Дани Каназирева и „Съюз за Пловдив“: Платеното паркиране на парче ще донесе конфликти и хаос

Съветниците от „Съюз за Пловдив“ гласуваха против въвеждането на платеното паркиране в кварталите на града. Дани Каназирева посочи поне три причини, поради които правилата за реда на това паркиране трябва да бъдат отхвърлени.

„Първо, разпродаването на паркиране на парче е несправедливо – критериите са спорни и само ще вкарат във война съседите. Второ, не е честно общината да събира втори път пари за използване на кварталните паркинги, след като веднъж е принудила хората да платят най-високия данък МПС в България – нали парите от този данък трябваше да отиват точно за улици и паркинги? Третата причина е най-важната – паркирането на парче няма да реши проблема, защото просто местата стават все по-малко в сравнение с желаещите“, мотивира се съветничката от „Съюз за Пловдив“.

Дани Каназирева обвини ръководството на общината, че не търси трайно решаване на проблема, а само гледа как да събира повече пари от пловдивчани. Тя припомни, че общината не е изградила нито един нов паркинг, а обещаните многоетажни паркинги се превърнаха в поредното неизпълнено обещание.

„Каква столица на културата, какъв център на туризма?! Вие не можете да осигурите спокоен живот на хората в Пловдив, а сте тръгнали да каните още хора тук. Община Пловдив се държи като най-обикновен спекулант – разпродава наред всички общински терени, така увеличава дефицита на местата за паркиране, за да може после непрекъснато да увеличава цената за тези места“, обясни Каназирева.

„Съюз за Пловдив“ изтъкна още една причина, за да гласува против наредбата за паркирането на парче – въведените критерии дискриминират хората, които карат лизингови коли, и дават предимство само на собствениците.

„Това е удар срещу най-активните пловдивчани, които не са извадили пари накуп от някоя схема, а изплащат всеки месец с труда си своите автомобили. Сега община Пловдив обръща гръб точно на тези хора, от които очакваме да движат икономиката на града напред“, обясниха от „Съюз за Пловдив“.

Дани Каназирева посочи пред общинските съветници кое е трайното решение – общината да спре да разпродава терените си, да инвестира получените пари от данък МПС в общински безплатни паркинги и да се отнася с уважение към пловдивчани.

А ако само светофарите са „умни“?

Имаме си “умни” светофари. Имаме си и задръствания все още. Дали тогава всички са “умни” в тази история?

Улиците на Пловдив са тесни за интензивния трафик, защото политиката на управляващите предвижда само смяна на пътната настилка, но не и разширение на пътната инфраструктура и изграждане на нови булеварди и кръстовища на две нива. Решенията обаче не са само свързани с нова инфраструктура, но и с управлението на старата.

Затова очакванията бяха проектът „Модернизация и развитие на устойчив градски транспорт“ да доведе до видим резултат. Проектът на стойност 44 млн. лева бе финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие“ и по него бяха подменени остарелите светофарни уредби на част от основните кръстовища в Пловдив. С пари по този проект бе открит и Център за управление на трафика.

Само за тази цел бяха похарчени над 6 млн. лева – по-голямата част от които са безвъзмездна финансова помощ от ЕС. Не е ясно кой какво управлява в този Център за управление на трафика, но трафикът продължава да изглежда неуправляем. Разочарованието на шофьорите е огромно, защото тъй наречените „интелигентни“ светофари ни най-малко не намалиха задръстванията по основните градски булеварди.

Пловдивчани все още очакваме да видим ползата от тази инвестиция за милиони. И се питаме дали е достатъчно само светофарите да са “умни” или пък е важно това качество да притежават и авторите и изпълнителите на проекта.

Площад „Централен“ – управленски бъркотии

Годината е 2019. Пловдив е домакин на Европейска столица на културата. Градът ни посреща хилядите гости на площад “Централен”, където току-що е открита уникалната експозиция на археологическия комплекс „Римския форум на Филипопол“, с нова настилка, фонтани, пейки и зеленина. Пловдив изглежда като най-атрактивните градове в Европа…

Забравете за тази картина. Площад “Централен” няма да изглежда така през 2019 г. Идеята не може да бъде реализирана, защото няма време, а инвестициите и работата по реставрацията и експонирането на античните находки са прекалено големи.

Проблемът не са парите.

