Тя предлага такса смет да падне с 40%, а фирмите „Чистота“ и „Паркове и градини“ да влязат в междублоковите пространства
Бюджетът на Пловдив за чистота е огромен, а гражданите му продължават да живеят в толкова запрашена среда, че периодично по този показател градът е на първо място в Европа. Защо е така?
– Чистотата, за съжаление, е тема табу в Общината, защото най-големите икономически интереси, и то не само в Пловдив, се концентрират в почистващите фирми. Това винаги е било разменна монета за политическа подкрепа и коалиционни договорки в Общинския съвет за взимане на решения, които са на последно място в услуга на пловдивчани. Ако проследим как се е променял бюджетът в раздела за чистота, ще видим, че от времето на Иван Чомаков тези пари започват от 15 милиона лева, за да стигнат 30 милиона лева сега. Нараснали са двойно. Затова такса „смет“ е толкова висока. Тези милиони не са в името на образцовата чистота на града, за по-добрия въздух, за хигиенизираните паркове, подблокови пространства и детски площадки, а служат за спазаряването на коалиционни договорки и облагодетелстват приятелски фирми.
За коя от дейностите по почистването поглъща най-много пари?
– Анализи по тази тема няма, отчети не се дават. Всичко е забулено в тайни договорки. Много пъти до този момент от „Съюз за Пловдив“ сме искали подробни разбивки на парите за чистенето на града, но никога не сме ги получавали. Така че тази тема аз я поставям много сериозно. Тя е сред основните ми приоритети. Фактите са, че пловдивчани плащаме 30 милиона лева за общинската фирма „Чистота“ и 7 милиона за ОП „Паркове и градини“. Срещу тези колосални суми какво получават гражданите? По кварталите хората се молят за една здрава пейка, за кошче за отпадъци, за малко зеленина в междублоковите пространства. Надяват се да имат безопасни площадки, където децата им да играят, очакват да се подновят и поддържат занемарените спортни игрища. А милионите изтичат.
Това е изключително несправедливо, защото ни принуждава да се молим за нещо, което със своята такса „смет“ вече сме платили, но така и не получаваме като услуга.
Досега таксата за битови отпадъци неизменно расте през годините? Да се очаква ли ново повишение?
– От „Съюз за Пловдив“ предлагаме категорично намаление на таксата за битови отпадъци с 40%. И го предлагаме вече за пета година в Общинския съвет. Разбира се, образувалото се на корпоративен принцип мнозинство не само не го приема, но през годините често дори не е допускало предложението да се разгледа на сесия в зала.
Но има ли реална възможност за такова голямо намаление на таксата за отпадъците?
Разбира се. За мен, цялата идеология, принципът на формирането на такса „смет“ трябва да бъдат променени. Навсякъде в развитите държави по света действа принципът „замърсителят плаща“, но не и според нашето законодателство. Справедливо е който прави повече боклук, да плаща повече. А хората с по-скромно потребление, да плащат много по-малко. И тъй като това не е законодателно уредено, а общините не са готови с нови методики, ние от „Съюз за Пловдив“ предлагаме това намаление с 40% засега. Ако погледнем Варна, например, съпоставим по параметри град, таксата за отпадъци е точно с 40 на сто по-ниска в сравнение с Пловдив. Във Варна тя е 3,7 промила, а тук – 5,3 промила.
Къде отиват тези пари?
– Това е тайна. Точно това казах преди малко – няма сметка, няма лист черно на бяло, за да видим за какво се харчат. Трябва да има конкретна количествено-стойностна сметка. Трябва да може да се види как и защо сумата нарасна през годините толкова мното. За нас това нарастване е необосновано.
Ние в „Съюз за Пловдив“ сме убедени, че таксите могат да се намалят чувствително, че услугата може да бъде много по-качествена и че „Чистота „ и „Паркове и градини“ задължително трябва да влязат между блоковете, в кварталите, там, където живеят пловдивчани.
За да се случат тези неща, е необходимо парите да се харчат ефективно и процесът да се контролира стриктно. Защото решаването на проблемите на града ни не се изчерпва с това да посадим рози по някой булевард и да сложим саксии с цветя на Главната улица. Ако е мръсно и прашно там, където живеем, означава, че не сме си свършили работата като управленци.
Всяка кметска администрация досега все се е настоявала, че са нужни много пари, за да е добре почистен градът, за да няма дупки по улиците и да равни тротоарите. Толкова много пари ли трябват?
– Всъщност не се търсят ефективни начини за справяне с реалните, елементарни проблеми на хората, които не струват скъпо и парите за тях са в Пловдив. Управляващите се хвърлят на помпозни, големи проекти. Те се изпълняват с ниско качество и не носят дългосрочен социален ефект – не се създават по-добра инфраструктура и среда за живеене, не водят до разкриване на нови работни места. Имаме един основен проблем и той не е само в Пловдив, а в цяла България. Харчат се милиони левове от данъците и таксите на гражданите за изграждане и реконструкция на инфраструктура, а само след няколко месеца или година се налага направеното да се ремонтира. Защото работата е извършена некачествено, при занижен контрол.
Заради лошо изпълнение улиците и тротоарите скоро се нуждаят от ново асфалтиране и пренареждане. Същото е положението и с поддръжката на зелените площи, на детските площадки и спортните игрища. Инвестира се, но само месец-два по-късно те са вече изпочупени, мръсни, занемарени. Налага се отново да се дават пари за същите обекти, за същите дейности. От всичко това губим всички ние, пловдивчани. Ако не наложим ред, сигурност, еднакво прилагане на закона във всички части на града, просто няма да направим и крачка напред. Освен да създаваме, трябва да пазим и поддържаме вече създаденото. Защото парите, които се харчат за поддържане, са многократно по-малко от средствата, които се дават да правим по няколко пъти едно и също нещо отначало.
Кандидатите на „Съюз за Пловдив“ реално ще представляват хората от кварталите
адв. д-р Дани Каназирева и екипът на „Съюз за Пловдив“
Тази есен пловдивчани отново ще имаме възможност да гласуваме пряко за кметове на всеки един от шестте района. Това право ни бе отнето преди време, за да може Общинският съвет да назначава районните кметове. Резултата го видяхме – повече централизация – цялата власт отиде в един човек, а районните кметове бяха превърнати в безгласни букви или пък постовете им се търгуваха за осигуряване на корпоративно мнозинство в Общинския съвет.
Промяната в Изборния кодекс е стъпка напред, защото
районните кметове са най-близо до хората.
Шестте района на Пловдив поотделно са по-големи от много български градове, всеки от тях има специфични проблеми и само пряко избран районен кмет, който ежедневно е в контакт с хората, може да предложи работещи решения.
Нашата цел е районите да бъдат управлявани от
енергични кметове, които ще изслушват и ще действат, а не само да препращат хората от кабинет на кабинет.
Това е възможно с промяна на модела – постоянна връзка с хората от кварталите в района, а не изолация и бягство от отговорност.
„Съюз за Пловдив“ ще издигне хора,
които реално да решават проблемите.
Вратите на районните кметове трябва да бъдат винаги отворени. Да заработят денонощни телефонни линии за сигнали на граждани – за дупки по улиците, за непочистени контейнери, счупени пейки или теч от съседите.
Районният кмет реално да представлява хората от квартала пред общината. Това е точно обратното на досегашния модел – районните кметове да представляват общината, а не хората от квартала си. Успешният модел е
районният кмет да бъде партньор на всеки един човек от квартала, на всеки бизнес, на всяка етажна собственост,
и да лобира за техните интереси пред Общинския съвет и кмета на Общината.
За целта районният кмет да изслушва всеки – от най-малкия бизнес, работилница или кафене, през всеки спортен или пенсионерски клуб, до абсолютно всеки от живеещите и работещите в района. Само така районният кмет ще бъде истински представител на интересите на хората и ще може да постига добрите решения за тях.
