Позиция

Прослав на протест – иска подлез, а не пасарелка

Председателят на ППГОС „Обединение за Пловдив“ Дани Каназирева  пита кмета дали проектът на НКЖИ е съгласуван с  общината

Протести назряват в квартал Прослав заради предстоящия строеж на пасарелка над жп линията.  В тази връзка председателят на ППГОС „Обединение за Пловдив“ внася на сесията утре официално питане до кмета Иван Тотев, независимо от това, че реконструкцията на жп линията Септември – Пловдив се изпълнява по оперативна програма „Транспорт“ от Национална компания  „Железопътна инфраструктура“.

Повод за  питането на Каназирева  са множество сигнали , подадени от живущи в район „Западен“  за проблем,  който сериозно притеснява всички граждани в квартал Прослав.  Сред разтревожените граждани е и проф. д-р инж. Гроздан Караджов, преподавател в Университета по хранителни технологии.

Реконструкцията на високоскоростната жп линия Септември – Пловдив предвижда поставянето на огради от двете страни на линията, високи 3.5 метра, по протежението на целия квартал Прослав. За пешеходна връзка между южната и северната страна на квартала по проект се предвижда изграждане на пасарелка с височина близо 7 метра.

Жителите на квартала  са обезпокоени, че толкова високо съоръжение като въздушен мост  трудно  ще се използва и в значителна степен ще попречи на  комуникация между двете части на квартала. Пасарелката ще бъде  непригодна  за голяма част от жителите: майки с деца, възрастни граждани, малки деца, велосипедисти, трудноподвижни хора.  На практика, по този начин южната част на квартала буквално се изолира от северната, а следователно  и от другите части на града, посочва в питането тревогите на хората  адвокат Каназирева.

Съветничката настоява да получи отговор от кмета дали в проекта е предвидено  изграждането на пешеходен и автомобилен подлез под жп линията в  Прослав.  Подлезът до река Първенешка  е много отдалечен от жилищната част на квартала и не е пешеходен, а и вече не може да поеме адекватно нарасналия трафик на коли, твърди  Каназирева.  В питането си тя поставя въпросите дали  проектът  е съгласуван с община Пловдив, на каква стойност са  надземните съоръженията за преминаване, къде точно ще бъдат разположени  и дали пасарелката има асансьори за хора с увреждания и майки с деца.

Каназирева иска да получи подробна и точна информация   на какъв етап се намира  в момента строителството  на подлез  „Модър – Царевец“ и кога ще бъде завършено, за да може да се използва.

Буди недоумение защо този важен проект, който касае жителите на Пловдив, не е обявен  за обществено обсъждане на гражданите най – вече в частта, която касае безопасното преминаване през жп линията, коментира Дани Каназирева.

Канизирева: Задължителният вот е единственият шанс срещу купуване на гласове

Поправката в закона можеше да бъде приета  преди година, но управляващите я отхвърлиха

Задължителното гласуване е единственият шанс България да излезе от цайтнота, в който се озова – ДПС  командва политиката в държавата, а на изборите все по – популярна   става практиката да се купуват и продават  гласове. Така председателят на ППГОС „Обединение за Пловдив“ Дани Каназирева коментира актуалните напоследък дебати около промените в Изборния кодекс  за въвеждане на задължителен вот.

Промените на кодекса бяха предложени още през юли  миналата година от  инициативен комитет с председател адвокат Каназирева, но парламентарната комисия, оглавявана от Мая Манолова категорично ги отхвърли. Инициативният комитет, в който участваха  специалисти от регионите в цяла България, настояваше да въведе  задължително гласуване, което да се провежда в работен ден, обявен за почивен. За съжаление , това предложение, както и още близо 50 промени на Изборния кодекс, които значително  биха разширили възможностите на гражданите да участват в управлението на държавата, не бяха приети, припомни Каназирева. По време на обсъждането на новия  кодекс тя беше поканена да участва и в Обществения съвет, но така и не успя да наложи позицията на експертите от страната.