Най-любопитното е, че пари за този проект има. Т.е. вечното обяснение с липсата на средства не работи. Правителството вече е отпуснало първия транш от 2,7 млн. лева и е готово да финансира площада и през 2018 г., макар че никой не може да каже днес каква ще е стойността на реконструкцията. Към момента общината нито има проект, нито е обявила обществена поръчка за проектиране.

Забавянето се дължи на няколко основни грешки. За новите разкопки на площада бяха загубени три години, в резултат на което се потвърди предупреждението на опитни археолози и архитекти, че на античния форум ще се намерят само останки от древни зидове и разрушени части от антични колони. И че е по-разумно усилията да се насочат към вече проучените зони на Римския форум от южната и северната страни на Централна поща.

Нямаше кой да чуе експертите.

Днес и трите археологически изкопа буренясват. Безполезен се оказа международният конкурс за визията на площад „Централен“, в който участваха десетки автори. След много шум и суперлативи по адрес на участниците, общината откупи класирания на първо място проект на колектив от Португалия, за да… не го изпълни. Идеите се оказаха нереалистични. Този експеримент струва на градския бюджет 100 000 лева и най-важното – изгубено време.

Както се появи, така и изчезна идеята за изложбена зала на Филипопол във фоайето на Централна поща. Преговорите за придобиване на дял от сградата се оказаха безрезултатни, както и идеята за подземен античен музей под площада.

Границите на площада и Цар Симеоновата градина се уточняваха в продължение на месеци заради лошата координация между община Пловдив, Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство. Човек ще помисли, че двата имота се намират в Тутракан, а не един до друг на пъпа на Пловдив.

След всичко това, общината се разбърза. И за да намали сроковете, сега администрацията е решила да обяви една процедура и за проектиране, и изпълнение. В най-оптимистичния сценарий реконструкцията на площада може да започне най-рано през пролетта. И няма как да приключи за шест месеца.

Паркирането в Пловдив се превърна в лукс

Броят на автомобилите в Пловдив непрекъснато расте. Причините са пред очите ни – в града идват да работят много хора от други населени места. Колите се увеличават.

Община Пловдив пък продължава да разпродава незастроените терени, за да пълни бюджета си. Преди това беше реституцията, когато пак общинското ръководство допусна стихийно намаляване на публичните пространства. Така местата за паркиране намаляват.

Програмиран хаос

Така стигнахме до днешния ден, когато много пловдивчани няма къде да паркират автомобилите си. Всички виждахме, че се движим в тази посока. Днешните опити за решения не променят картината.

Община Пловдив реши вместо да създаде нови места за паркиране и да подобри организацията, да събира колкото се може повече пари от оскъдните места. Възползват се от дефицита, за да увеличават цените – колкото по-малко места за паркиране, толкова по-скъпа синя зона и толкова повече продаване “на парче” на паркоместа. Това обаче е поведение на търговец, а пловдивчани са гласували за управление, което да защитава техните интереси.

Продажбите “на парче”

Общината се бави дори с реализирането на приетата още в началото на 2016 г. Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на общински места. Идеята бе живеещите в блоковете в жилищните комплекси да имат право да си “запазят” място за паркиране пред блока, като платят по 15 лева месечно. После цената бе увеличена на 20 лева, но системата продължи да не работи.

Съветниците от „Съюз за Пловдив“ още по време на дебатите предупреждаваха, че предложените правила са неясни, непълни, ще предизвикат много конфликти сред гражданите, а и на практика са неприложими – защото не са посочени условията, при които ще се издават разрешителни за ползване на паркоместа. И бяха прави – процедурата за сключване на договори за платено паркиране започна едва преди един месец, но само за паркоместа, където има по един кандидат.

Сега има нови критерии – т.нар. точкова система. Но и тя не дава гаранция за справедливо разпределяне на паркоместата, когато има повече от един желаещ.

Трайното решение

И планът с продажбата на места за паркиране “на парче” не свърши работа. Той може да работи само когато броят на паркоместата е равен на броя на колите. Това в Пловдив отдавна не е така.

Така Пловдив продължава да затъва в проблема с паркирането. Общината събира приходи от синя зона и паркоместата “на парче”, но не инвестира тези средства в нови паркинги.

И отдавна градът очаква своето трайно решение на проблема:

Първо – стоп на разпродаването на имотите в Пловдив.

