Лъжата, че парите на Пловдив зависят от София

Слабите политици обичат да се крият зад сянката на централното правителство от София. За едни то било опора, за други пък е оправдание. Едните ни лъжат, че когато една и съща партия управлява и Пловдив, и България, тогава парите на града ни ще са повече. Другите пък лъжат, че понеже правителството било с различен цвят от тях, затова се провалят в управлението на Пловдив.

Време е да си кажем истината:

Парите на Пловдив нямат никаква връзка с правителството в София.

Помним как се появи тази огромна манипулация. Славчо Атанасов търсеше оправдания за неспособността си да управлява Пловдив. Тогава реши да заблуждава пловдивчани, че скандалите му с правителството на Бойко Борисов са причина за неблагополучията му. По-късно Иван Тотев реши да компенсира липсата на управленски качества със заблудата, че когато той е на власт, правителството на ГЕРБ щяло да „дава“ повече пари на Пловдив.

Истината е, че независимо кой е кмет и независимо кой е премиер, бюджетът на Пловдив в последните два мандата е

един и същ – средно около 200-220 милиона годишно.

В тези години са управлявали различни комбинации – Славчо беше по времето на Станишев и Борисов. Тотев пък беше по времето на Борисов, Орешарски и пак Борисов. Властта беше и в ГЕРБ, и в БСП, а най-вече в ДПС. Това по никакъв начин не се отрази на парите на града ни и числата го доказват.

Бюджетът на Пловдив се образува от делегирани дейности по закон около 97 милиона (за образование, здравеопазване, социални дейности и др.) и данъците, таксите и наемите, които самите пловдивчани плащат. Това са средно около 115 милиона годишно.

Това са нашите пари

и те зависят само от това колко работим и колко ефективно общината ги събира. Правителството няма никакво отношение към тях. Ето как ние пълним общинската хазна:

1. Данъци, такси и наеми
2. Такси от детски градини и ясли
3. Глоби и санкции
4. Концесии и масово разпродаване на общински имоти
5. Паркирането в Синя зона
6. Заеми, които кметовете теглиха безразсъдно. Днес дължим вече 80 милиона

Парите са едни и същи. Проблемът е, че не се харчат ефективно.

Най-важното е да променим начина на управление на общината. Да създадем силен екип от специалисти, да изоставим в миналото приятелските интереси, да сме безкомпромисни към качество и срокове, за да се постигне много повече резултат с парите на Пловдив.

Правителството обаче често се опитва да заблуди хората, че прави „подаръци“ на общините. Пловдив е получавал миниатюрни целеви субсидии, чиято единствена цел е да привлекат повече гласове преди избори. За последните два мандата те са само тези:

1. 26 млн., които Пловдив плати с приемането на столичните бали с боклук, т.е. не са безвъзмездни. С тях през 2012 г. бяха асфалтирани булеварди, които днес отново се кърпят.
2. Близо 41 млн. за спортната зала на Колудрума, а към тази сума Пловдив добави свои собствени 8 милиона. Тук въпросът е как така цената скочи двойно от първоначалто прогнозираните 20 милиона и кой прибира разликата.
3. 4 млн. лева от Агенцията за бедствия и аварии за моста на бул. „Васил Априлов“, чийто ремонт продължава четвърта година
4. 4 млн. преди дни – чисто предизборно, за Зоопарка на Пловдив, който е затворен от осем години.

Това са нищожни „подаръци“. Това е шумно рекламираната близост между кмета и правителството по партийна линия. Всичко останало е в графата „Ще“.

Една стотинка не сме получили за възстановяването на Драматичния театър, а кметът и правителството били партийни приятели.

Общата стойност на „подаръците“ – дори и с парите от боклука, е само 75 милиона зацели 8 години. Това е нищожна част от собствените средства на Пловдив за тези 8 години – близо 1 милиард и 760 милиона.

Време е да сложим край на тази лъжа.

Всичко е въпрос на качества и екип, а парите са си тук, както винаги са били.