Участието на хората ще даде сила на районните кметове, те ще могат да защитават интересите пред Общинския съвет и
няма да бъдат отново поредните общински чиновници, които се подчиняват на партийната дисциплина или на корпоративните договорки
зад гърба на пловдивчани.
ШЕСТTЕ РАЙОНА
ЮЖЕН
Не достигат места в детските градини и ясли
Район „Южен“ е с най-сериозен недостиг на места в детските градини и ясли. Три детски градини са настанени в жилищни блокове. Строителство на нови градини и ясли е задължително.
Видеокамери в дворовете на учебните заведения са задължителни за решаване на проблема със сигурността. Община Пловдив трябва да придобие сградата на бившето кино „Тракия“ и да я върне на Тракийското дружество като културно средище, което ще се ползва от целия район.
Необходимо е разширение на бул. „Александър Стамболийски“ и ремонт на улиците „Даме Груев“, „Скопие“ и „Кукуш“. Канализацията в кварталите „Беломорски“ и „Остромила“ е приоритет.
Квартал „Коматево“ се нуждае от събаряне на опасната сграда в двора на ОУ „Захари Стоянов“ и разширяване на Коматевско шосе. Предстоящият ремонт за пореден път не е предвидил такова.
ИЗТОЧЕН
Тъмни и мръсни подлези на Цариградско шосе
С риск за живота си десетки хора ежедневно пресичат един от най-натоварените булеварди в града –Цариградко шосе. Единствената причина за това са старите, рухнали, тъмни, потънали в мръсотия опасни подлези.
Район „Източен“ има нужда от засилена полицейска охрана и изграждане на видеонаблюдение, защото хората тук живеят в страх от кражби и насилие.
„Столипиново“ остава неизлекувана язва. В квартала се шири търговия с наркотици, никнат незаконни постройки, включително и големи масивни къщи. Не можем да продължим да си затваряме очите за липсата на ред в „Столипиново“.
СЕВЕРЕН
Караме на зиг-заг по булевард „Марица – север“
Район „Северен“ е презастроен, улиците са тесни, няма паркоместа. Трябва цялостна реконструкция и разширяване на бул.“Марица – север“. Едното платно е заето от паркирали коли и се кара на зигзаг.
Необходимо е изграждане на джобове за автомобили покрай крайбрежната алея, както е на бул. „Марица – юг“. Задръстванията ще продължат до изграждането на автомобилен подлез на Водната палата. Кръстовищата на бул.“България“ с бул.“Васил Априлов“, на ул.“Победа“ с бул.“България“ и на бул.“Дунав“ с ул.“Победа“ ще се „отпушат“ след поставянето на леви секции на светофарите.
Пространството около гара „Филипово“ трябва да бъде благоустроено, най-тежките улици са „Средна гора“, „Вук Караджич“, „Димитър Стамболов“, подходите към Бърза помощ на МБАЛ „Пловдив“, Рогошко и Брезовско шосе, бул. „Дунав“ и бул.“Васил Левски“.
ЦЕНТРАЛЕН
Дупки, кал и прах между блоковете
Измамно е впечатлението, че в район „Централен“ улиците са в по-добро състояние, отколкото в периферията на Пловдив. На ул. „Младежка“ настилката е разбита, а пешеходната зона е неизползваема.
Безброй дупки има в Съдийския квартал, на ул. „Прогрес“, „Пенчо Славейков“, „Копривщица“, „Ромен Ролан“, „Колоездачна“, „Тополница“, „Весела“, „Балкан“. Списъкът на разбитите улици и тротоари няма край.
Повечето от междублоковите пространства са в катастрофално състояние. Един от примерите е на ул. „Капитан Райчо” 71. Цялата площ е с бурени и неокастрени дървета, няма и помен от зелени тревни площи.
ТРАКИЯ
Спортните площадки са забравени
Докато в район „Тракия“ се разкриват фитнес площадки, в същото време игрищата за футбол, волейбол и баскетбол са забравени и са в окаяно състояние. Един от примерите е игрището до блок 181. Други такива игрища са до блоковете 96, 61 и 62, 195 и 199, между ЦДГ „Слънце“ и блок 217.
„Тракия“ също има нужда от нови детски градини. Най-новият район има широки булеварди и улици със сравнително запазена настилка. Но и тук дупките са задължителен „атрибут“ – зад блок 280, пред блок 6, между блоковете 290 и 286, до блок 100.
Ботаническата градина е потънала в забрава. Община Пловдив не успява да разреши въпроса с Аграрния университет. А районът на Скобелева майка заедно с района около Централна гара е най-голямото петно на града ни – проститутки и мръсотия в непосредствена близост до блоковете 265, 266 и 267.
ЗАПАДЕН
Парк „Отдих и култура“ остава занемарен
Пустеещи терени, обрасли с храсти, натрупани боклуци. Така изглеждат много места в кварталите „Христо Смирненски“ и „Прослав“.
Парк „Отдих и култура“ не се поддържа, въпреки че грижата за него влиза в задълженията на общинското предприятие „Градини и паркове“. Няма пейки, кошчета за боклук, осветление, алеите са обрасли, има паднали и изсъхнали дървета.
Парите на Пловдив се харчат неефктивно. След ремонта на ул. “Лерин” през 2013, днес няма и следа от пешеходните пътеки няма и следа. Хората пресичат с опасност за живота си улица “Солунска”, където в близост има детски градини и училище.
Прослав трябва да има най-после подлез, а не хората да минават по пасарелка над жп линията. Кварталът е на практика разделен на две части и свързването им е приоритетна задача.
„СЪЮЗ ЗА ПЛОВДИВ“: ПЪРВИТЕ ПРОБЛЕМИ ЗА РЕШАВАНЕ В КВАРТАЛИТЕ
Пловдив има шест района и всеки от тях има своята специфична история и различни проблеми. Интересът обаче е общ – хората да живеят и работят удобно, независимо в кой район са. Тази цел може да звучи много общо, но точно това неразбиране оставя районите в окаяно състояние, а енергията на общинската администрация по традиция е насочена към големи и показни обекти, които не променят живота на повечето пловдивчани.
1. Разбити вътрешни улици и тротоари
Общината харчи милиони за ремонт на булеварди. Тегли заем след заем, но въпреки това продължаваме да трошим колите си по надупчените улици, а тротоарите са толкова разбити, че възрастните хора и майките с колички са принудени да ходят по платното. Кварталите се „радват“ само на аварийни кръпки.
2. Няма места за паркиране
Ситуацията в жилищните квартали на Пловдив е критична, а в отделни райони – направо катастрофална. Това принуждава шофьорите да паркират безразборно по тротоари и зелени площи. Няма политика за изграждане на места за паркиране.
3. Междублоковите пространства не се поддържат
Кал, прах, бурени, малки сметища, свърталище на змии. В това са се превърнали много от междублокови пространства.
4. Децата няма къде да играят на открито
Детските площадки и безплатните спортни игрища са рядкост. Съществуващите люлки са опасни и не отговарят на новите изисквания за безопасност. Няма осветление, мрежите са скъсани, оградите са разграбени. В същото време общината е объркала приоритетите – добре е да има фитнеси на открито, но те не заместват липсващите места за игра на футбол, баскетбол или волейбол.
5. Местата в детските градини и ясли не стигат
Ненормално е записването на децата в детски градини или ясли да създава толкова притеснения на родителите. Причината е, че няма достатъчно места, особено в районите „Централен“, „Южен“ и „Северен“. Най-малките деца чакат с години за място в ясли, като в това време вече са пораснали. Градините са на неподходящи места – „Малина“, „Деница“, „Надежда“ в район „Южен“ са в жилищни блокове. В „Тракия“ в общински апартаменти е настанена „Белослава“, в „Източен“ – „Арлекино“.
Задача за районните кметове е да подготвят програми за поетапно отпадане на тези проблеми и да изискват от общината изпълнението.
