Каназирева: Партийните чиновници окупираха Пловдив

Качествените експерти винаги ще разчитат на подкрепата ни

Всички искаме да живеем в град, където хората имат стимули да работят, където администрацията прави живота по-лесен и където работните места в публичната сфера се заемат от най-добрите кандидати.

Такъв град ли е Пловдив?

Със съжаление трябва да признаем, че нашият град не е такъв. Че тук не администрацията служи на хората, а всичко е устроено така, че хората да служат на администрацията. Това не са празни приказки, а извод след сериозни анализи на финансите на община Пловдив. Бюджетът за 2015 година засили още повече тази негативна тенденция. Ето и числата:
Най-големият разход и през тази година ще бъде за заплати, осигуровки и издръжка на администрацията и на дейности, които се финансират от общината. Предвидени са 187 милиона лева – това е с 20 милиона повече от миналогодишните 167 милиона. Част от този ръст се дължи на по-високите цени на тока и парното, но това е наистина малка част. Само за заплати и осигуровки тази година ще платим 110 милиона, при 102 милиона преди година.

Къде отиват тези пари?

Нито обслужването е станало по-добро, нито услугите са станали по-качествени. Отговорът е много прост: администрацията, общинските фирми и ведомствата на общинска издръжка бяха превърнати в хранилка за верни партийни кадри. Трябва да сме признателни на всички експерти в централната и в районните администрации, на всички учители, здравни и социални работници, на всички честни и трудолюбиви хора на общинска издръжка.
Но наред със съвестните служители Пловдив издържа стотици, а може би и

хиляди, партийни послушковци, които са настанени на работа

– по възможност с по-малко отговорности и с по-високи заплати.
За последните три години хората на общинска издръжка са увеличени с над 1000. Така кметът се превръща в най-големия работодател на територията на Пловдив – над 10 хиляди души чакат заплати от общината. И кметът – както и да се казва той, се превръща в местен феодал, от когото зависят съдбите на десетки хиляди семейства. Това е инструментът, с който кметът си осигурява мнозинство за решенията в Общинския съвет – всяка партия има активисти, а те всички имат семейства, които търсят работа. Градът ни е окупиран от тази невидима войска – партийните послушковци са навсякъде и ни струват все по-скъпо.

Кой за кого трябва да работи?

Тази порочна ситуация води след себе си още проблеми. Всеки кмет иска да си гарантира властта. Затова трябва да назначава още и още партийци на работа. Те струват повече и повече на бюджета. И за да може да ги издържа, общината увеличава таксите и данъците. За 2015 година бюджетът предвижда 49 милиона приходи от такси и 47 милиона от данъци. Да, правилно прочетохте – повече пари от такси, отколкото от данъци. Затова

администрацията спира да се интересува дали икономиката в Пловдив се развива

– ако няма бизнес и няма достатъчно данъчни приходи, ще увеличим таксите. С тази максима градът ни се управлява вече години.
И стигаме до най-тъжния извод: отново сме жертви на изобретената още от БКП система за развитие на партийните кадри. Топли местенца за всички послушковци, а хората да работят денонощно, за да ги издържат.

Не искате ли да променим това?

С уважение: адв. д-р Дани Каназирева и екипът на “Съюз за Пловдив”

Всички качествени хора в общината могат да разчитат на нас и винаги ще имат нашата подкрепа. „Съюз за Пловдив“ е против партийните чистки. Ние вярваме, че качеството и бързината на работа са отговорност преди всичко на кмета. Той или тя трябва да създаде такава организация, за да мотивира всички служители да бъдат полезни за пловдивчани.

Каназирева настоява за повече автобуси по линия № 44

Недопустимо е общината да говори за 45 млн.лв. за транспортен проект, а учениците  да мръзнат по спирките

За повече автобуси по линия №44 настоява лидерът на Съюз за Пловдив и общински съветник  адв. д-р Дани Каназирева. Според нея е недопустимо учениците да мръзнат по спирките, когато общината спряга 45 млн.лв. за транспортен проект.