Как ще се сдобием с най-скъпите улици

30-милионният заем на общината няма да подобри трафика в града

За какво ще бъдат похарчени парите от новия заем, изтеглен от управлението на община Пловдив? На пръв поглед са за нова инфраструктура, но всъщност са за декоративно преасфалтиране, без да постигнат нито едно трайно решение за града ни.

Общо за тези 30 милиона е предвидено да се ремонтират 7232 метра улици,

но без да се инвестира в подземна инфраструктура. Реално парите ще бъдат много повече, защото това е заем и заедно с лихвите общината ще върне над 50 милиона лева. Това означава по 4,15 милиона лева за един километър без лихвите, а заедно с тях това прави

по 6,9 милиона лева на километър. Това е по-скъпо и от магистралите.

Резултатът е, че срещу 30 милиона лева ще получим само скъп асфалт на вече съществуващи улици. Няма да имаме нови градски артерии и няма да имаме по-добра организация на движението. Управляващите са верни налошата традиция да търсят бърз ефект със скъп асфалт, т.е.

Да ни опаковат в скъп целофан едно голямо нищо.

В Пловдив все още няма нито едно ново кръстовище на две нива, докато София всяка година открива по едно, в същото време пловдивчани плащат по-висок данък МПС от софиянци. Утопия си остава обещаният от досегашните кметове градски влак(т.н. S-ban). Не е завършен околовръстният пръстен, за да сев изведе транзитният трафик извън чертите на града. Пловдив си остава със старите булеварди и тесни улици, с разбита настилка не само в периферията, но и в центъра, с амортизирана водопроводна и канализационна мрежа.

 

Коматевско шосе

Улицата е клас B и е с дължина 2 460 метра. Предвидено е преасфалтиране на две платна, като в първи етап се изпълнява само съществуващото в момента. Тежката подземна инфраструктура се предвижда във второто платно, което е южно от съществуващото и има ориентировъчна стойност 10,5 милиона лева, без отчуждаването на частни терени. С парите на ЕБВР на стойност 5 744 748 лева (с лихвите близо 8,7 милиона лева) практически само се подменя паважът с асфалт и тротоар от северната страна на съществуващия път в сегашните размери. По данни от проучване на транспортно-комуникационната схема, улицата е проектирана за 500 автомобила, а по него към момента минават над 1300 автомобила. Кога ще се реализира вторият етап за южното платно, не е ясно, а такива пари не са предвидени.

 

бул. „Шести септември“

Ще бъде преасфалтиран от Адата до бул. Цариградско шосе. Дължината е 1 100 метра. Въпреки че има проект за преминаване на бул. “Шести септември” на второ ниво (под моста), сега това няма да се прави. На мястото на светофара на магазин “Бриколаж” е предвидено колело, подобно на това на Водната палата. Няма да се инвестира в подземната инфраструктура, а само ще се смени паважът с асфалт. Това ще струва на общината 5 241 502 лева (с лихвите близо 7,9 милиона лева).

 

бул. „Руски“

Преасфалтирането е предвидено от колелото на гарата до бул. “Шести септември”. Дължината 1 430 метра. Не е предвиден ремонт на подземната инфраструктура и няма да се разширява улицата. Сумата е 7 558 790 лева (с лихвите близо 11,4 милиона лева). Не ясно дали ще се изпълни разширението с една лента между бул. “Шести септември” и ул. “Данаил Николаев”, което беше предвидено още в 50-милионния заем.

 

бул. “Северен”

Дължината на трасето е 2 242 метра, а стойността – 11 431 790 лева ( с лихвите близо 17,2 милиона лева). Първоначално беше предвидено нов участък да свърже моста на Адата с Карловския надлез. В окончателния проект този участък свършва на Брезовско шосе, което е много натоварено и в момента. Ако тежкият трафик от Адата не се изведе до Карловския надлез, Брезовско шосе ще се превърне в транспортен ад.

 

Решения на „Съюз за Пловдив“

1. Трябва да се направи обследване на градската инфраструктура, за да се набавят подробни и точни данни за състоянието на подземните комуникации и настилката на уличната мрежа на територията на община Пловдив.