6. Продължаваме да слагаме решетки по прозорците
Нито един работещ човек не може да преглътне постоянните вандалски прояви и дребни кражби в Пловдив. Има правила на хартия, но никой не ги спазва. Не е законно да се чупят пейки и улични лампи, но това не спира хулиганите да правят точно това. Каквото и да построим ново в града ни, след няма и месец то вече е счупено, замърсено и повредено. Крадат уличните шахти, рушат автобусните спирки, тъпчат цветята в градинките.
Налагането на законов ред и усещане за сигурност е най-сериозният ни приоритет. Престъпността е повсеместна. Тя е на улицата, тя е в училищата дори, тя е в домовете на много хора. Не е ли време да спрем това?
РЕШЕНИЯТА НА „СЪЮЗ ЗА ПЛОВДИВ“:
Ето къде са необходимите пари
Всяка година шофьорите на Пловдив внасят в хазната 15 милиона. Тези средства са напълно достатъчни за поддържане на улици и тротоари в града. За целта се необходими две мерки:
Ефектът от този модел ще е пред очите на пловдивчани само след година. Необходимо е управлението на общината да си постави правилните приоритети и да изисква от фирмите изпълнители минимален срок за ремонтите, двусменен режим на работа и жестоки гаранции за качество.
Пловдивчани плащат всяка година 30 милиона за чистота. Бюджетът на общинското предприятие „Паркове и градини“ е 7 милиона.
Това са
37 милиона лева годишно, с които Пловдив може да има чисти улици, поддържани междублокови пространства,
обновени детски и спортни площадки, ремонтирани дворове на училищата и детските градини. Необходим е дългосрочен план за изграждане на нови детски градини и ясли.
Пловдив плаща още 5 милиона за осветление и 10 милиона за транспорт.
Тези пари не се харчат достатъчно ефективно, защото на много места е тъмно, а придвижването не е удобно за всички.
Пловдив плаща и 2 милиона 113 хиляди лева годишно за „Общинска охрана“.
Ангажирани са 252 служители. Ефективността обаче е ниска. В центъра има и видеонаблюдение. Навсякъде другаде няма нищо – нито жива охрана, нито камери.Нитоедин работещ човек не може да преглътне постоянните вандалски прояви и дребни кражби в Пловдив.
Решенията на „Съюз за Пловдив“:
Община Пловдив има пари за всичко това. Въпросът е какви проекти се избират пред други, дали парите се изразходват ефективно и дали едни и същи фирми не получават два пъти повече пари, а вършат два пъти по-малко работа.
Парите обичат общини със стабилност и ясни правила
адв. д-р Дани Каназирева и екипът на „Съюз за Пловдив“
Нашият град не е сред първенците по привличане на чуждестранни инвестиции в икономиката си. Статистиката отрежда на втория по големина град в България едва шесто място по привлечени средства на глава от населението. Докато в София в последните години са идвали средно по 10 хиляди евро на човек инвестиции, то в Пловдив те са под 2 хиляди.
Пред нас са Бургас, Варна, Габрово и Стара Загора.
Това е много ясен показател, че градът ни не е достатъчно добър за правене на бизнес. Когато няма чужди инвестиции, няма как да очакваме и самите пловдивчани да инвестират средствата си в града. Защото изискванията и на местния бизнес, и на чуждите фирми са едни и същи.
Прозрачност, ясни правила и дългосрочни приоритети – това липсва и това можем и трябва да променим още в следващата година. Инвеститори никога няма да дойдат, ако общинската администрация променя правилата в движение и приема непрекъснато нови и нови изисквания, без това да става след широко обсъждане заедно с представители на професионалните общности. Никой няма да рискува и пет лева в икономиката на Пловдив, ако насреща си няма
безпристрастна, работеща и ефективна администрация.
Нито едно от тези условия няма как да бъде изпълнено, ако градът ни се управлява по досегашния начин. Трябва
да изоставим партийните схеми, да работим с най-качествените специалисти
и всяко действие да бъде пред очите на пловдивчани и в интерес на пловдивчани. Това включва както решенията за данъците и таксите, както решенията за инвестиране на общински средства, така и процедурите за провеждане на търгове.
Пловдив трябва да уважава предприемчивите и работещи хора
и да спре да ги третира единствено като източник на спонсорства и подкупи. Трябва да определим приоритетите за развитие. Отсега е ясно, че ние не можем да не използваме потенциала си от специалисти по информационни, медицински и аграрни технологии. Това са специалистите, които произвеждат пловдивските висши учебни заведения. Това са и секторите с най-висока добавена стойност в световен мащаб. Община Пловдив трябва да заложи на това стратегическо предимство и да положи усилия за целенасочено привличане на бизнеси в тези сектори.
Промяната обаче изисква по-смели идеи.
Пловдив не може да остане град от табела до табела.
Следващото управление на общината ще поеме инициативата за окрупняване на административните единици. Пловдив, Родопи и Марица трябва да станат една община. Това е
европейският модел – по-малко администрация и повече възможности за бизнес
.
В момента Пловдив привлича инвестиции, но те на практика се реализират в съседните общини и градът ни почти не печели от тях. Проблемът е в наследения административен модел, чиято промяна ще започне точно от Пловдив.
Само един пример – Дания е близка до размерите на България, но е разделена само на 5 области и 98 общини, докато тук имаме 28 области и 265 общини.
Вторият приоритет е отговорното управление на общинската собственост.
Пловдив да спре да пилее своите терени, както това се случва в продължение вече на 20 години. Тук вече почти не останаха терени, които могат да бъдат предложени на големи инвеститори. Свободни площи има само в „Тракия“, а в квартал „Гладно поле“ все още се чака решение. Всички останали имоти са продадени през годините за строителство на жилища, магазини и офиси. Днес Пловдив има достатъчно от тях.
Безработицата продължава да бъде висока. Всеки млад човек иска и планира да замине някъде далеч от Пловдив. Затова
най-важното е да убедим първо пловдивчани, че има смисъл да инвестират в Пловдив.
Направим ли това, ще дойдат и чуждестранните инвеститори.
ПО – МАЛКИ ФИРМИ И РАВНИ УСЛОВИЯ В ТЪРГОВЕТЕ
„СЪЮЗ ЗА ПЛОВДИВ“ С КОНКРЕТНИ МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА БИЗНЕС СРЕДАТА
Най – големият проблем пред инвестициите е бюрокрацията. Затова нейното премахване е първата ни цел.
„Съюз за Пловдив“ се ангажира за:
1. Лесна и достъпна комуникация на всеки инвеститор
с общинската администрация. Кметът, Общинският съет и районните кметове стават истински слуги на Пловдив и на всеки, който иска да развива дейност в града ни.
2. Намаляване на бюрократичните изисквания към всеки нов бизнес.
Преглед на всички режими на общинско ниво и ограничаването им единствено до неизбежните, които да гарантират финансовия интерес на общността и здравето на потребителите.
3. Дългосрочно предвидима данъчна политика на община Пловдив.
Справедливо определяне на таксите без изненади в движение за размера и начина на изчисление на задълженията.
4. Намаляване на всички данъци и такси от 25% до 40%.
Това няма да се отрази на бюджета, защото ще доведе до по – висока събираемост. Пловдив вече задмина София, Варна и Бургас по размер на някои данъци и такси. Резултатът е, че някои транспортни фирми регистрират автомобилите си в съседни на Пловдив общини, за да избегнат непосилния данък МПС.Така Пловдив не получава абсолютно нищо.
5. Еднакви условия за всеки в общинските търгове.
Концентрацията на парите на пловдивчани в едни и същи фирми е основен проблем. Поръчките трябва да се разбиват на възможно по-малки суми, за да получат възможност за участие всички пловдивски фирми, а не само няколкото най-големи. Това ще повиши приходите на местния бизнес и пряко ще се отрази върху работните места, размера на заплатите и потреблението в Пловдив.Така ще дадем възможност парите на Пловдив да работят приоритетно за икономиката на Пловдив.