С автобус №44 пътуват ученици от ЕГ „Иван Вазов“ и ЕГ „Пловдив“, а също така и студенти от ПУ „Паисий Хилендарски“. В офиса на „Съюз за Пловдив“ постъпват сигнали от родители, а и от самите гимназисти, че в часовете, когато започват и свършат занятията, транспортът е недостатъчен. Не само автобус № 44, но и останалите, които минават по този маршрут, са препълнени. Разписанията  не са съобразени с пътникопотока, понякога интервалите  не се спазват, автобусите закъсняват.  Най – много са жалбите за №44.

Линията преминава през  ЖК „ Тракия“ с интервал 12-14 мин., но тръгването от „Устрем“ в 6.18ч. е с интервал 24 мин. и повече при закъснение. Следващият автобус е чак в 6.42ч. Това се случва точно във времето, когато учениците бързат за училище, а именно от 6.20ч. до 7.05ч.

Притеснени родители се жалват, че децата са принудени да мръзнат по спирките в очакване на автобус и закъсняват, без да имат вина.

Най – фрапиращ е сигналът, че шофьори умишлено пропускат спирки, пълни с ученици.  Възмутените пътници разказват за автобус, който тръгва от ПУ „Паисий Хилендарски“ в 13.24ч. по линия 44 и  демонстративно подминава двете гимназии, защото тогава първата смяна свършва и стотици деца чакат на спирката.

Голям проблем с транспорта има и след втората смяна, когато децата се прибират по домовете си. Учениците чакат автобус в 18.52ч. и ако не се качат, следващият е чак в 19.16ч. или след 24 минути. Как се стои на студа и в тъмното, недоумяват родители. Последно на 23.01 отново умишлено пропускат спирки пълни с ученици.

Пътниците се оплакват, че част  от автобусите по линия № 44 са малки и   невъзможно да се разминат в салона. Нерядко се случва хората да остават по спирките поради невъзможност да се качат. Често линията се обслужва с доста стари и амортизирани, мръсни и с много неугледен външен вид рейсове.  Не се спазва разписанието, пропускат се спирки, интервалът на движение на автобусите е голям, особено в пиковите часове и стига до 20-30 минути.

В сутрешните часове автобусите са много разредени, минават през големи интервали, точно когато се предвижват  ученици, студенти и работещи. В разписанието на линията има автобуси, които излизат към 7:18 часа и се прибират в гаража в 18:38 часа. Това е недопустимо, защото точно тогава хората се прибират по домовете си.

Редно е община Пловдив да засили контрола върху изпълнението на курсовете и да разгледа незабавно проблемите с транспортното обслужване на езиковите гимназии, коментира Дани Каназирева. Тя ще направи официално питане до кмета Иван Тотев както за линия № 44, така и за останалите автобуси, които минават покрай ЕГ „Пловдив“ и ЕГ „Иван Вазов“.

Поради това днес Каназирева внася сигнал до ресорния заместник – кмет, за да се предприемат незабавни мерки, първо да се преразгледа маршрутното разписание на автобусна линия 44, и останалите в този район линии, като в часовете с по-голям интервал, да се пусне и допълнителна кола. И второ, да бъде извършена проверка посредством GPS системите, като при установено нарушение, фирмата превозвач да бъде санкционирана.

Каназирева: Пловдив е назад в усвояването на евросредства

Пловдив е на 21-во място от всички 28 областни градове в страната по усвояване на средства по европейски програми. Това показват данните към края на 2014 година, съобщи в ефира на Дарик председателят на “Съюз за Пловдив” адв. д-р Дани Каназирева. За сравнение община Пловдив е усвоила 47 лв. на глава от населението, а община Хисаря – над 3 200 лв. и тези данни са показателни за това колко е назад градът ни в усвояване на евросредствата, уточни тя.

Адв. д-р Каназирева отбеляза, че действително един от най-важните проекти, които трябва да се реализират, е Водният проект и изграждането на пречиствателната станция. 70 тона утайки продължават да обгазяват половината град, а до края на годината проектът може да загуби давност, защото все още няма избрана фирма изпълнител, отбеляза адв. д-р Дани Каназирева.

