оставките на победените са наистина оставки. Победителите, пресмятайки бакалски с колко са минали политическите си опоненти или с колко се повишила подкрепата за тях от предния вот, забравиха да направят най-логичното преброяване, резултатите, които са притеснителни – половината от българите, отвратени от третокласните политически постановки, които им се разиграват не само в последния месец, но и в последните 23 години, както и от мумифицирания политически елит, отказаха да излязат да гласуват. А една четвърт от депутатите на победителите всъщност ще влязат в парламента с гласовете на победените политически формации, които останаха извън борда. При това положение колко да са победители победителите? И могат ли да съставят национално представително правителство? Няма как – даже и да направят възможно най-широката за този парламент коалиция или програмно правителство и на четирите представени партии, което изглежда непостижимо при сегашните политически реалности, то пак ще изразява волята на много по-малко от половината българи, имащи право на глас. По-притеснително от това обаче е усещането за големи компромиси, което витае в политическото пространство, както и за коалиции, в които участието във властта ще е на всяка цена . Затова, ако победителите искат поне отчасти да тушират недоверието от факта, че ще определят следващото управление на страната, без да са особено представителни, задължително трябва да разсеят съмненията за задкулисни договорки и да проведат преговорите при пълна прозрачност и гаранции, че компромисите, които неминуемо се правят при подобен тип управление, няма да са с интересите на хората, а с интересите на партийните централи и лидерските амбиции на водачите.

И при победените нещата не са толкова категорични, както изглеждат на пръв поглед. До седмица-две се очаква епидемията от оставки на политически формации да бъде заменена с епидемия от неприети оставки. Никой от лидерите не каза: безусловно поемам вината за изборния неуспех и подавам оставка, която не подлежи на обсъждане. Повечето разчитат на обсъждане, по време на което членове на партията и на партийния актив да ги помолят да направят великодушен жест към политическата формация, която без тях би загинала, и да останат по местата си. И въпреки очевидния провал много от тях ще го направят.
Докато правят поредната си политическа маневра обаче, и на първите, и на вторите е добре да се напомнят някои неща. На победителите – че при неправилни ходове изпадането от класацията, особено при тази патова политическа ситуация, е много лесно. А на победените – че влизането в класацията не е толкова лесно и задължително минава през установяване и задълбочен анализ на допуснатите грешки и през още по-задължителното поемане на политическата отговорност от виновните.

