Има начин да се опазят старинните сгради, категорична е председателят на общинските съветници от „Съюз за Пловдив“
Сградите със статут на паметници на културата могат да бъдат запазени, ако се изпълнява Законът за културното наследство. Това е категоричното мнение на председателя на общинските съветници от „Съюз за Пловдив“ адв. Дани Каназирева и нейните колеги от групата по повод на изгорелите тютюневи складове.
Още от 2009 г. Каназирева внася в Общинския съвет предложения за приемане на работеща Наредба в изпълнение на влезлия в сила през същата година Закон за културното наследство. От този момент досега тя многократно е предупреждавала за негативните последствия, каквито за голямо съжаление се случват.
В Закона са разписани ясни правила, които обаче остават само на хартия, посочва Каназирева. Собствениците на паметници на културата по закон са длъжни да полагат необходимите грижи за опазването, съхраняването и поддържането им. В случай на унищожаване на недвижимата културна ценност поради неизпълнение на задълженията им собствениците са длъжни да я възстановят в същия вид – с оригиналните обемно-пространствени параметри и архитектурни и художествени характеристики, като срокът за възстановяване се определя от министъра на културата.
Общината разполага с правомощията да издаде указания за предприемане на незабавни действия по обезопасяване и съхраняване на недвижимия имот частна собственост, но със статут на паметник на културата. При неспазване на дадените указания Общината има правната възможност да извърши всички необходими действия и да впише в своя полза законна ипотека. В случай, че разходите не бъдат заплатени впоследствие от частния собственик, Общината може и да придобие недвижимия имот – паметник на културата.
Проблемът не е в липсата на нормативна уредба, а е в липсата на последователно прилагана политика на загриженост към културното наследство и символите на Пловдив, коментира Каназирева.
Старинните сгради ще продължават да падат, ако не предприемем сериозни мерки, указани в Закона за културното наследство, предупреждава за пореден път Дани Каназирева. Тя напомня, че десетки ценни къщи в Стария град, в „Капана“, на ул. „Иван Вазов“, „Опълченска“, „Бетовен“, „Райко Даскалов“, „Христо Г. Данов“ са в лошо състояние и застрашават здравето и живота на хората.
Проблемът е натрупван с години, във всички мандати на общинската и държавна власт без изключение. Съсипаното и след това съборено Каблешково училище, падналите къщи на ул. „Д-р Стоян Чомаков“ и „П. Р. Славейков“ в Стария град, нарочно бутнатият тютюнев склад на ул. „Одрин“ 8 и опожарените четири склада на ул. „Иван Вазов“ ни дават ясен сигнал, че трябва да започнем да решаваме проблема, а не да го загърбваме, убедени са съветниците от „Съюз за Пловдив“. Те допълват, че в момента се наблюдава изкуствена загриженост за емблематичните ни сгради на политици, които по един или друг начин са участвали в управлението на Пловдив.
Преди четири месеца по повод на разрушения тютюнев склад на ул. „Одрин“ 8 адв. Каназирева внесе отново официално искане до кмета на община Пловдив, в което настояваше да й бъде предоставена подробна информация за състоянието на сградите – паметници на културата и действията на администрацията спрямо неизрядните собственици.
Отговор на тези въпроси не е даден и до днес.
Емблемата на Пловдив изцяло отива в частни ръце, ако правителството не се откаже от тройната схема
– Адв. Каназирева, защо в един глас Общинският съвет отказа акциите в панаира?
– За мен това решение беше въпрос на чест и достойнство, макар и да няма кой знае каква юридическа стойност. Няма никакво значение дали община Пловдив беше приела 20,63 процента от капитала на „Международен панаир – Пловдив“ АД или не, защото е лишена от възможността да контролира дружеството. Дори и да бяхме се съгласили да придобием акциите, вредата е нанесена още през 2006 г., когато е създадена фирмата ракетоносител „Пълдинтур инвест“ с апортираните в него имоти на община Пловдив. Към настоящия момент капиталът в панаира е разпределен между частния инвеститор и държавата в съотношение 51 на 49 процента. Частният акционер е мажоритарен собственик. Той пак си запазва основния пакет от акциите, ако държавният дял се разпредели между двете общини.
– Общинският съвет настоява държавата да запази своя дял. Какви са рисковете, ако правителството не уважи това искане?
– Голям риск за съдбата на панаира носи така замислената тройна схема. За мен, а и за колегите, които ме подкрепиха на сесията, е нелогично и несправедливо община Варна да получи 29 процента от капитала на Пловдивския панаир чрез дарение. Доколкото е известно, имот в центъра на града е собственост на „Международен панаир – Пловдив“ АД или на свързано с него дружество и в момента представлява грозна дупка. Не считам обаче, че проблемът на една община трябва да се решава за сметка на друга. За мен с дарението на 29 процента на Варна мачът за панаира свършва, защото по този начин мажоритарният собственик ще придобие 80 на сто от капитала на дружеството и впоследствие може да стопи останалите 20 процента до 2 на сто.