“Нула лева са спечелени и за реализирането на транспортни проекти в града. Спешно трябва да се асфалтира булевард “Васил Априлов”, a Марица “Север” и Марица “Юг” трябва да се направат скоростни булеварди със свързващи подлези и удобни места за паркиране”, допълни лидерът на “Съюз за Пловдив”.

Изграждането на Южния обходен колектор също е изключително важно за развитието на Пловдив, но на всички е ясно, че все още няма идеен проект за него, коментира адв. д-р Каназирева.

По отношение на развитието на Пловдив като атрактивна туристическа дестинация и защита на спечелената титла Европейска столица култура през 2019 година, адв. д-р Каназирева отбеляза, че управлението на града има много да наваксва. Тя припомни, че по времето на управлението на Славчо Атанасов градът ни изгуби 6 млн. лв, защото екипът закъсня със 16 минути, за да входира проекта за Небет тепе. „Администрацията на Иван Тотев пък пропусна да усвои 3,9 млн. лв., 2,9 млн.лв. от които предоставени безвъзмездно от Норвежкия фонд за културно наследство и съвременни изкуства“, отбеляза адв. д-р Дани Каназирева, която е доктор по конституционно право.

От друга страна няма и проекти за реставрация на голяма част от възрожденските къщи в архитектурен резерват Старинен Пловдив, а “Пълдин туринвест” е поредното дружество, в което общината участва по начин, по който не може да защити своята собственост и позиции, коментира адв. д-р Каназирева.

По отношение на присъединяването на Общините “Родопи” и “Марица” адв. д-р Каназирева смята, че това задължително трябва да се случи през следващите години. Според нея окрупняването на общините ще отпуши огромен финансов ресурс, защото допълнителните местни администрации са паразит номер 1 в България. По думите й тогава несъмнено Пловдив ще разполага с по-голям финансов ресурс и възможности за икономическо развитие.

Oбластните управители също трябва да бъдат избирани пряко и да имат възможност да разполагат с повече финансови инструменти за управление на региона, смята още лидерът на “Съюз за Пловдив”.

Адв. д-р Каназирева очаква тази година битката за Пловдив да е компетентна и да е свързана с важната управленска програма за развитието на града през следващите години. По думите й на предстоящите местни избори трябва да проработи силно мажоритарният вот, за да спрат партийните назначения и правенето на местни политики, управлявани от “жълтите павета”.

“Съюз за Пловдив” ще се включи с пълна сила и в пълния си потенциал в тази битка. “Категорично смятам, че съм готова да предложа на Пловдив силен екип от експерти и специалисти, които да работят за бързото развитие на града”, обяви в ефира на Дарик адв. д-р Дани Каназирева.

Източник: радио Дарик

Каназирева: Спешно променете договорите за саниране, за да не плашите хората излишно

Лидерът на „Съюз за Пловдив“ с конкретни предложения в помощ на гражданите, които искат да се възползват от финансирането

Националната програма за енергийна ефективност, известна като програмата за саниране, предизвиква съмнения и притеснения сред гражданите. И то не без основания, коментира адв. д-р Каназирева.

Безспорно е полезно програмата да бъде реализирана, за да се помогне на всички хора с панелни жилища, голяма част от които нямат възможност сами да ги ремонтират.

Договорите за санирането обаче са написани набързо, не са предвидили всички възможни ситуации, които могат да възникнат, не са предвидили правна възможност хората да правят възражения и това създава излишно напрежение.

Аз няма да злоупотребя с притесненията на хората и няма да ги плаша.

Подкрепяме всяко действие, което ще помогне на конкретни хора, въпреки въпроса доколко е справедливо държавата да тегли заем и да помага на някои, а не на всички. Аз, като юрист, и моят екип сме на разположение да помагаме на хората да използват по най-добрия начин това финансиране.

Програмата за саниране е поредният пример за свръхцентрализирания модел на спускане на готови решения, заповеди, в случая типови договори, без хората да бъдат питани.

Какво трябваше да направи правителството:

• първоначално да представи на хората проектодоговорите
• да осигури срок на гражданите да консултират документите
• всеки кмет да обобщи притесненията и предложенията на хората и да ги изпрати на МРРБ
• Министерството да съобрази окончателните договори с всичко това

Става дума за личните имоти на българските граждани – нормално е да има притеснения. Всичко това обаче не беше направено и това освободи сцената за крайни популисти, които злоупотребяват със страховете на хората, за да печелят популярност.