Съветничката е убедена, че задължителният вот ще сведе до  минимум порочната практика за купуване на гласове, а също така и влиянието на ДПС в българската политика, което се наблюдава особено силно в последните десет години.Тя счита, че дори и да влезе в парламента, ДПС няма да бъде балансьор, а сегашното статукво, което тегли България назад, ще се промени.  Учудвам се с какви очи сега в БСП усилено заговориха за необходимостта от задължителното гласуване,  като през миналата година не искаха и да чуят за тази промяна, коментира Каназирева. Според нея в момента в България цари  хаос, защото ДПС  реди собствения си пасианс и все още няма политик, който да дръзне да посегне срещу властта на тази етническа партия,  а БСП се опитва да заиграва с ГЕРБ.

Заради вътрешнопартийните сметки  на  политиците, които имат интерес от ниска избирателна активност, пропуснахме шанса за задължителното гласуване на евроизборите, пропускаме го и сега, на извънредните парламентарни. Ако БСП и ГЕРБ наистина имат намерение и воля да направят тази промяна, напълно възможно е тя да се приеме сега, от действащото Народно събрание, счита Дани Канизирева.

Ако и този път промяната се отложи, редно е всички ние да кажем на референдум дали да има задължително гласуване, мажоритарна система и  гласуване  чрез интернет. Като млади и образовани хора няма как да не застанем зад всички тези промени, още повече че ние сме мажоритарно избрани общински съветници,  заяви Каназирева от името на групата.  Тя напомня обаче, че досега трябваше да бъде променен и  Законът за допитване до народа, което също не е направено.

Големият недостатък в този  закон е, че на националния референдум трябва да гласуват толкова хора, колкото са гласували за последното Народно събрание, а на местното допитване – колкото са дали своя вот за общинския съвет. С тази квота и с условието половината да са гласували “за” в известна степен се обезсмисля провеждането на референдума като средство за налагане на едно или друго решение. Трябва да се коригира този порок възможно по  най – бързия начин, ако искаме да бъдем наистина демократична държава, коментира Каназирева. Отлагането във времето на тези промени в Изборния кодекс означава мълчаливо съгласие с политическия модел, срещу който протестират все повече  българи, категорична е съветничката.

Каназирева: Лъчетерапевтичен комплекс се превръща в бездънна яма, където потъват милиони

„Обединение за Пловдив“ няма да подкрепи поредния опит на кмета за  оскъпяване на поръчките

Общинските съветници от „Обединение за Пловдив“  категорично не подкрепят предложението на кмета Иван Тотев за  осигуряване на допълнителни средства в размер на 450 000 лв. за изграждане на лъчетерапевтичен комплекс на Онкодиспансера.  „Оскъпяването на поръчките е порочна практика, без значение дали тя се прилага за лечение на болни или за доставка на детски катерушки. Така изтичат парите на данъкоплатците, което е недопустимо “, счита  председателят на групата Дани Каназирева по повод на утрешната сесия.

Каназирева напомня, че  в рамките на половин година Тотев за втори път  завишава стойността на обекта,  който се изгражда по оперативна програма „Регионално развитие“ с безвъзмездна финансова помощ в размер на 6 433 409 лв. Първоначално определената стойност на обекта е 9 901 873 лева, от които 3 428 464 лв. е собствен принос на община Пловдив. Преди няколко месеца  Тотев предложи, а Общинският съвет гласува  допълнително   497 000 лв. за комплекса от градския бюджет.  Сега  отново иска  сумата да бъде увеличена с 450 000 лева. Така собственият принос на общината  се  вдига до 4 433 192 лв.

„Лъчетерапевтичен комплекс безспорно е необходим за онкоболните и е  грехота, че  изпълнението на този важен проект безобразно  се  бави от миналия мандат и се оскъпява  за сметка на болните “, коментира Каназирева.  Тя припомня, че  процедурите са започнати още през 2009 г. Разрешението за строеж е издадено през 2011 г. На 11. 02. 2013 г. е сключен договорът за строително – монтажните работи с „ГБС – Пловдив“ АД със срок 263 дни и цена 3 100 826 лв. без ДДС.  Обектът трябваше да бъде завършен през януари  2014 г., но строителството и досега не е приключило, въпреки че  преди няколко месеца по настояване на Тотев  за обекта са гласувани   допълнително   497 000 лева.