Второ – изграждане на многоетажни буферни паркинги, както се прави във всеки европейски град, чиято цена да бъде два пъти по-ниска, отколкото е в идеалния център.

Трето – изграждане на напълно безплатни обществени паркинги в районите. А и всъщност тези паркинги няма да са безплатни, защото  ние  сме си ги платили вече. Нека да не забравяме, че пловдивчани плащат по-висок данък МПС, отколкото софиянци.

Четвърто – спиране на презастрояването на междублоковите пространства в кварталите.

 

Голямото закъснение за Европейска столица на културата

Община Пловдив се бави с инфраструктурните проекти, които са свързани с провеждането на Европейска столица на културта през 2019 г. Чували сме това изречение много пъти, но проблемите са сериозни и забавянето не е просто политическо обвинение.

Целта на Европейска столица на културата е не само да се организират повече спектакли, изложби и концерти, но и да привлечем туристи от цял свят, като трайно поставим Пловдив върху картата на културните събития в Европа.

Задачата е изключително отговорна и, за да бъде изпълнена, Министерският съвет определи бюджета на Европейска столица на културата в размер на 76,4 млн. лв. От тези средства 20 млн. лв. са държавна субсидия, 46,4 млн. лв. трябва да бъдат осигурени от община Пловдив и 10 млн. лв. – от спонсори.

А освен неработещ зоопарк?

Част от държавната субсидия – 4 млн. лева – е дадена преди две години за строителство и е инвестирана в зоопарка, който обаче все още не е отворен. Останалите 16 млн. лева са предвидени за културната инфраструктура. От тази сума общината получи преди няколко месеца 7 млн. лева за няколко конкретни проекта – 2,7 млн. лева за реконструкцията на пл. „Централен“, по 1 млн. лв. – за ремонт на кино „Космос“ и изграждане на пешеходна зона в Тютюнев град, 2,2 млн. лв. – за реконструкция на художествените галерии и 200 000 лв. за резидентен център, планиран да се разположи в една от къщите в Стария град. Обектите са посочени от местната администрация.

До 2019 г. остават само 15 месеца. Но до този момент нито един от тези инфраструктурни обекти дори не е започнат. Не са подготвени работните проекти и не са проведени обществени поръчки за избор на изпълнители. Този факт създава реална опасност Пловдив да провежда културните събития в същите зали и галерии, с които разполага и сега. Администрацията няма време да изпълни програмата, която сама е набелязала.

Така сме изправени пред риска да не успеем да подготвим Пловдив за това толкова очаквано от години събитие. Защото значението на Европейска столица на културата не е само за една година – през 2019 г. трябва да бъде само началото, а след това хиляди българи и чужденци да се връщат редовно в Пловдив заради неповторимия дух на града ни. От нас не се искаше чак толкова много.

Заключеното кино „Космос“

Сградата на бившето кино „Космос“ на ул. „Гладстон“ е един от арт центрове, където през 2019 г. ще се провеждат част от културните събития. Това пише в концепцията на Европейска столица на културата. Засега обаче общинската сграда е под ключ.

В тази сграда не са прожектирани филми още от 90-те години на миналия век. Състоянието на някога голямата и комфортна амфитеатрална зала със сцена и екран е катастрофално. Всички инсталации са унищожени, покривът тече, осветление и отопление няма. Без капитален ремонт „Космос“ не може да посреща посетители.
За възстановяване на общинската сграда е отпусната държавна субсидия в размер на 1 млн. лв. До този момент ремонтните работи не са започнали. Няма и информация дали е подготвен проект за реконструкция.

Трудно може да бъде осъществена и идеята за разчистване на площада пред киното. Пространството откъм ул. „Гладстон“ е обявено за частна собственост с решение на съда, постановено преди години. Собствениците водят дела срещу намерението на общината да премахне построените на площада търговски обекти.

Преди време млади професионалисти, сред които и много архитекти, положиха усилия и направиха редица подобрения в сградата. Вдъхнаха й живот, но по-късно „Колектив Културен космос“ бяха буквално изгонени от сградата, без да им се поиска мнението относно визията за развитие на бившето кино.