Какво се случва всъщност?

На практика става въпрос за следното: подписва се договор с две страни – Българската банка за развитие и Сдружението на собствениците. Предметът на договора е отпускане на банков заем за целево финансиране – изброените дейности по саниране. Банката отпуска парите на Сдружението на собствениците в специално открита сметка, но с нея може да оперира само кметът. Ето защо – собствениците упълномощават кмета на общината – от тяхно име и за тяхна сметка, да усвоява и да разходва отпуснатите пари, а след това държавата да върне сумите на банката.

Ето какво предлагаме конкретно да се промени и допълни в програмата:

1. Трябва да бъде предвидена възможност по договор на Сдружението на собствениците да бъдат предоставяни всички договори и анекси, преди да бъдат подписани с банката или с фирмите-изпълнители. Срокът за възражения може да бъде 7 дни, за да не се бави процеса.

Това е изключително важно, защото точно Сдружението на собствениците се явява задълженото лице спрямо баката. Това ще гарантира правото на хората да знаят как се харчат техните пари, с какви материали ще се извършват ремонтите и в какви срокове.

2. В договора за целево финансиране трябва изрично да се посочи, че се заплащат сто процента от пълната стойност по строително-монтажните работи. Честа практика е в България да възникнат допълнителни дейности, да се сключват анекси и това да води до увеличение на цената. Трябва да има гаранция, че банката или респективно държавата, ще финансират целия ремонт.
3. Собствениците трябва да имат право да възразят срещу некачествен или забавен ремонт и, ако в разумен срок дефектът или забава не се отстранят, да имат правото едностранно да прекратят договора, без да дължат неустойки и изплащане на каквито и да е разходи. Това е и нормалното според договорното ни право.

Сега хората изпитват страх, защото ако избраният от общината изпълнител работи некачествено или забави изпълнението, собствениците нямат право да прекратят договора. Ако го направят, сами трябва да плащат всички разходи по санирането. При обществените поръчки водещ критерий е най – ниската цена. Това носи опасност да бъдат използвани некачествени материали или например най – евтината дограма. По договор Сдружението няма право да откаже, например, монтаж на най-евтината дограма, иначе договорът се прекратява и собствениците правят ремонта за своя сметка.

4. В договора между Сдружението и кмета трябва изрично да бъде уговорено как се процедира в случай на съдебен спор, например, за несвършена от строителите работа или забава, кой ще представлява сдружението пред съда и кой ще поеме тези разходи. Сега такава клауза няма. Трябва да има резервен фонд за такива случаи, за да не остане някой без прозорец месеци наред, докато траят бавни административни процедури.
5. Да се предвиди текст в полза Сдружението на собствениците в случай, че някой от собствениците замине в чужбина и не успее да осигури достъп до апартамента си в един единствен момент от периода на ремонта, който може да трае от няколко месеца до над година. Зависи от обществените поръчки и евентуалното им обжалване.

В момента в договорите се съдържа коварната клауза, че ако Сдружението не осигури достъп до всеки апартамент, вода, ел.енергия и строителна площадка, банката еднократно може да прекрати договора и всички разходи остават за плащане от собствениците.

6. Трябва да отпадне член 5, ал. 10 от договора, която забранява на собствениците да отдават под наем апартаментите си в продължение на 5 години след санирането. В момента собственикът отново дължи разходите, ако наруши тази забрана.
7. Да се опишат подробно какво включват вписаните в договора в чл. 8, ал. 3 „всички суми, дължими от банката, следва да й бъдат изплатени изцяло, без от тях да се правят каквито и да било приспадания или удръжки“. За да няма недоразумения, това трябва да бъде изяснено.
8. Да се разсеят окончателно страховете на хората, че домовете им могат да станат заложници за изплащане на парите на банката, с промяна в чл. 8, ал. 1, който да гласи: „Страните се съгласяват, че всички дължими от Сдружението на Банката суми, за извършване на дейностите, предвидени по програмата, включително и възникнали бъдещи претенции за средства по подписани договори и анекси, се изплащат изцяло от Държавата, като в случай на спорове задължена страна спрямо Банката се явява МС на Р. България“.