 Съветниците от „Обединение за Пловдив“ разполагат със становището на Агенцията за обществени поръчки, в което се твърди, че обявената от  община Пловдив  процедура за възлагане на допълнителен обем работа  чрез покана към „ГБС – Пловдив“ е незаконосъобразна.  Юристите от АОП  посочват, че  цената, определена  в договора, е „окончателна, валидна и неподлежаща на промяна до пълното изпълнение на договора“ и в него не са предвидени клаузи за промяна.  Процедурата не е отменена, но и препоръките на АОП не са спазени, а допълнителната поръчка отново е възложена на „ГБС – Пловдив“ АД.

Договорът с „Варнак България“ ЕООД за доставка на линеен ускорител също е подписан при наличието на конкретните технически изисквания и  в този случай  цената не би трябвало да се променя. Въпреки тези аргументи на АОП   отново се иска завишаване на стойността на обекта и то – почти с половин милион лева, което навежда на съмнения за източване на общинския бюджет  както е тръгнало, след два – три месеца кметът отново ще иска допълнителни средства за комплекса,  коментира Каназирева.

У нас е нормално мързелив и необразован човек да получи власт

Адвокат Дани Каназирева, шеф на групата „Обединение за Пловдив“ в Общинския съвет, през май беше на обучение в САЩ по програма „Младите лидери на България“, организирано от фондация „Америка за България“.  Лидерите   – 7 съдии, 7 прокурори и 7 адвокати от цялата страна, издържали изпит пред журито, три седмици обикаляха  институциите във Вашингтон, Ню Йорк, Сан Франциско  и Денвър,..

–         Г-жо Каназирева, какво научихте за три седмици обиколки в  Съединените щати?

–         Имахме десетки срещи в Ню Йорк, Вашингтон, Денвър и Сан Франциско. Програмата беше много натоварена. Посетихме всички нива на  съдилища – от Районен до Върховен съд, центрове за превенция.

 Бяхме в най-големия офис  на ФБР в Ню – Йорк, където имахме среща със специални агенти –  с агента, който ръководи спецотряд за Балканите, и агента, който оглавява отдел за разследване на „белите якички“.   Водиха ни в затвор в Сан Франциско, в антимонополната комисия във Вашингтон, която разглежда казуси на големи световни компании. Присъствахме на много съдебни заседания по наказателни и граждански дела, бяхме в специализирани отдели за борба с корупцията.  Посетихме и Библиотеката на Конгреса, където има хиляди томове с българска правна литература, „Държавен  вестник“ от 1900 г., Живко Сталев – гражданския процес. . Библиотеката има уеб сайт, в който всеки един гражданин може да направи запитване , например, как може да  регистрира фирма. Отговорът се дава в срок до един месец и абсолютно на всеки.  Благодаря на фондация „Америка за България“ за шанс да се докосна до една друга правна система, друг обществен ред, друг манталитет и друга демокрация, която за жалост можем да стигнем, след като се сменят поколения. За тези три седмици се убедих , че  хората в САЩ си знаят правата, отстояват ги и няма политик или управник, който да дръзне да им ги отнеме. И че корупцията и бюрокрацията задушават  нашата държава.

–         Да не би в Америка да няма корупция?

–         Сигурно няма място по света, където да няма корупция. Но в САЩ, ако я има, е на толкова високо ниво, че не засяга живота на обикновените хора.  Проблемът при нас е, че корупцията  започва от най-ниските етажи на институциите, което рикошира във всеки от нас и спира инвестициите.  Разказваха ни, че ако в Щатите кажеш: „Искам да правя бизнес и имам 10 000 долара“, всички институции ти отварят врати.

При нас законите са такива, че са способни да убият всяка инициатива още в зародиш, а управниците и чиновниците допринасят за това с буквоедство и рушветчийство. Да, в САЩ е много трудно, ако си мързелив. Но ако си работлив, креативен и си плащаш данъци, държавата ти помага. Бизнесът в САЩ е ухажван изключително много, защото политиците знаят, че той крепи държавата. Системата е създадена така, че в центъра на всичко е обществото и човекът. Трябва и ние  да научим нашите управляващи, че им плащаме заплатите и те са длъжни да служат на хората, а не обратно.

–         Какви права имат американците, каквито ние нямаме?