6. Ясни регламенти за социална отговорност.
Община Пловдив не е задължена да пада в капана на промените в Закона за обществените поръчки, които претендират да защитават хората с увреждания. Тази вратичка е специално отворена, за да могат обичайните играчи да получават превилегии, но без гаранции за защита на хората с увреждания.Община Пловдив може да постави свои реални изисквания за наемане на хора с увреждания, които да не бъдат формални и да не служат за параван на други схеми.
адв. д-р Дани Каназирева и екипът на „Съюз за Пловдив“
Марица чака да я открием отново
Всеки път, когато някой от нас има шанса да посети някои от най-красивите европейски градове, се връща в Пловдив с чувството, че нещо сме изгубили. После разглеждаме снимките от пътуванията и забелязваме една закономерност – винаги в кадрите има вода. Защото
най-красивите и богати градове на Европа са основани на реки
и защото най-красивите части от тези градове са двата бряга. Пловдив също е хилядолетен град на различни култури и неслучайно е основан точно на брега на Марица. Днес обаче живеем тук, без да забелязваме реката. Гостите ни си заминават от Пловдив, без дори да са видели Марица.
Колко от вас са се снимали на реката?
Пловдив не е обърнат към реката и от това страдат туризмът и икономиката ни. Но най-много губим всички ние, които живеем на метри от това богатство и нямаме възможност да му се радваме.
Всички кметове, които досега управляваха Пловдив, обещаваха Марица да бъде в центъра на вниманието. И всички те забутваха реката в ъгъла на управлението си. Единственото, което общината досега правеше за Марица, е да организира понякога изсичането на порасналите в речното корито дървета и храсти. Но дори и това не се прави последователно и прецизно, а по-скоро е
източник на поръчки за близки фирми.
Марица продължава да изглежда непочистена, което
увеличава риска от наводнения при високи води.
Другата крайност са грандоманските проекти. Какво ли не сме чували – Марица да се завири, да стане плавателна, да има лодки и водни колелета. И продължаваме да не се сещаме, че има нещо твърде естествено, от което бягаме: можем да започнем да живеем край реката. Да се разхождаме там, да се срещаме с приятели на брега, децата ни играят покрай Марица, двата бряга да се превърнат в едно от най-живите места на града.
За да се случи всичко това обаче, общинската администрация трябва да гарантира елементарни условия за пловдивчани. В момента алеята от северната страна е занемарена, тревата не се поддържа, пейките са счупени, подпорната стена и стълбищата надолу към реката се рушат. Навсякъде е мръсно и мирише на тоалетна. От южната страна, до бившия Домострооителен комбинат,
е образувано сметище,
което съперничи по големина на това в Цалапица. Нито един кмет досега не пожела да сложи край на това безобразие. Живеещите в „Столипиново“ продължават да изхвърлят боклук на брега на Марица. Продължава незаконното копаене на пясък от реката и липсва всякакъв контрол.
Вместо да поддържаме чисти, удобни и красиви бреговете на Марица, ние създаваме символи на грозотата.
Пешеходният влак над Марица е най-грозната емблема на Пловдив,
която е отдадена на концесия за 35 години, а общината не прави нищо поне да изисква мостът да изглежда по-прилично. Това е най-нелепото съоръжение и не случайно пловдивчани се подиграват с него.
В същото време
красивият остров Адата продължава да бъде необитаем.
Стълбите от моста към острова се рушат. Собствеността продължава да не е изяснена. Западната част на реката продължава да е неукрепена, няма подпорни стени и никой нищо не прави, за да се реши този проблем. Така се отнасяме към Марица и затова никой от нас няма снимка от реката.
ДЕЙСТВИЯТА НА ДАНИ КАНАЗИРЕВА И „СЪЮЗ ЗА ПЛОВДИВ“
Община Пловдив трябва да разработи цялостен проект за развитието на бреговете на Марица и да кандидатства с него по оперативните програми на Европейския съюз.
Но още в рамките на следващата година можем:
Всичко това можем да извършим за няколко месеца. То не изисква много пари, а само желание и добра организация.
ДВАТА БРЯГА ЩЕ ОБЛЕКЧАТ ТРАФИКА В ГРАДА
Изграждането на широки и скоростни булеварди по поречието на Марица ще промени радикално движението в Пловдив
Освен шанс за туризъм и бизнес всяка една река променя трафика в един град. Тази природна преграда налага движението да бъде организирано така, че
реката да е предимство, а не пречка
за нормалния трафик.
„Съюз за Пловдив“ предлага двата булеварда „Марица – юг“ и „Марица – север“ да бъдат превърнати в скоростни булеварди без светофари и с изградени връзки за качване и слизане при всеки мост. Този модел е доказано ефективен и работи във всеки по-голям европейски град с река.
Решението ни е от два етапа. Първият включва:
1. Проектиране на бул. „Марица – север“
за чието разширение досега изобщо не е изготвян проект.
Паважната настилка е в изключително лошо състояние. Ние предлагаме задължително премахване на паветата, разширение на пътните платна и изграждане на места за паркиране. Това е сериозен проблем за тази част от район „Северен“ и при ремонта на булеварда трябва да намерим решение и за него. Същото се отнася и за бул. „Марица-Юг“ в частта между бул. „Цар Борис III Oбединител“ и продължението на бул. „Източен“.
2. Изграждане на автомобилен подлез на Водната палата
Това съоръжение ще бъде на две нива, без стесняване на платната в частта на моста на панаира. Този подлез
трябва да замести нелепото колело на Водната палата,
което създаде нова тапа в трафика и превърна моста на река Марица в паркинг.
Тези две действия ще разтоварят бул. „Шести септември“, моста на Герджика и бул. „Победа“, както и бул. „България“.
Решението е реално изпълнимо в рамките на бюджета на Пловдив.
Вторият етап включва проектиране и изграждане на
нов мост над Марица до Железния,
за да има директна връзка между северната и западната част на Пловдив, от бул. „България“ към парк „Отдих и култура“.
Ако бъдат изпълнени тези два етапа, трафикът ще бъде реално разтоварен и ще отпуши движението. Именно заради това „Съюз за Пловдив“ не подкрепи новия заем, с който на цена над 50 милиона лева единствено се преасфалтират 7 232 метра улици, от които дори
за Коматевско шосе е предвидено само преасфалтиране, но не и разширение на пътя,
от каквато нужда има кварталът.
Или защо градът ни има нужда от смели и почтени съветници
адв. д-р Дани Каназирева и екипът на „Съюз за Пловдив“
Традиционно досега повече хора гласуват за кмет, отколкото за Общински съвет. Разпространена е заблудата, че истинската власт е в ръцете на кмета, а Съветът не върши никаква работа. Управлявалите досега партии имат интерес тази заблуда да продължи да живее, защото така прикриват мръсните тайни на договорките и сделките в ущърб на пловдивчани.
Истината обаче е съвсем различна:
Кметът няма право да похарчи и един лев от градския бюджет без решение на Общинския съвет.
Така е предвидил Законът за местното самоуправление и местната администрация, за да има прозрачност и по-широка представителност на гражданите в управлението. Общинският съвет решава, а кметът изпълнява. Точно затова често наричаме Съвета „местния парламент“.
Ето кратък списък на решенията, които само Общинският съвет може да вземе:
Какъв да бъде бюджетът на общината; Колко да са високи местните данъци и такси; Каква да е цената на картите в градския транспорт за ученици, студенти, пенсионери и хора в неравностойно положение; Какви да са заплатите на работещите в бюджетните структури; Кои общински обекти да се строят; Кои улици и тротоари да се ремонтират; Колко нови детски градини да се построят; Да се продава ли общинска собственост; Да се отдават ли под наем общински имоти; Кой да се назначи за директор на общински фирми;
Истинската власт е в Общинския съвет – той определя правилата и контролира кмета.