Тези поправки нито са сложни, нито ще възпрепятстват изпълнението на програмата. Те обаче ще успокоят и хората, и общинските администрации, които нямат достатъчен административен капацитет да се справят с нелеката задача.

В Пловдив все още не е ясно как ще се обявяват обществените поръчки – отделно за конструктивно обследване, проектиране и изпълнение или инженеринг, за няколко жилищни сгради или за всяка отделно. А вече има около 40 сдружения и първите заявления за финансиране.

Каназирева: Тук властта не служи на хората, а хората служат на властта

• Вече сте доктор по Конституционно право. Нека първо кажем на каква тема беше?

“Местната власт в условията на членство на България в Европейския съюз”. Всъщност работата ми е провокирана от делото за прословутите софийски бали боклук, които бяха доставени в Пловдив. Това категорично нарушава правата и интересите на местното население и изобщо отношенията между централна и местна власт. Това е показателно, че все още живеем в едно отминало тоталитарно време, в което се спускат кандидати, решения, заповеди и демократичният елемент, аз поне не го виждам.

• “Местната власт в условията на членство на България в Европейския съюз”. Как трябва да изглежда местната власт в контекста на европейското ни членство?

Първо трябва да поговорим за понятието местна власт. Според мен в последно време се изкриви самото значение на фразата. Това е властта, която трябва да бъде близо до хората и в услуга на хората. Тя не е придатък на централната власт, тя не зависи от нея и следва да взима решения в полза на местната общност. Тук обаче властта не служи на хората и това е видно. Напротив, хората служат на властта.

Всеки един от нас ползва градски транспорт, живее на своята улица, ходи в кварталната градинка, прибира се под светлината на уличното осветление, пътува с колата си из градските улици, паркира на паркинга пред блока си, води децата си в градските градини и училища. Всичко това е местната власт. И всичко това не зависи от „жълтите павета“ и от държавата, зависи само от нас.

Сред порочните практики се откроява това, че всеки кмет, за да си гарантира следващ кметски мандат, се обгръща и назначава армия от партийни чиновници и основен дефицит, както на местна, така и на национално ниво, е компетентността.

Да, компетентността. Аз вярвам, че знаещите хора могат повече и може би чрез личния си пример исках да дам нов профил и една нова визия – да попълваме липсата на компетентност, че трябва повече хора, които знаят, които не са спуснати от партийните централи, да участват и да решават на местно ниво проблемите на хората.

• Липсата на компетентност ли можем да определим като лоша практика на местно управление?

Като проблем на първо място мога да откроя големият обем законодателство, което урежда местното самоуправление. Това са десетки законови и подзаконови  нормативни актове, които са разхвърляни и затрудняват хората. Ако един пловдивчанин иска да намери своите гарантирани права, той просто ще потъне в едно море от норми и категорично няма да може да се ориентира. Според мен всички тези законодателни текстове трябва да се обединят, за да могат да са лесно достъпни до хората. За да защитят принципите си. Това е основно правило не само в Европа, а и отвъд океана.

На второ място откроявам областните управители. Това е една тоталитарна структура, която няма правомощия, няма собствен бюджет и е партийно и политически зависима. Уж следва да пази законосъобразността в областта (в случая в Пловдив), но всъщност областните управители са партийно зависими хора с целия си партиен антураж. И всъщност ние издържаме една многолюдна администрация, която служи за осигуряване на партийни местенца и осигуряване на коалиционни партньорства. Смятам, че областните управи трябва да бъдат пряко избирани от хората, със собствен бюджет и правомощия, които да се превърнат в едни реални структури, които мислят за политики в един регион – социални политики, инфратсруктура и т. н., всичко, което засяга местните хора.

Друг проблем е окрупняването на общини и области. Такова раздробяване, както в България, няма никъде. Окрупняването на общини и области ще доведе до отпушването на огромен финансов ресурс, който може да се инвестира в развитието на една община или на един регион.