      –   В Щатите, например,  действа правото на конституционна жалба. Всеки гражданин, на който е нарушено дадено право, може да обжалва в Конституционен  съд. В България гражданинът не се зачита за страна, ако иска да възрази, например,  срещу едно или друго решение на Общински съвет.  Още един пример. В Сан Франциско има парк върху стотици декари. На табелките е  написано, че  таксата за вход  не важи за жителите на общината. Логиката е, че този парк се поддържа с данъците на жителите на Сан Франциско и те имат право да го ползват безплатно.  Така хората знаят за какво плащат данъци и как се разходват техните пари.  Това би могло да се въведе и у нас.  Друг пример.  В Щатите се ръководят от правило, че  всеки  има право на втори шанс в живота, ако е изпаднал в несъстоятелност – изтеглил кредит или учредил ипотека, но не може да я изплаща. Делата се разглеждат от съда по банкрут. Такъв съд посетихме в Ню Йорк. Всеки гражданин може  да подаде искова молба, да обяви несъстоятелност не само като собственик на фирма, но и като физическо лице. Ако съдът прецени, му се заличават всички вземания и  се дава право да тегли нов заем веднъж на осем години. Примерите са безброй. В много от съдилищата има библиотеки и центрове, където всеки гражданин, който няма възможност да наеме адвокат, може  да получи безплатна консултация и да заведе делото си сам.

–         С какво се отличават американските съдии и адвокати от българските?

–          Те са  много по-независими от нашите, а оценката за тяхната работа е по-обективна. При  атестацията на един съдия се изпраща въпросник  на  адвокати, явявали се на дела при него, и на гражданите, участвали в съдебните му процеси.  Те  отговорят, дали актовете и произнасянето по делата са съобразени със закона, разбираеми ли са, какво е било поведението на съдията в залата и имало ли е груб тон и агресия към страните в процеса, какво е отношението му към адвокатите. Тоест всеки професионалист се възприема като такъв не сам по себе си, а като част от обществото.  Така е и при адвокатите. Някои от тях, например работят по 50 часа месечно в обществена полза, като защитават безплатно деца на емигранти. Огромният проблем в САЩ е с емигрантите от Мексико, които само през първите три месеца задминават 60 000. Децата на нелегалните емигранти – изоставени или избягали  –  нямат право  на служебен защитник и обикновено биват депортирани. Дадоха ни пример, че  дете на година и осем месеца се защитава само, като стои в скута на прокурора, и много  адвокатски кантори защитават такива деца. При атестацията  се зачитат като плюс обществените ангажименти.

–         С какво е по-различна  превенцията на престъпността сред непълнолетните в Щатите?

–         Два пъти в годината апелативни и върховни  съдии изнасят процесите в училища сред ученици от 14 до 18-годишна възраст, с участието на страните по делото, адвокати, прокурори  и съдебни заседатели. Учениците наблюдават целия процес. Целта е не само да покажат какви са последствията, ако  нарушават законите, но и  да възпитат уважение  към институциите.  В щатите, които посетихме, след 10-годишна възраст детето може да бъде привлечено като обвиняем, след 13–годишна – да  бъде съдено и изпратено в затвор. Наказателното преследване в САЩ е много сериозно. Няма мерки като подписка и домашен арест. Имат  банкова гаранция и задържане под стража. Миналата година, например, двама съдии са осъдени на 30 години лишаване от свобода за това, че са пренасочвали  осъдените към частни затвори и частни трудово-възпитателни заведения и са получили за това  по 2 млн. долара.

–         Срещнахте ли се с българи, които живеят в САЩ?

–         В Сан Франциско се запознахме  със страхотни българи, реализирали се като юристи и създали  Българска търговско–промишлена палата, която помага на наши сънародници, пожелали  да правят бизнес в САЩ. Те са  лобирали  пред градската власт и са постигнали местният парламент да обяви 24 май, Ден на славянската писменост за официален празник в Сан Франциско, където има около 15 000 българи.  В Емиграционен федерален съд в Денвър се оказа, че съдията, която ни водеше лекция,  е женена за пловдивчанин и юни ще гостува в Пловдив.  Надявам се да организираме няколко срещи, тъй като тя е професор  по право  и  преподава в Колорадския университет.