Всеки кмет има нужда от мнозинство, за да прокарва своята политика. Пловдивският общински съвет има 51 места, т.е. необходимото мнозинство е от 26 съветници. В последните три мандата обаче нито една партия не е получавала такова мнозинство. Тогава идва ред на коалициите. Но вместо открити и принципни коалиции, договорени пред очите на пловдивчани, властта си „купува“ безпринципни мнозинства с услуги, които излизат твърде скъпо на града ни.
Как така
ДПС винаги е във властта, без пловдивчани да са гласували за това.
Корпоративните мнозинства в последните 15 години в Общински съвет се дирижират от кмета. Той внася предложения, които трябва да задоволят апетитите на конкретни съветници, а те гарантират мълчаливо гласуване.
Най-скандалното ощетяване на Пловдив е създаването на публично-частно партньорство под формата на „Пълдин туринвест“ с цел приватизация на панаира. Договорката с Георги Гергов е готова и мнозинство от СДС, БСП, ДПС и ВМРО гласува учредяване на смесеното дружество срещу общински имоти. Резултатът е, че
Пловдив губи 20 ценни имота, 12 от които са в Стария град.
Общината остава дори без собствени разсадници, след като в „Пълдин туринвест“ са апортирани оранжериите на Цариградско шосе и разсадникът на „Градини и паркове“ на Рогошко шосе.
По същия начин дирижирано от кмета корпоративно мнозинство в Общинския съвет подари осемте декара на
Марково тепе за жълти стотинки.
Без търг и конкурс за 1 301 600 лева и впоследствие препродадено за 24 милиона, тоест
на гърба на Пловдив е реализирана печалба в размер на близо 23 милиона.
Същото мнозинство позволи на купувача изцяло да промени проекта на застрояването така, че на това емблематично място да се появи
сграда-призрак без грам зеленина.
По същата схема на корпоративните мнозинства в продължение на няколко мандата комуналните услуги са „златни“. Всяка година 30 милиона са гарантирани на „приятелите“ на кмета. Милионите не позволяват темата дори да се повдигне в Общинския съвет.
Аналогичен пример за това колко енеадекватна политиката към имуществото на Пловдив, е продажбата на 32 декара общинска земя в район „Тракия“. С решение на Общинския съвет фирма „Регнис“ ЕООД купува имота за 6 милиона лева.На конкурса предприемачът оферира мащабна инвестиционна програма. Година по-късно имотът е препродаден за осем пъти по-висока цена от тази на общината – 48 милиона лева.
Пловдивчани губят поредните 42 милиона.
Инвестиционната програма не е изпълнене, но санкции и наказани няма.
По същата схема на корпоративните мнозинства в продължение на няколко мандата комуналните услуги са „златни“. Всяка година 30 милиона са гарантирани на „политически приятели“. Милионите не позволяват темата дори да се повдигне в Общинския съвет.
Корпоративните мнозинства
спазариха и Пешеходния мост на концесия за 35 години
и днес сме принудени да гледаме нелепото съоръжение, което пловдивчани нареоха „влак“.
Така бе приватизирана фирма „Градски транспорт“, която малко по-късно фалира,
а Пловдив остана без тролейбуси и изцяло в ръцете на частни превозвачи.
Във всеки мандат се повтаря една и съща практика – разпродажба на стотици декари, често на безценица. Пороят от сделки, без които не минава нито една сесия, превръща Общинският съвет в агенция за недвижими имоти, която
разграбва Пловдив със скорост от 4-5 млн. лева на година.
По закон Общинският съвет е принципал на общинските търговски дружества, където се назначават за управители представители на корпоративното мнозинство. В резултат на тази политика бяха съсипани и продадени за жълти стотинки общинските фирми „Ритон“, „Битова тъкан“, „Хебър“, „Мебелна къща“, „Митнически терминал“.
Точно общият им интерес ги прави мълчаливи и сговорчиви. Пловдивчани не знаят дори имената на повечето от съветниците. Те са се превърнали само в ръчички за гласуване – предложенията на администрацията се подкрепят, всичко останало се отхвърля.
Без дебати, без мисъл, без отговорност пред пловдивчани.
Затова отхвърлят всички разумни предложения на „Съюз за Пловдив“.
ЕТО КАК СЕ КУПУВА ПОДКРЕПАТА ОТ ДПС
Дори и при управлението на Иван Тотев и ГЕРБ – Пловдив, които се обявяват за противници на ДПС, кметът отново разчита на партията на Ахмед Доган. Ето цената, която пловдивчани плащаме:
ПЪРВИ СЪВЕТНИК ОТ ДПС:
Той е председател на фондация „Рома 1995“ и за куриоз е избран в комисията по конфликт на интереси. Още в началото на мандата общината внесе две предложения за общо 1,1 млн. лева. С първото решение Общинският съвет възложи на общинския съветник от ДПС и неговата фондация „Рома“ да продължи проекта за интеграция на деца от „Столипиново“ през трите следващи годни на стойност 750 000 лева. Извозването на няколко деца до училища извън „Столипиново“ можеше да бъде извършена и от общината, но така съветникът от ДПС нямаше да разполага с
огромната сума за заплати на сътрудници и хонорари.
Второто решение наля във фондацията на съветника 390 000 лева. Проектът „Образование – равен старт за всички“ беше възложен вместо на определения партньор – Осноно училище „Панайот Волов“, на същата фондация „Рома“. Като бонус мнозинството в Общинския съвет предостави на фондацията и помещения на ул. „Елба“ при наем само от 50 стотинки наем на квадрат.
ВТОРИ СЪВЕТНИК ОТ ДПС:
Отново с благословията на управляващото мнозинство той получи бивша общинска детска градина с площ от пет декара в „Столипиново“. Фондацията на съветника „Толеранс“ има право да ползва имота в продължение на 10 години отново за 50 стотинки на квадрат. Фондацията беше създадена само два месеца преди да подаде заявление за имота.
Същият съветник беше построил незаконно фитнес в същия имот, но вместо да бъде санкциониран, получи още един подарък. В момента в бившата детска градина се организират сватби. Всеки друг пловдивчанин щеше да бъде сериозно наказан за такова нарушение. Така се купува мнозинство.
„СЪЮЗ ЗА ПЛОВДИВ“ : БЕЗ КОМПРОМИСИ
Пловдивчани заслужават мнозинство, което да гласува в техен интерес
„Съюз за Пловдив“ внасяше четири поредни години предложения за намаляване на такса смет. Два пъти предложихме намаляване на данък МПС. Пет пъти искахме подкрепа за принципа парите от данъка на автомобилите да се харчат само за ремонт на улици. Посочихме решението за запазване на Белодробна болница. Опитахме да защитим търговците от необосновано повишение на наемите и тротоарното право.
Мнозинството отхвърли или не допусна за гласуване всичките ни добри предложения за Пловдив. Затова управлението на общинска собственост остава непрозрачно, затова между блоковете продължава да се строи, затоваобикаляме безумното кръгово движение на Водната палата. Само мнозинство на „Съюз за Пловдив“ може да гарантира, че решенията ще бъдат в интерес на пловдивчани.
„Съюз за Пловдив“ е единствената политическа сила в Общинския съвет, която има смелостта да назовава нещата с истинските им имена. Ние можем да си го позволим, защото представляваме само интересите на пловдивчани и не сме обременени от задкулисни зависимости.
Затова „Съюз за Пловдив“ си поставя целта да постигне мнозинство в Общинския съвет. Само така ще защитим основните принципи на успешно местно управление – уважение и внимание към мнението на хората, вземане на решения при ясни правила и отговорност пред очите на пловдивчани, диалог с местния бизнес и професионалните гилдии.
Общинският съвет
Целта на „Съюз за Пловдив“ е да постигне мнозинство в Общинския съвет, защото само така ще бъде гарантирано открито управление, което да се вслушва в гласа на експертите, да взима прозрачни решения и да носи отговорност пред очите на пловдивчани.