Избираемостта на районните кметове. Нормалният и демократичен начин е те да бъдат изборни. Ако продължават да бъдат зависими от кмета, въпреки че ръководят райони, колкото един град, няма смисъл. За да бъдат изборни, следва да имат своята финансова и оперативна самостоятелност, за да могат директно да решават проблемите на хората от един район. Ако отново станат назначаеми, моето предложение е да бъдат избирани с 2/3 от гласовете на Общинския съвет, което ще даде по-голяма тежест и представителност на местното население.

Общественият посредник. Омбудсманът е също политическа и чисто партийна фигура, която отново, ако не бъде пряко избирана от хората, по-добре да я няма. Да не харчим излишни средства на данъкоплатеца.

Финансовата децентрализация. България е на 27-о място по децентрализация в Европа. Много сме далече от това да кажем, че сме децентрализирани. До този момент политическият компромис в страната не е допуснал да се приемат текстове, които реално да гарантират местната власт да е близо и в услуга на хората. И ние имаме своята вина. Трябва да различаваме местната от държавната власт.

Нещо много важно – оправданието на представители на местна власт, че държавата е виновна за нещо, което не се е случило. Това е оправдание на мързеливи кметове и мързеливи участници в местното самоуправление. Местното самоуправление е уредено с най-висшия закон – Конституцията. От там насетне говорим за воля, знание, темпове, енергия, компетентност. Това е всичко! Всички проблеми, които поставят хората на дневен ред в една местна общност, всичко зависи от местното ниво. Ако има желание и управлението може да се обърне към хората. Всичко друго е лъжа.

• Как държавната власт влияе на местната и как да се промени мисленето, че щом са от един цвят премиер и кмет местното управление е безпроблемно?

Това е най-успешно прокарваната лъжа през последните години. Ако караме на този принцип, дайте да си ги назначават кметовете! Без конкурси назначаваме хора… къде отива демокрацията. Това ми напомня на: “Дайте да не надигаме глава, за да не ядосаме султана”!

Считам, че това не е правилно. Напротив, ако няма конкуренция и правилно работещи закони, институции, няма как да гарантираме ефективно местно самоуправление. Всъщност какво се получава. Даден представител от една или друга политическа партия, която присъства на жълтите павета, се бори партийната му централа да го издигне за кмет. Той е благодарен на партийната си централа, че го е предложила за кмет, и след като спечели, той се отблагодарява отново на партийната си централа на жълтите павета за това, че вече е кмет. Докато не разберем, че всъщност хората трябва да избират, а не някой да ни посочва и да ни спуска кметове, няма да се промени нищо. Защото ако един кмет, един общински съветник бъде избран на местно ниво, независимо от централата в София на жълтите павета, ще има много пъти повече амбицията да работи, да се доказва и да се отблагодарява на хората (на пловдивчани в случая), че са го избрали.

Това са прости принципи и много работещи. Моята цел е да обясня философията на местната власт. Тя не зависи от държавата, зависи изцяло от кмета и общинския съвет – какви хора са, какви компетенции имат. Друг е въпросът, че общински съвет, който е най-важен в демократичното общество, е превърнат в гумен печат, който само санкционира вече взети в някои кабинети решения. Общинският съвет е този, който приема решения, които решения се отразяват на нашето ежедневие. Ако бъде балансиран като представителство, ще гарантира много по-балансирана политика. Защото към момента изчезва ролята на другото мнение, като се избират кмет, областен управител и общински съвет от една партия. И няма баланс.

• Да спрем поглед и на европейския доклад за България, според който правосъдната ни система е с критичен статус. Как може това да се промени? Необходими ли са конституционни промени?

Не ние нужен доклад, за да знаем какви са ни проблемите. Проблемите и в правосъдната система, и изобщо корупцията като един от основните проблеми в България, се дължат само на политически компромис. Това е истината! Аз забелязвам говорене без конкретика и хвърляне на кал върху една или друга институция. Но ако има политическа воля, тези проблеми ще се разрешат. Такава воля обаче няма и до този момент не е имало, затова проблемите продължават да съществуват. Компетентността и политическият компромис са проблем. В ромските махали например, е така. Вижте квартал “Столипиново” – цигари без бандерол, незаконно строителство… Законът не се прилага с еднаква сила. Защо е така – няма политическа воля, защото се разчита на гласуване от ромите при избори. Бях предложила да се разхвърлят секциите, ромите да се изкарат от техните затворени общества, да не са съсредоточени в квартала, законът го позволява, не се случи. Проблемите са само и единствено от политически компромис.