–         Като общински съветник  с какви очи гледахте на американския бит?

С възхитени.  Инфраструктурата в САЩ е брилянтна. Чистота – перфектна, особено в Сан Франциско , който направо свети. Транспорт – невероятно точен. Зеленина  – стотици декари.  На плажната ивица в Тихия океан никъде не видяхме будки, караванки, фасове – чиста плажна ивица. Сградите са решени в близки нюанси.  Има твърде много  неща, които ни оставят много далече от САЩ. Там има лидери, докато при нас има недостиг на лидери. Там уважават правата но човека, у нас  често ги пренебрегват. Там бизнесът е ухажван, у нас – мачкан. Там трудно необразован и мързелив човек   да се издигне до власт, у нас това е практика.  Там  първото нещо, на което учат децата, е да задават въпроси, а ние казваме: „Слушай!“.

ЧАСТЕН ЗАТВОР –  КАТО СГРАДАТА НА НАП

Частният затвор, който посетихме, се намира в малко градче до Сан Франциско. Бях изненадана, защото е построен в центъра на града и изглежда като луксозна остъклена  административна сграда. Все едно на НАП. Няма решетки, нито бодлива тел. Но вътре е всичко, както си е в държавните затвори – с железните врати, с килии за по-леки  престъпления, както и за рецидивисти с по няколко убийства. Бивши затворници водят програми за превъзпитание.

Частните затвори се финансират от държавата, защото местата за излежаване на присъда са толкова ограничени, че се е наложило  да потърсят  помощ от бизнеса. В Ню  Йорк, в Манхатън, присъствахме на съдебно заседание, където в рамките на един час беше разгледана мярка за неотклонение  поне на 10 човека.

Съдът работи от 7 сутринта до 1 часа през нощта само по произнасяне на мерки.  Дежурни има и в почивните дни.  До преди години съдът е бил отворен  денонощно. Само в Манхатън всеки ден задържат между 100 – 140 души.

           ТИЙНЕЙДЖЪРИ СЪДЯТ ТИЙНЕЙДЖЪРИ

Много интересно е структурирана съдебната система в САЩ. Например има Младежки съд – тийнейджъри съдят тийнейджъри за по-леки престъпления,  което действа превантивно. Децата – съдии са обучени и са положили изпит. Осъждат ги, например, да боядисат училището.

В Денвър има специализиран съд за водата заради  проблеми с водоснабдяването. Представете си при нас да има съд, който да разглежда жалби  срещу ЕВН  и останалите енергоразпределителни дружества!

Има Семейни съдилища и дори Общински, които разглеждат само актовете на местната власт.

СЪДИЯТА – РАЗСЪДЛИВ И СЪСТРАДАТЕЛЕН

В Америка казват, че съдията трябва да бъде разсъдлив, състрадателен, решителен, скромен, тактичен и съвестен.

В Бруклин, известен с престъпността, е създаден специализиран съд. Все едно ние да разкрием  такъв съд в Столипиново!  За 16 години, откакто в Бруклин  е назначен съдия – бял и с огромен авторитет,  престъпленията  са намалели с 80 процента.

Там  действа теорията на счупените прозорци – ако едно лице живее в квартал, който изглежда несигурен, вероятността да извърши престъпление, е много по-голяма. Целта на американците е да направят кварталите колкото може по-сигурни, като се инвестират страшно много средства в превенцията.

ЦЕНТЪР ЗА ЖЕРТВИ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ  – КАТО В САН ФРАНЦИСКО

Центърът за жени и деца – жертви на домашно насилие в Сан Франциско е  оборудван с всичко необходимо , за да се чувстват  комфортно. Има дори куче, което е дресирано да изпълнява командите на децата.Това повдига самочувствието на децата.

Прокуратурата разпитва детето с помощта на социален работник, който носи микрофон. Прокурорът му диктува какви въпроси да задава на детето. Разговорът се записва, без да се травмират децата. Има педагози, психолози, юристи. Проектът е реализиран съвместно от съд, прокуратура, социални служби и община.

Подобен център може да се разкрие и в Пловдив. Много международни позитивни практики трябва да се въвеждат и у нас, но това изисква воля и компетентност.

Източник: в. Марица