– Как ще стане това?
– Акциите се даряват на Варна с цел да бъдат заменени за Дупката и общината да се сдобие със собственост върху въпросния имот. Тази тройна схема неслучайно се разиграва през горещите летни дни и преди отпускарския сезон. Не прави чест на управляващите да подаряват панаира и да вкарват в конфликт две общини.
– Има ли доказателства, че тази схема съществува? И Георги Гергов, и кметът на Варна Иван Портних отричат да са водили подобни разговори.
– За никой не е тайна, че този ход се предприема с цел да се разреши дългогодишният проблем на Варна. Други мотиви на Общинския съвет не са представени, нито има логично обяснение защо Варна получава акции в панаира. Ако това стане факт, участието на държавата и община Пловдив в панаира приключва. Видяхме какво се случи в „Градски транспорт“ АД. Точно за един месец от 33 процента останахме с по-малко от 3, пак чрез увеличаване на капитала, каквато схема беше приложена и в „Пълдинтур инвест“. “Дупката” във Варна става актив на частния инвеститор по подобен начин, по който той придоби и “Международен панаир – Пловдив”, и къщите в Стария град. Какво се случи във Варна? През лятото на 2004 г. дружеството, собственик на „Дупката“, кани всички акционери да участват в увеличението на уставния капитал. Община Варна обаче „случайно“ пропуска да внесе в едномесечен срок 6600 лв. и нейните 30 609 акции са обезсилени. Директорският борд решава да продаде тези акции на “Слънчев ден”. По-късно са изкупени още 40 000 акции и така в началото на 2006 г. частният инвеститор вече е собственик на 47% от фирмата, а към 2010 г. вече държи 74.9% от акциите в дружеството чрез “Пълдин туринвест”. Тези методи са невъзможни без явна или скрита благословия на управляващите. По същия начин преди няколко години, когато беше сведено почти до нулата участието на община Пловдив в „Градски транспорт“, бяха безспорно налице основания за отмяна на решението като незаконосъобразно. Но община Пловдив по грозен и безпардонен начин депозира жалбата в съда един ден след като беше изтекъл срокът. В резултат на това не само че не е потърсена отговорност от тези хора, но те и в момента участват в управлението на община Пловдив и държавата.
– Ще се вслуша ли премиерът Бойко Борисов в апела на Общинския съвет за запазване на 49 процента държавен дял в панаира?
– Не правя прогнози. Предложих на сесията това, което считам, че следва да се случи. За мен има три разумни стъпки – отмяна на решението на Министерския съвет, запазване на контрола върху 49 процента или прехвърляне на тези акции на община Пловдив и промяна на Закона за публично-частното партньорство в панаира. В действащия закон има текст, в който се казва, че публичният партньор – държава или община – има блокираща квота, независимо от размера на своя дял и дали той е 49, 20, 15 или 1 процент. Това е добър текст, но той важи от датата на приемането на закона, тоест той не покрива заварените партньорства до 31 декември 2012 г. Обратно действие има само за дружества, в които държавата или община държат над 50 на сто от капитала.
– Законите или неумението на властта да работи с бизнеса са причината да нямаме нито едно успешно публично-частно партньорство?
– Навсякъде публично-частното партньорство е една прекрасна форма за сътрудничество между община и държава, от една страна, и инвеститори, от друга. Това е един от начините за решаване на обществените въпроси, включително и със социална насоченост. Но както и всичко друго, ние опорочаваме и тази форма на бизнеса. Не само в Пловдив, но и другаде в страната публично-частното партньорство се използваше за индивидуални корпоративни интереси, често в ущърб на обществените. Община Пловдив изгуби хиляди декари било в резултат на този род „партньорства“, било чрез приватизация на търговски дружества. Публично-частни дружества могат да бъдат работещи и да носят много повече ползи, ако има воля. Но когато самата администрация прави услуга на частния инвеститор по недостоен начин, няма как да очакваме общественият интерес да бъде защитен.
– Не можеше ли през тези 10 години общината да намери общ език с Гергов и да стопанисват заедно поне къщите в Стария град, вкарани като апорт в „Пълдинтур инвест“ и заключени? „Старите занаяти“ например навремето беше емблематично заведение.
– Ако се върнете назад във времето, ще видите, че по тази тема никой не иска да говори. Така става, когато икономическите интереси се сраснат с политиката. Мисля, че ако една държава или община реши да упражни контрол, винаги ще намери лостове, без да нарушава закони, особено когато става дума за публичен ресурс и обществен интерес. Има ги и законите, и правните възможности. Друг е въпросът дали искаме да ги използваме, или да се оправдаваме, че не може да стане, и да вдигаме ръце.
– Варна прие 29 % от дарените акции. Потвърждава ли се с това схемата?
– Не упреквам община Варна – като всяка друга нейната цел е да разреши свой дългогодишен проблем. Проблемът според мен е в решението на Министерския съвет, с което се дава зелена светлина на тази сделка. Всички последващи действия зависят от правителството.