По отношение на Конституцията, да, Конституцията може да се промени и това го повтарям от много време. Много политици обаче се опитват да заблудят, че трябва свикване на Велико народно събрание. Не. С обикновено народно събрание може да се промени действащата Конституция спрямо проблемите, за които най-много се говори. Както бяха направени промени през 2007 г. във връзка с членството на България в Европейския съюз.

Тук ще се върна към местната власт и към казуса за софийските бали, ще кажа,че една от основните критики и това, което трябва да се промени, е да се даде достъп на местното самоуправление до Конституционния съд. Ние нямаме индивидуална конституционна жалба, нямаме право един човек да сезира най-висшия – Конституционния съд, но местната власт трябва да има достъп до този съд. А и европейската харта за местно самоуправление, която урежда и гарантира правата на местното население, трябва да бъде прилагана пряко от обикновените съдилища. Това са две конкретни стъпки, които ако бъдат променени, ще се даде голяма свобода.

• Как ще Ви помогне дисертацията за взимането на решения в местния парламент?

След изследването, което направих и което ми отне близо 4 години, мога да кажа, че тайни в местното самоуправление за мен няма. Знам нормативната база, знам как да я използвам в услуга на местното население, знам какви не трябва да са решенията, а какви трябва да са предложенията, за да се вземат решения, които следва да бъдат гласувани в Общинския съвет.

• Има ли в местния парламент друг съветник с докторска степен по право?

По правни науки, не.

• Какво смятате да правите от тук насетне – може би публикация на работата Ви?

Ще издам дисертацията си в книга и се надявам повече хора, които имат амбицията да станат част от управлението на Пловдив, първо да я прочетат. И да знаят какво се очаква от тях.

• А след публикацията?

Аз преподавам, няма да се откажа от това.

Източник: Plovdiv 24

Каназирева: Вдигат таксите за тротоарно право, ако има цветя и храсти

С изменението на общинската наредба се нанася нов удар на търговците

Търговците, които изнасят маси за открито сервиране и са ги оградили с храсти, кашпи и осветителни тела, ще бъдат задължени да плащат по-високи такси.  С тази промяна на Наредбата се нанася пореден удар на малкия и средния бизнес, коментира председателят на ППГОС „Обединение за Пловдив“ адв. д-р Дани Каназирева.

Наредбата за разполагане на преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите от градското обзавеждане е изменена и допълнена на 18 декември с решение № 403 на Общинския съвет.  Новият нормативен акт задължава собствениците и наемателите на обектите, които се намират извън територията на „Пешеходна зона I“ и ползват общински терени, да отразяват в схемата не само площта на масите за сервиране на открито, но и декоративни елементи – кашпи, ограждаща жива растителност, предпазни елементи, декоративно осветление, ако такива има. В Наредбата се посочва, че в този случай общо заеманата  площ по схемата представлява площта на най-големия външен контур, ограждащ съоръженията.

До края на март търговците трябва да приведат одобрените схеми в съответствие с изискванията на Наредбата. Това важи и за концесионерите.

Повтаря се историята с увеличението на общинските наеми, когато без никакъв мотив и обяснения бяха променени зоните за търговия, припомни Каназирева. Наредбата натоварва ресторантьорите, които са направили подобрения около заведенията. От една страна до 31 март те трябва да изкарат нови схеми, като плащат на архитекти, за да ги изготвят. След това отново ще чакат да бъдат одобрени в ЕСУТ и пак да плащат, този път – административни такси за одобряване в общината. Досега беше достатъчно в схемата да се отрази площта на масите, които се ползват за сервиране на открито.

Цялата логика е обърната наопаки – вместо бизнесът, който разкрива работни места, да бъде подпомаган, той е принуден да поема  все по-голяма финансова тежест и да става донор на общинските харчове, коментира адв. д-р Дани Каназирева.