2. Да се учреди консултативен съвет, в който да участват представители на бранша. Заедно със специалистите от гилдиите да се подготвят краткосрочна и дългосрочна програма за поддръжка и развитие на пътната инфраструктура.

3. Формира се фонд, в който се събират приходите от пътния данък (вече близо 15 милиона лева на година, тъй като Пловдив задмина и София по размер на данъците). Средствата от този фонд се разходват само за ремонти при пълна отчетност на всеки похарчен лев. Бюджетнте пари са на пловдивчани и те имат право да знаят как се харчат.

4. В обществените поръчки задължително да се определя минимален срок за ремонтите, двусменен режим на работа и строги гаранции за качество.

На търговете в Пловдив участват едни и същи фирми – това е оправданието, което често се чува от страна на общината, че не могат да ги принудят да свалят цената и да скъсят сроковете. Но има и друга страна на медала – в бранша се знае, че търгове в Пловдив се печелят от едни и същи фирми, затова други не се и опитват.

5. Да се поставя акцент върху проектите за разширяване на пътната инфраструктура.

Градът ни бе превърнат в заложник на заемите

Пловдив изтегли 80 милиона за нови улици, а резултат няма

Всички сме взимали заеми – за ремонт, за обучение на децата или за ново жилище. И всички много добре знаем колко внимателно обмисляме тази стъпка и как правим всичко възможно, за да постигнем максимален ефект от тези пари. Защото знаем, че трябва да ги връщаме и днешното улеснение се превръща в утрешно бреме.

Несериозно е да изтеглиш заем за спешен ремонт на дома, да похарчиш парите, а покривът да продължава да тече. Подобна е ситуацията с управлението на община Пловдив. Ние имаме да изплащаме два огромни заема – 50 милиона от времето на Иван Чомаков и още 30 милиона от времето на Иван Тотев. А да виждате коренно обновена пътна мрежа в града?

Търсят се 80 милиона

Това е общата сума, която пловдивчани вече дължат. Първият заем ще изплащаме до 2021 г., а вторият – до 2027 г. Тези години могат да звучат като отдалечени във времето, но истината е, че ние вече ги изплащаме. С всяка следваща година разходите по тези дългове ще стават все по-големи. Тази година всички пловдивски данъкоплатци трябва да осигурим около 7 780 000 лева, за да обслужваме заемите. Догодина сумата ще бъде по-голяма – близо 9 милиона лева, и т.н. Така община

Пловдив ще трябва да даде на банките почти толкова, колкото събира от данък МПС.

Пловдив ще затъва все повече. Ако през тази година общо дължим 40 милиона лева, то догодина милионите вече ще са 56. След това са още повече – цели 71 милиона задължения през 2017 година. Така сме изправени пред една доста мрачна картина – общината ще има все по-големи разходи за обслужване на дълга заедно с все по-големи разходи за заплати и издръжка на администрацията. Всичко това

няма как да бъде платено, ако не се увеличат данъците и таксите.

Още през 2016 година общината ще бъде изправена пред сериозния риск да няма пари за определени свои плащания, ако не намери начин да увеличи собствените си приходи. За съжаление Пловдив продължава да се управлява на принципа

„след тях и потоп“.

И администрацията на Иван Тотев не изневери на традициите от предишните управления, когато най-големите задължения се поемаха точно в края на мандата. Това направи Чомаков през 2007 година, това се опита да направи и Славчо Атанасов, но правителството не му разреши. Днес също сме свидетели на взимането на огромен заем и натоварване на следващото управление със задължението да търси пари за изплащането им.

 

Колко са годишните разходи на община Пловдив по обслужване на дълговете

 

Колко е общата задлъжнялост на община Пловдив към началото на всяка година

Каназирева: Сградата на бившия ТЕЛК трябва да се запази за детска градина или ясла

След безогледната разпродажба на имоти общината скоро ще остане гола като пушка, предупреждава лидерът на „Съюз за Пловдив“

Общинските съветници от ПП „Съюз за Пловдив“ са категорично против продажбата на имота на ул. „4-ти януари“ 36, който навремето беше предоставен за нуждите на ТЕЛК. Това заяви лидерът на партията и председател на групата адв. д-р Дани Каназирева по повод на предложението на администрацията до Общинския съвет за обявяване на поредния търг.