Общинският съвет е най-важният орган в местното самоуправление, затова поне той трябва изцяло да принадлежи на Пловдив, а не на партийни централи в София и задкулисни бизнес интереси. Затова най-важното е да сложим край на мръсните и срамни коалиции, които разпределят властта зад гърба на пловдивчани.
„Съюз за Пловдив“ показа, че нито веднъж не е участвал в задкулисни договорки и никога не е гласувал против интересите на града.
Ние сме единствената група от съветници, която остана цяла. Нито един наш представител не се изкуши от властта, а остана да се среща всекидневно с пловдивчани и да търси решения на проблемите им.
99 % от нашите решения бяха блокирани. Внесохме десетки предложения, над 500 становища, а на всяка сесия отправяхме неудобни въпроси към управлението. Всичките ни предложения са в резултат на изложени от пловдивчани проблеми или потърсено съдействие от гидиите в Пловдив.
Листата ни ще бъде от можещи, знаещи и млади хора, които са избрали да останат в Пловдив. На които им е омръзнало от политическо лицемерие, игри и разпределяне на „банцата“. Повече такива хора по-успешно ще защитават интересите на Пловдив.
МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО
Иван Чомаков вкара ДПС във властта
Избраният от СДС кмет д-р Иван Чомаков нямаше необходимото мнозинство във втория си мандат. Но дали десните му избиратели са били доволни от „разбирателството“ му с ДПС и ВМРО? И двете партии получиха зам.- кметове и назначения в районните администрации.
Това е първият път, когато ДПС се сдобива със зам.- председател на Общинския съвет, след като има само 4 от общо 51 съветници. После никой не се изненада, че един от местните избраници на ДПС се сдоби с концесия на пешеходния подлез на Чифте баня, а след това спечели и търговски обект в „Столипиново“ от Агенцията за приватизация. Негов съпартиец получи клуб на ДПС в „Изрев“. ДПС получава и зам.-кмет на Пловдив, който е настанен с привилегии в новоремонтирано общинско жилище на ул. „Велико Търново“ до Цар – Симеоновата градина.
Славчо Атанасов поднесе Пловдив на Гергов
Първоначално избран с гласовете на ГЕРБ, Славчо Атанасов (ВМРО-НИЕ, сега Патриотичен фронт) изведнъж погледна наляво. Следва поделяне по братски на всички ключови места в администрацията и в предприятията. Към коалицията се присламчват още двама – от т.нар. „Кауза Пловдив“ заедно с други двама, които обаче не искат постове – тяхната цел е да защитават интересите на фирмата, която събира боклука. И го защитават. Съветниците от ДПС вече са абонирани за властта – и те са в новото мнозинство.
Иван Тотев и обичайните заподозрени
Настоящият кмет Иван Тотев също управлява в коалиция. Отново съветниците от „Кауза Пловдив“ са в мнозинството. И отново боклукът продължава да е „златен“. Тримата от ДПС също отново са тук.
„Кауза Пловдив“ получават зам.-кмет в общината, който сега е кмет на район „Централен“. „Синята коалиция“ получава председателския пост в Общинския съвет. ДПС си иска парчета от баницата още в първите дни на задкулисното партньорство – зам.кметове в „Централен“ и „Северен“. Така пловдивчани издържат номенклатурата на ДПС, а партията на Местан, на Доган или на Пеевски осигурява стабилно мнозинство в Общинския съвет. Нищо ново.
Първо трябва да ги запазим и да ги направим сигурни за хората
адв. д-р Дани Каназирева и екипът на „Съюз за Пловдив“
От векове Пловдив е наричан „градът на седемте тепета“. Днес обаче единственото място, където можем да видим седемте тепета, е гербът на града. Там те все още са седем, а в реалността отдавна са само шест.
Можем ли да спрем тази разрушителна тенденция? Можем ли да прекратим заграбването на части от тепетата от бетона? Задължени сме да го направим и да върнем на пловдивчани градските планини. Тепетата имат нужда да бъдат запазени, да бъдат направени сигурни за хората и да бъдат облагородени.
Непростимо е, ако допуснем да изгубим зелените оазиси. Ако не се противопоставим на тенденцията те да се превръщат в изолирани зони, занемарени с години, негостоприемни, опасни и с рушащите се скали, и с тъмнината си. Когато пловдивчани нямат условия да бъдат всекидневно в тези градски планини, там се настаняват наркотиците и насилието.
ДЕЙСТВИЯТА НА ДАНИ КАНАЗИРЕВА И „СЪЮЗ ЗА ПЛОВДИВ“:
НЕБЕТ ТЕПЕ
Парите на пловдивчани потънаха за проектиране на нещо, което не бе съгласувано с професионалните гилдии. Два пъти Пловдив губи европейски пари за Небет тепе и ще продължава да губи, ако общината не привлече експерти, които да обсъдят всички варианти за реставрация на археологическите разкопки и да приемат най-доброто решение.
Не подкрепяме бутафорния проект, който ще превърне от тази ценност на Пловдив един „дисниленд“. Предлагаме провеждането на нов конкурс, но преди това условията да бъдат съгласувани с експертите в тази област.
МЛАДЕЖКИЯТ ХЪЛМ
Достъпът с автомобили до тепето трябва да бъде забранен, както е на Бунарджика и Сахат тепе. Необходимо е да изградим паркинги около тепето и да обновим алеяната настилка откъм ул. „Любен Каравелов“. Ще потърсим законови възможности и в диалог със собствениците на частните терени в подножието на хълма ще гарантираме запазване на зеленината в целия район.
Всички заедно трябва да обсъдим и да решим дали детското влакче да не обикаля отново целия хълм. Старите бетонни корита до детската площадка, които навремето служеха за шадраван, могат да се засипят с пръст и да се озеленят. Празният басейн горе на тепето е опасен и спешно трябва да намерим решение и за него.
ХЪЛМ НА ОСВОБОДИТЕЛИТЕ /Бунарджика/
Изключително красивите водни каскади и алпинеуми са само част от спомените ни. Те трябва задължително да бъдат възстановени заедно с поливната система. Тепето на места прилича на дива гора и има нужда от обновяване на растителността. Липсват и елементарни условия за хората – пейки, кошчета за смет, обществена тоалетна.
Сред първите задачи са обезопасяването на скалите откъм църквта „Св.Св. Петър и Павел“ и укрепването на западния склон. Сигурността на пловдивчани ще бъде гарантирана и от въвеждането на охрана на Бунарджика и останалите хълмове.
САХАТ ТЕПЕ /Данов хълм/
Спонтанното и частично благоустрояване от миналата пролет не е достатъчно. Има изсъхнали дървета, прекършени клони, неподдържани пътеки. След пускането на фонтана на стъбището на Каменица се създава туристически маршрут от Главната към тепето.
Заедно трябва да решим дали да не направим по този маршрут Алея на възрожденците с бюстове на бележити пловдивчани и българи, по подобие на Хълма на Гарибалди в Рим. Общинският съвет преди години прие такова решение за Младежкия хълм, което обаче не е изпълнено. Сахат тепе е по-подходящо, защото там вече е паметникът на Христо Г. Данов.
ТАКСИМ ТЕПЕ
Извисяващо се зад катедралния храм „Света Богородица“, Таксм тепе придава неповторимост на Стария град.Точно на това тепе част от подпорната стена се срути. Големи скални късове паднаха в дворовете на две къщи, а инцидентът по чудо не взе жертви. Срутването за пореден път доказа, че тепетата трябва да бъдат редовно проверявани и укрепвани на местата, където има нужда. През годините Таксим тепе е застроявано безконтролно. И до днес на това място има завършен и изоставен строеж – грамада от бетон.