Градът на галериите

Пловдив е известен като град на художниците. Галериите са част от духа на нашия град. Градските художествени галерии обаче не са в най-доброто състояние. И отново проблемът не е само в парите. Ремонтите на градските художествени галерии са финансово подкрепени с целева субсидия в размер на 2,2 млн. лева от държавния бюджет.

Първоначалните намерения на община Пловдив бяха за Европейска столица на културата да подготви изложбените зали на ул. „Съборна“ и на ул. „Гладстон“, която се стопанисва от Дружеството на пловдивските художници. В нито една от тях не е започнал ремонт.

Провалени планове

Преди години общината реши да предприеме мащабно разширение и реконструкция на галерията на ул. „Гладстон“. Планът включваше и надстрояване на сградата. Намерението беше свързано с идеята през 2019 г. в Пловдив да гостува поне една изложба на световно известен художник. За подобна експозиция са необходими много по-различни условия, отколкото тези, които се предоставят в сградата на ул. „Гладстон“ – с течащ покрив и влага.

Тогава художниците протестираха, защото, както и в много други случаи, никой от община Пловдив не сметна за необходимо да обсъди тези промени с тях. Липсата на диалог не е нов проблем за Пловдив. Докато страстите се уталожат и отношенията се изяснят, мина още време.

В един момент плановете на местната власт рязко се промениха. Някой реши да събори галерията и на нейно място да построи нова. Мотивът бе, че една нова сграда ще струва толкова пари, колкото и ремонтът на старата. Но и тогава диалог нямаше, и тогава експертите не бяха потърсени. Бъдещата изложбена зала нямаше проект, нито оценка за цената на строителството.

Приказки без край

Но с това екстравагантните и нереализирани идеи на община Пловдив не свършват. Появи се и план за нова галерия под стълбището на „Каменица“. Бившият бар беше откупен с бюджетни пари от частна фирма именно с тази цел. Днес никой в община Пловдив не си спомня за обещанието на Главната да се открие филиал на Градската художествена галерия. Парите обаче бяха платени.

Наскоро администрацията беше споходена от още едно ново хрумване – за изложбена зала да се ползва общинската част от бившия детмаг „Снежанка“ на ул. „Райко Даскалов“. Аргументът е, че таваните там са високи и има големи прозорци. Към момента вече има сключен договор, като площ от 421 кв.м. е отдадена под наем само за един месец през годината за цена едва 472 лева без ДДС.

Опитът обаче ни учи, че тук “гениалните” идеи засенчват предишните “гениални” идеи, а градските художествени галерии продължават да очакват ремонта си.

Руини и пепелище в Тютюневия град

Колко пъти сте чували за Тютюневите складове в последните години? За съжаление, все по неприятни поводи. Ако не са опити за незаконно събаряне, то ще е мистериозен пожар. А този квартал трябва да е привлекателен арт център, който в концепцията за Европейска столица на културата е наречен Тютюнев град.

Днес имаме безстопанствени сгради, грозни руини и пепелище. Авторите на концепцията, с която Пловдив защити престижната титла, не са и предполагали, че идеята им граничи с утопия. Бившите тютюневи складове до един са частна собственост. Никой от авторите на концепцията не е водил разговори със собствениците – нито за партньорство, нито за евентуално спонсорство.

Една от по-ценните като архитектура сгради на ул. „Одрин“ 8 беше разрушена от нейните собственици и засега няма изгледи скоро да бъде възстановена. Пожар обезобрази други четири склада на ул. „Иван Вазов“, „Кап. Андреев“, „Екзарх Йосиф“ и „Г. М. Димитров“. Стените на най- красивата от тях , на бележития пловдивски дарител Димитър Кудоглу, е подпряна с железа, за да не рухне върху главите на минувачите. Пред рухване е и складът на бул. „Христо Ботев“.

Община Пловдив обаче е измислила изход. Сега ни уверяват, че Тютюнев град ще има, но културните събития ще се провеждат на открито. Интересно как ще стане това при необезопасени сгради и реална опасност за минувачите. Или адреналинът ще е екстра за туристите?

Иронията не е безпочвена. Общината получи пари от държавата един милион лева за пешеходната зона в Тютюневия град. Проектът засега е само на думи. Предстои да видим кои ще са майсторите, които ще се заемат да работят на необезопасен терен.