Сградата, строена някога за детско заведение, трябва да си остане общинска и след преустройство отново да се ползва за учебен или детски център, счита Каназирева.  Според нея намерението на общината да продаде единствения си голям имот в суперцентъра на Пловдив е твърде неразумно, при това – на подозрително занижена цена от 596 000 лв. за 2374 кв. м. дворно място ведно с построената в него сграда на два етажа. 

Това е още един случай за разпродажба на общински имоти на безценица, който навежда на съмнения, че или общината е закъсала здравата за пари и бърза да запуши дупките в бюджета, или сделката  е договорена предварително, предполага Каназирева.

Съветничката напомня, че местата в детските градини и ясли не стигат, училищните сгради в центъра са стари и тесни, а в същото време управляващите от ГЕРБ продължават с лека ръка да разпродават общинските имоти в ущърб на обществения интерес.  С тази политика много скоро общината ще остане гола като пушка, без да има възможност да строи нови детски, учебни и социални заведения,  каквито потребности постоянно възникват, предупреждава лидерът на „Съюз за Пловдив“. 

Каназирева недоумява защо персоналът на ТЕЛК беше изваден почти принудително от сградата на ул. „4-ти януари“ под предлог, че в район „Централен“ има остра нужда от детски градини, а след това имотът престоя под ключ немил – недраг близо две години, за да бъде продаден. Това е резултат на чиновническата немарливост или още едно обещание на кмета, което се спука като балон, пита съветничката.

Според нея в управлението на Пловдив открай време се налага една и съща опасна тенденция – общинските имоти се изоставят умишлено и след като се амортизират или се превърнат в руини, се продават за жълти стотинки на определени купувачи. Такъв е примерът с почивната станция на община Пловдив в Приморско, доведена до състоянието на руина. Ако общината беше добър и грижовен стопанин, базата щеше да се ползва днес за  за ученически лагер на пловдивските деца, счита Дани Каназирева.

Каназирева: Партийните схеми трябва да бъдат изписани от болниците

Недопустимо е лекари и сестри да се молят да бъдат изслушани от некомпетентни, но облечени във власт партийци, смята лидерът на „Съюз за Пловдив“

Протестите в Комплексния онкологичен център – Пловдив (КОЦ) и в останалите диспансери в страната са предизвикани от една причина – отказът от диалог и неуважение към мнението на хората. Всичко започна от министъра на здравеопазването д-р Петър Москов, който не направи необходимито, за да чуе позициите на специалистите. Но в момента проблемът се задълбочава заради демонстративната надменност на кмета на община Пловдив Иван Тотев. Това е становището на лидера на „Съюз за Пловдив“ и общински съветник адв. д-р Дани Каназирева.

Тя разграничи проблемите – от една страна е прибързаното и необсъдено с лекарите и сестрите преструктуриране на диспансера. От друга е натрапчивото отсъствие на кмета на община Пловдив, който може да играе главна роля в разрешаването на проблема.

Позицията на „Съюз за Пловдив“ е, че общината трябва да представлява всички лекари и сестри на Пловдив. Да оказва институционална подкрепа, да чуе мнението им и да защитава техните интереси пред министъра на здравеопазването и пред правителството.

Кметът трябва да поеме ролята на посредник между специалистите и техните пациенти от една страна, и министерството от друга, тъй като КОЦ – Пловдив е общинско лечебно дружество. Вместо това кметът е застанал отстрани като безмълвен наблюдател.

Партийната зависимост му пречи да заеме страната на пловдивските лекари и пациенти.

“Съюз за Пловдив“ предлага общината да поддържа постоянна и лесна комуникация с лекарите, сестрите и всички останали здравни работници. Кметът на Пловдив е този, който трябва да представлява интересите на всички специалисти от здравеопазването пред Министерството в София.