ДЖАМБАЗ ТЕПЕ
Точно над Понеделник пазара, от другата страна на Античния театър се намира Джамбаз тепе. Преди години имаше инвестиционно намерение за строителство в подножието до Тунела на хотел с асансьор до върха на тепето. Архитектите не позволиха това, защото уникалният хълм щеше да бъде закрит от бетон и стъкло.
Джамбаз тепе, с красивата старинна къща на върха, е укрепвано преди 10 години. Отгоре се намира и Церетелевата къща – собственост на Георги Гергов, която повече от 20 години стои необитаема, без прозорци, с надписи по фасадата и очевидно без стопанин.
ПОЗОРЪТ „МАРКОВО ТЕПЕ“
Продажбата на Марково тепе е най-позорната сделка в Пловдив, гласувана почти от целия Общински съвет. Някои от гласувалите тогава „за“ този позор и днес са общински съветници. След тази откровена далавера имаме един незавършен мол, който скоро ще започне да се руши.
Марково тепе бе продадено без търг и конкурс за смешните 1 301 600 лева. След това се препродаде за 24 милиона и 100-процентово застрояване, без да бъде пощаден нито един квадратен метър зеленина. Общината не само не упражни контрол, но и разреши промяната на първоначалния проект, който беше поне по-малко скандален.
Никога не трябва да забравяме това грозно ограбване на Пловдив, за да не допуснем никога повече нещо подобно.
Общината ще спечели пари само за зоната около Аджисан махала, ако продължава с тези темпове, счита лидерът на „Съюз за Пловдив“
„Добре е градусът на политическия популизъм да поспадне и пловдивският кмет да се концентрира в подбора на качествен екип, който може да подготвя и да печели сериозни проекти“. Така лидерът на партия „Съюз за Пловдив“ и общински съветник адв. д-р Дани Каназирева коментира съобщението, че общината „ще получи“ 81 милиона лева по ОП „Региони в растеж“.
Сумата, която все още не е защитена с реални проекти, е смешно малка на фона на мащабните инвестиционни проекти, подготвени от други български общини. Доколкото се разбира от изявлението на Иван Тотев, дори и в ръководената от него администрация не са наясно с какви проекти ще кандидатстват за въпросните милиони. А когато трябваше да похарчат 1,5 млн. лв. за интегрираните планове за ОП „Региони в растеж“, надуваха балон, че ще спечелят 500 млн. лева.
И този балон се спука, защото е повече от очевидно, че общината няма проектна готовност нито за развитието на икономическата зона в кв. „Гладно поле“, нито за Централна гара, въпреки че пловдивчани години наред бяха залъгвани с бъдещата автомобилна връзка между бул. „Македония“ и „Васил Априлов“.
Както върви, финансиране може да се спечели единствено за зоната около Аджисан махала, счита Каназирева.
Според нея никой няма право предварително да обещава, че градът ще получи конкретни европейски средства, ако не е осигурил три неща: качествен екип от експерти, а не удобни и послушни партийци; одобрени проекти и траен социален ефект – инфраструктура или нови работни места. Обещания от типа за бъдещи несигурни събития просто е предизборна манипулация, убедена е Каназирева.
Ако сложим чертата, реалността е друга – градът продължава да виси на опашка по усвояване на еврофондове в резултат от недалновидната политика на местната власт и очевидната липса на добре подготвени кадри в два поредни мандата.
Каназирева напомня, че реализираните проекти в повечето случаи са с незначителен ефект. Един от примерите е с изхарчените 500 000 лева за обучение на администрацията, след което чудовищната бюрокрация в общината и шестте кметства не стана по-малка.
Изпълнението на проектите, насочени към решаването на сериозни градски проблеми – с благоустройството, околната среда и инфраструктурата, се бавят или изобщо не са започнати. А крайният срок на реализацията им е през тази година.
Най-големият проект, които в този програмен период се провали, е за водния цикъл – на стойност близо 130 милиона лева.
Община Пловдив изгуби 53 млн.лева за модернизация и реконструкция на Пречиствателната станция – част от водния проект. Всеки ден градът продължава да изхвърля над 70 тона утайки, които се депонират в двора й и са причина да се обгазяват три района – „Северен“, „Тракия“ и „Източен“. Да не се учудваме, че над Пловдив се разнасят неприятни миризми.
До този момент няма яснота дали на водния проект, макар и без Пречиствателна станция, ще се даде старт, или той ще остане в новата история на община Пловдив като един от неуспехите на две поредни кметски управи.
„Южен“ остава без канализация още дълго. В община Пловдив отдавна се говори за проекта „Южен обходен колектор“, но и досега не е възложено проектиране, макар че в бюджета за 2015 г. бяха гласувани 650 000 лв.Не е ясно и по коя оперативна програма ще се кандидатства за средства.
Каназирева недоумява, че в Пловдив няма нито един транспортно-комуникационен обект, който да е построен с европейски средства или за който общината да е готова да кандидатства в новия програмен период.
Единствено една нищожна част от подлез „Модър-Царевец“ беше включена в Оперативна програма „Транспорт“ като етап от модернизацията на жп линията Септември – Пловдив. Средства за останалите етапи от строителството не са осигурени, а за проекта дори не се говори.
Транспортният проект, дъвкан два мандата подред, трябва да бъде завършен до края на 2015 г., но изпълнението върви като аварийни работи след природно бедствие. Ще бъде чудо, ако наетите фирми успеят в срок да усвоят 44,307 милиона. Вече видяхме колко грешки се правят при изграждането на велоалеите, дано гафовете да не се повторят с електронното таксуване и интелигентните светофари, коментира Каназирева.
„Съюз за Пловдив“ предлага:
Транспорт и комуникации
Културно–историческо наследство:
С уважение
адв. д-р Дани Каназирева – кандидат за кмет на Пловдив и водач на листата за Общински съвет на „Съюз за Пловдив“
Видеокамери в паркове, детски площадки и в кварталите ще върнат сигурността в Пловдив
адв. д-р Дани Каназирева и екипът на „Съюз за Пловдив“
Няма нищо по-отчайващо за работещите хора от това да видят труда си разрушен. Това обаче ни се случва всеки ден. Работим, плащаме данъци и с тях издържаме уличното осветление, пейките по парковете, автобусните спирки. Виждаме в какво състояние е всичко в града ни. Знаем, че не е законно да се чупи, но това не спира хулиганите да рушат нашия град.
Знаем, че има „Общинска охрана“, но това не спира престъпниците да нападат и да тормозят по-беззащитните.
Нито един работещ човек не може да преглътне постоянните вандалски прояви и дребни кражби в Пловдив.
Не минава и ден без да се сблъскаме с вандализма – открадната шахта, надраската спирка, стъпкани цветя в парковете.
Не е ли време да си върнем улиците, алеите и междублоковите пространства?
Не можем вечно да плащаме за нови и нови пейки, например, и да позволяваме на хулиганите да ги рушат всеки път. А истината е, че никой да не ги пази ефективно.
Община Пловдив от години издържа предприятието „Общинска охрана“, което е подчинено на кмета на града. В него работят 252 служители. Всяка година плащаме за тях 2 милиона и 113 хиляди лева. Срещу тези пари получаваме охрана само в центъра на Пловдив и на Гребния канал. Единствено в центъра има и ограничено видеонаблюдение.
В почти целия град никой от Общината реално не следи за реда – нито жива охрана, нито камери.
„Съюз за Пловдив“ предлага радикална реформа. В Пловдив задължително трябва да бъде изградено видеонаблюдение на всички обществени места – паркове, детски градини, училища и ясли, тепета, подлези, детски и спортни площадки, спирки, кръстовища. За тази цел е необходимо да се създаде единен център за наблюдение, в който да бъдат ангажирани не повече от 30 специалисти – наистина обучени и компетентни специалисти. На ключови места в града трябва да има мобилни екипи, които могат да реагират незабавно при нарушаване на обществения ред и да уведомяват МВР.
В цял свят и в Европа престъпността намалява с над 50% в местата с видеонаблюдение.