Единствено съдът трябва да дава разрешение за СРС

Интервю на Валентина Йеремиева, в. “Марица”
– Госпожо Каназирева, не съжалявате ли, че сте извън предизборната битка?
– Не. Напротив, считам, че постъпих много правилно, че се отказах от участието в тази кампания. Невижданата досега жажда за власт и безпардонното надцакване, което наблюдаваме, ме отвращават. Това не е политика, от която хората имат нужда. За съжаление, истинският дневен ред на обществото се подменя.
Вместо да обсъждаме политически програми за развитие на икономиката, стимулиране на бизнеса и намаляване на безработицата, ние ставаме свидетели на заливане с мръсотия. Това отблъсква хората и води до апатия. Нецивилизовано е. Винаги съм казвала, че всичко в нашия живот е политика – какви доходи получаваме, в какви болници се лекуваме, по какви пътища се движим и какъв въздух дишаме. Това интересува хората, но в момента акцентът се измести към СРС-та.
– Защо се стигна до този позорен скандал?
– В закона за специални разузнавателни средства има несъвършенства и е крайно време да го променим. Бих искала да чуя от кандидатите, запътили се към парламента, какво те предлагат в това отношение. Задължително трябва да се разграничат СРС-та от аудиозаписи. СРС-та се използват с разрешение на съответните институции с цел да послужат за доказателства в наказателен процес по съдебно дело. Ненормално е, че на един кантар в момента се слагат специални разузнавателни средства и аудиозаписи. В закона трябва да има забранителен текст за използване и разпространение
на този вид записи. Чудовищно е да записват личните ти разговори на работното място, в заведение и дори вкъщи. Това е нарушаване на личната неприкосновеност на граждани и създаване на предпоставки за изнудване. Как хората ще имат свободата да говорят при положение, че утре това тяхно право може да бъде използвано за рекет? Категорично не съм съгласна и с масовата продажба на подслушвателна апаратура в интернет срещу жълти стотинки. Безразборното и безнаказаното подслушване и записване може да доведе до до деградация на обществото ни, ако не бъде спряно.
– Какви промени според вас са необходими?
– Според действащия закон право да искат използване на СРС имат службите, свързани с националната сигурност, областните дирекции на МВР, както и окръжните прокуратури за определени престъпления. Те правят писмено искане с мотиви до председателите и зам.- председателите на окръжните съдилища. Съдията дава разрешение, след като прецени. Но прилагането на СРС-та не може да започне, ако министърът на вътрешните работи не даде своето разрешение. Този ред следва да се промени, като единствено съдът трябва да разрешава използването на СРС и никой друг в една демократична правова страна не бива да се произнася по този въпрос. Така е във всички държави на Европейския съюз. Само в България има политическа шапка в лицето на вътрешния министър. Няма значение дали той е от ГЕРБ, БСП или НДСВ. Всеки се изкушава да упражнява контрол и да закриля свои партийни кадри и фирми, а тези, които не са от негов приближен кръг – да атакува. Затова трябва да предпазим политиците от изкушение, като им вземем тази функция и я предоставим на независимата власт – съда. Тогава може да се търси и персонална отговорност, защото ще е ясно кой е поискал СРС и кой е дал разрешение.
– Какво пречи тази функция да има и МВР?
– Вътрешният министър е лице на политически кабинет. Той се излъчва от правителство, чиято партия е спечелила на изборите. Къде отива независимостта на съда, след като решаваща дума за СРС има министърът? Редно е прокуратурата да изисква, а съдът да преценя и дава разрешение. Това ще предпази обществото от манипулации и безполезни скандали.
– Добър вариант ли е да има специална агенция за СРС, както предлага главният прокурор Сотир Цацаров?
– Категорично не. Идеята за избиране на ръководството на тази агенция от парламента е грешна. Това означава, че проблемът отново ще се политизира. Съдът е независима институция и е логично той да взима решение дали да допуска използване на СРС. Необходимо е да се затвори още една вратичка в законодателството. При така наречените неотложни случаи сега се дава разрешение за СРС без съд, само за 24 часа, което също създава предпоставки за безконтролно подслушване. Драстични мерки са необходими и срещу нерегламентирани аудиозаписи.
– Какво означава драстични?
– Това деяние трябва да се счита за престъпление. В противен случай всеки измамник утре може да запише и да изнудва не само политик, но и лекар, учител, бизнесмен.
– Мирослав Найденов прав ли беше, когато даде публичност на този проблем?
– Къде беше Мирослав Найденов четири години? Мълчеше, докато имаше сигурни позиции и се възползваше от облагите, които му даваше министерския пост. В момента, в който се оказа извън властта, започна да говори. През 2010 г., когато ГЕРБ държеше абсолютната власт, излязох публично и казах кое не ми харесва в тази партия, макар че бях едва на 30 години и без никакъв политически гръб зад себе си. Кога трябва да кажем, че царят е гол? Когато си в свитата му или когато си извън нея?
– Това не е ли въпрос на морал?
– Въпрос на морал е. Ние от Съюз за Пловдив дадохме кредит на доверие на Меглена Кунева. В момента, в който тя започна да смята, че хората от жълтите павета са единствените, които разбират от политика и че в Пловдив и областта няма кадри, които могат да защитават интересите на хората, ние оттеглихме своето доверие и то – преди да започне предизборната кампания. Това е принципната и честна позиция.
– Преодоляхме ли порока с купуването и продажба на гласове, което по закон се счита за престъпление?
– Съмнявам се. Ние не можем да се справим с незаконна продажба на цигари без бандерол
до КАТ, в Столипиново и на други места, камо ли с купуване на гласове. За да преодолеем този порок, трябва да има воля и контрол, а те липсват.
– Виждате ли промяна в предизборното поведение на политиците след протестите?
– Не. Очевидно партийните централи не са могли да измислят нищо по-различно от това, което са правили в последните 20 години. Няма нови лица, нито нови идеи. Явно повечето политици се надяват, че хората имат къса памет. Убедена съм, че незаслужено подценяват хората, затова половината от избирателите не гласуват.

Истината от първо лице, “Всяка неделя”