Най-сериозният проблем, според Каназирева, е принудата за лекарите да чукат от врата на врата, за да бъдат изслушвани, и да се молят на некомпетентни, но облечени във власт партийци.

Причината за това е, че ролята на община Пловдив в управлението на лечебните заведения се ограничава до кадруването. Управителите на болниците се избират по силата на тайни схеми, които движат дейността на Общинския съвет. Властта не обръща внимание на управленските програми и професионалните качества на кандидатите, а само и единствено на партийния баланс. Комисиите за избор са съставени от общински съветници, които не са специалисти, но са партийни кадри. Така всеки избран управител става зависим, дори и да не иска.

На практика лекарите и сестрите с труда си плащат и за предизборните кампании на управляващите партии.

Администрацията е изоставила общинските ДКЦ на мизерните приходи от направления. Лекари и сестри нямат стимул да работят.

Те се издържат от количеството направления. Стойността на едно направление е 19.00 лв. за първичен преглед и 9,00 лв. за вторичен. Един специалист получава средно 30% от тази стойност, сестрите – 10-12%. Като се приспаднат данъците, за лекаря остават 3-4 лв. от първичен преглед и 1.00-1.50 лв. от вторичен. За приходите на сестрите дори е неудобно да се говори. Трудна е сметката колко прегледа трябва да извърши един специалист и колко време ще му е необходимо, за да си осигури нормален доход. Всичко това идва от Здравната каса и наложените от нея стандарти и лимити. Мизерията обаче се предава върху пациентите.

Натискът върху лекарите става още по-голям, защото с приходите от Здравната каса те

трябва да издържат и чиновници, спуснати от управляващите партии в общината.

Някои от тези парашутисти никога не са стъпвали в болниците, но лекари и сестри са принудени да работят и за тях. Доходите на тези хора са сред най-високите, но специалистите са принудени да ги търпят, защото са зависими от общината.

Парите отиват за необмислени, но скъпи ремонти.

Дани Каназирева предлага този модел да бъде променен и всеки кмет да поддържа всекидневен диалог със специалистите в здравеопазването. Това означава партийците да бъдат изписани от пловдивските болници.

 

Каназирева: Нов модел в здравеопазването
Диалог с лекарите и сестрите и избор на най-добрите

1. Пълна институционална подкрепа на малкото вече останали лекари, сестри и здравни работници в Пловдив.
2. Лесна и всекидневна комуникация с кмета и ОбС и професионално представляване интересите на здравните работници и пациентите пред Министерството в София.
3. Модернизация на общинските здравни заведения за осигуряване на допълнителни изследвания, висококвалифицирани процедури, еднодневна хирургия и т. н. От тях общинските здравни заведения ще получават и допълнителни приходи по клинични пътеки.
4. Край на политическите чистки и граждански договори, с които се източват и малкото средства в общинското здравеопазване.

 

 

„Съюз за Пловдив“ предлага:
Денонощни кабинети във всичките шест района

Пловдивчани нямат избор, когато имат нужда от лекар късно вечер или през нощта. Всички сме принудени да търсим спешните центрове в Хирургиите или в бившата Окръжна болница. Така и за по-малки проблеми пловдивчани отиват само на тези две места, там се образуват опашки и това ощетява пациентите в по-тежко състояние.

„Съюз за Пловдив“ предлага радикално подобряване на извънболничната неотложна помощ в извън работно време – от 16.00 ч. до 8.00 часа сутринта на следващия ден – чрез разкриване на денонощни лекарски кабинети в шестте района на града – във всички общински ДКЦ и болници по един лекарски кабинет с лекар от състава на здравното заведение. Разходите за заплатите на лекарите и сестрите в денонощните кабинети ще се поемат от общината и няма да натоварват бюджетите на ДКЦ.

Резултатът е от това е, че пловдивчани ще получават първа помощ през нощта и първично клинично ориентиране за диагнозата. Ще бъдат насочвани към съответната общинска болница. Самите болници имат интерес от това, да запълват легловата си база и да увеличават броя на клиничните пътеки. Така те ще оказват вече квалифицирана спешна медицинска помощ в системата на общинското здравеопазване.