Това е съвременният подход за решаване на проблемите с обществения ред, който дава реални резултати на много места в Европа. Основната отговорност за реда в града е на община Пловдив, която трябва да работи заедно с МВР, но не и да прехвърля изцяло отговорността си на друг.
Решението на „Съюз за Пловдив“:
Център за наблюдение с мобилни екипи
Как ще премахнем черните дупки до гарата и „Скобелева майка“
Прилагането на принципа на „счупените стъкла“ ще изчисти местата само за месец
Минавали ли сте по тъмно около Централна гара в Пловдив? Имали ли сте път към Коматевския възел? Всички избягваме тази част на града ни, защото тя отдавна се е превърнала в черна дупка. Предали сме без битка това място на сводници и проститутки. Никой не смее да мине от там, а живеещите в квартала са принудени да търпят беззаконието денонощно. Заградили са домовете си с решетки и огради, за да ограничат влизането на проститутки и престъпници в дворовете си. Не е ли същото и в кв. „Изгрев“ и в района на „Скобелева майка“?
Община Пловдив може да премахне проблемите, но не е поискала да го направи.
Решението е в принципа на „счупените стъкла“: ако един прозорец е оставен счупен, то вандалите ще счупят и всички останали прозорци. Ако обаче общината наложи ред, не допуска нито един прозорец да остане дълго счупен и преследва дори най-малкото нарушение на обществения ред, тогава тези райони ще се превърнат в сигурни и приветливи места.
Трябват само три неща: видеонаблюдение, осветление и засилено присъствие на общинска охрана. Това ще направи живота на хората в тези квартали по-добър и ще превърне районите в привлекателни за повече хора.
Още преди 3 години „Съюз за Пловдив“ предложи в Общинския съвет решение за премахване на черните дупки на Пловдив, но мнозинството не пожела да ги приеме. Тогава предлагахме изпращане на патрули на ротационен принцип и малка промяна в Наредба №1 за опазване на обществения ред, която да забрани влизането след 20 часа вечерта в дворовете на детска градина „Зора” и на Стоматологичния факултет.
Има правила на хартия, но никой не ги спазва. Каквото и да построим ново в града ни, след няма и месец то вече е счупено, замърсено и повредено. Налагането на законов ред и усещане за сигурност е един от най-сериозните ни приоритети. Престъпността е повсеместна. Тя е на улицата, тя е в училищата дори, тя е в домовете на много хора.
Не е ли време да спрем това?

Въздушноконтактната тролейбусна мрежа вече е само спомен.
Късите линии ще спестят пари за бюджета, но ще влошат обслужването
Адв. д-р Дани КАНАЗИРЕВА,
лидер на ПП „Съюз за Пловдив“, общински съветник, кандидат за кмет
Пловдивчани имат нужда от повече и по-редовни градски автобуси, особено в пикови часове и по обяд, за да могат работещите хора и учениците да не висят по спирките.
Идеята за по-късите линии, лансирана преди няколко дни от кмета Иван Тотев, няма да подобри транспортното обслужване в града. Дори и да се намалят интервалите за изчакване, пътниците няма да имат възможност с един автобус, без да се прехвърлят, да стигнат, например, от „Тракия“ до езиковите гимназии, новата сграда на ПУ „Паисий Хилендарски“ и Окръжна болница, по който маршрут пътуват хиляди. Или от район „Южен“ до Прослав.
Това означава , че вместо да пътуват директно, хората ще чакат на две спирки по 10 мин., за да отидат на работа или на училище. Тази промяна е абсурдна, особено в студа и жегите.
Ако една линия прави обиколка за 1:30 часа с 8 автобуса, то интервалът на изчакване е 12 мин. Ако се добави още един автобус в маршрута, интервалът ще се намали до 10 мин. Така се създава редовна линия.
По проекта на кмета, който предвижда къси линии и прехвърляне, на пътниците ще бъде необходимо доста по – дълго време, отколкото сега, за да стигнат до крайната точка. Целта на тази идея е да се направят икономии на субсидии, които общината плаща на превозвачи, но това би могло да стане само на гърба на пловдивчани и за сметка на качеството на услугата.
Ако линиите се накъсат,
пътниците ще плащат два пъти по-скъпо
за същото разстояние и в същото време обслужването ще се влоши. Ако при реализирането на транспортния проект община Пловдив въведе електронни билети – например, комбинирани за един час, цената за пътуването по късите линии също ще се увеличи. Според предварителната информация един такъв билет ще струва 1,20 – 1,50 лв. Тоест, при прехвърлянето на два автобуса, вместо един директен, ще се наложи да платим с 20 или 50 ст. в повече, отколкото сега.
В градския транспорт безспорно има проблеми и те трябва да се решават професионално, а не на парче, след като бъде направено обстойно и обективно проучване на транспортната схема.
Пловдив има вътрешни жп линии, но нито една управа досега не се опита да ги използва и за градски транспорт. Въпреки че тази възможност е записана още в генералния трнспортно-комуникационен план, приет през 2007 г. Пловдив имаше и мрежа за тролейбуси, но тя не се използва и вече е опасна за хората. С неуспешнвата приватизация и липсата на контрол изгубихме възможността да развиваме и да ползваме най-чистия транспорт – електрическия.
В момента в почти половин милионния град
имаме само 29 автобусни линии и маршрутките.
Нищо друго! В същото време броят на личните леки автомобили расте, почти на всеки втори пловдивчанин се пада по една кола, а общественият транспорт като алтернатива намалява. Трябва ли да се изненадваме, че трафикът става все по-интензивен, паркирането – все по-трудно, градът се задъхва?
Пътниците в градския транспорт на Пловдив не са доволни, че интервалите на повечето автобуси в определени периоди са разтегнати до повече от 15-20 минути, а много често и повече. Най-тежко е в ранните сутрешни и късните вечерни часове, когато хората чакат по спирките по половин час. А в почивните и в празничните дни в Пловдив все едно няма градски транспорт – толкова са разредени разписанията.
Конкретните проблеми са най-сериозни по линиите № 17, 36, 11, 7, 24 и други. Учениците от езиковите гимназии – ЕГ „Иван Вазов“ и ЕГ „Пловдив“, техните родители и преподаватели от много време очакват повече автобуси по линиите № 44, 4, 222 в часовете, когато децата отиват на училище и се прибират вкъщи.
Общината остава глуха за очакванията на хората.
Учениците от Професионалната гимназия по хранително-вкусова промишленост се оплакват, че нямат директен автобус до район „Тракия“. Линиите № 26 и 29 не успяват да осигурят бързо придвижване на учениците от Математическата гимназия.
Има цели квартали с неуреден градски транспорт.
Дори
на бул. „Източен“ има остра липса на редовни и удобни връзки
с други райони на града. Хората вървят пеш да бул. „Христо Ботев“ и „Княгиня Мария Луиза“, за да се качат на автобуса. Ощетени са живущите в Съдийския квартал, „Гладно поле“, Остромила, Беломорски. По-добър обществен транспорт е необходим за живущите около парк „Отдих и култура“.
Маршрутите се одобряват от мнозинството в Общинския съвет, без допитване до хората, без проучване и тези съветници носят отговорност за проблема. Превозът на пътниците се извършва от шестте частни фирми. Повечето от линиите се обслужват по договори от 2008 и 2010 г. , сключени за 10-годишен срок. В тези договори не са поставени изисквания за висок екологичен клас, както и за оборудване на превозните средства с климатици. През лятото в някои от автобусите е невъзможно да се диша.
Най-старите рейсове се движат по линиите № 1, 20, 26, 116. Там хората зъзнат през зимата и не издържат на задуха през лятото. В тези автобуси няма климатици, а годината вече е 2015.
Какви решения предлага „Съюз за Пловдив“:
Обновяване на автобусите и увеличаване на броя им
Решенията на екипа на Дани Каназирева за по-добър транспорт:
Отстъпки за работещите и достъпни карти за възрастните