Градът на най-бавните ремонти

Никъде другаде асфалтирането на стари булеварди не отнема три години

Представете си, че живеем в град, където улиците се ремонтират редовно. Изграждат се дори нови. А работата се извършва бързо. Сещаме се за бул. “Руски. Само че скоростта…

Вероятно има различни мнения дали това е най-красивият булевард на Пловдив, но със сигурност няма спор, че това е най-бавният ремонт, който е виждал градът ни. Никой разумен човек не може да си обясни защо е необходимо една работа да се проточва с години, след като обикновено може да се свърши за няколко месеца. Не е необходимо да сме пътували далеч зад граница, за да видим разликата.

Проблемът си е в Пловдив

Очевидно липсва необходимата организация. Затворените с години улици не само създават неудобства и задръствания, те лишават от доходи стотици търговци, които са буквално блокирани от загражденията. Това не може да бъде грижа за Пловдив.

Иначе всичко започна с фанфари. На 24 октомври 2014 г. община Пловдив подписа договор за поредния кредит в размер на близо 30 млн. лева (14,2 млн. евро). С тези пари банката финансира работата по четири булеварда – основни ремонти на Коматевско шосе, „Руски“, „Шести септември“, както и изграждането на новия бул. „Северен“. Кредитът бе предоставен с условието, че ще бъде погасен с лихвите в срок до 15 години. Това означава, че до 2029 г. пловдивчани ще изплащат асфалта на тези четири булеварда.

Това ли беше вярното решение?

Още по време на дебатите за банковия заем в Общинския съвет, представителите на „Съюз за Пловдив“ настояха парите да бъдат вложени в изграждане на нова пътна инфраструктура, а не за ремонт на стара. И днес държим още на тази позиция – улиците на Пловдив са тесни за силно натоварения трафик и вместо да се хвърлят пари за ремонти на съществуващите булеварди, трябва да се инвестира в нови пътни връзки. Текущите улични ремонти могат да се финансират с пари от бюджета на общината, върху които не се плащат лихви. А ако ще плащаме толкова години заеми и лихви, то поне да бяхме инвестирали в качествена промяна. Единственият нов обект, който бе включен към заема, бе булевард “Северен”.

На практика, още преди да сме изплатили заема от 30-те милиона, ще се наложи да плащаме за ново асфалтиране на трите булеварда, тъй като дотогава ще изтече гаранцията за трайността на настилката. Парите ще вървят, банките ще печелят, а ние ще асфалтираме едни и същи стари улици.

Според договора с банката 30-те милиона трябва да бъдат инвестирани за три години. Срокът изтича през есента на тази година, а работата не е свършена и наполовина. Една от основните причини е лошото планиране и липсата на координация между ангажираните строителни фирми, строителния надзор и Община Пловдив.

Организацията говори ясно за управлението на града ни. Поне в едно са честни обаче – признаха си още в началото, че не могат да свършат работата навреме. Пусковият срок и на четирите булеварда е 18 юли 2019 г., а бяха започнати още през лятото на 2016 г. Това са цели три години…

Бул. “Руски” – когато тръгнеш слепешката

На втората година от началото на големия ремонт на бул. „Руски“, работата не е свършена дори наполовина.

Никой за никъде не бърза.

И няма защо – сами са си поставили пусков срок след почти още две години. Не става дума нито за нов планински участък на магистрала, нито за някакъв сложен тунел – става дума за напълно прав булевард, чиято настилка просто трябваше да бъде подменена.

Но винаги у нас и простата работа започва да изглежда невероятно сложна. Договорът предвижда подмяна на старата настилка, тротоарите и осветлението от кръговото кръстовище на Централна гара до бул. „Шести септември“. Това са ни повече, ни по-малко от 1430 метра. Проектът не предвижда някаква промяна на габаритите – остават си познатите две платна, с познатата алея с дърветата по средата. Т.е. наистина става дума само за подновяване. Цената на проекта е 4,5 млн. лева, а с лихвите ще излезе на пловдивчани малко над 11 млн. лева.

Къде сме днес?

Все още чакаме в задръствания в стеснените участъци или да заобикаляме по други улици. Досега са завършени само два участъка. Нов асфалт има на западното платно от гарата до Търговската гимназия на ул. „Гладстон“ и на източното платно от ул. „Гладстон“ до ул. „Преслав“.

Нещо не е наред, нали? Обяснението за всичко това е хаосът. Някой трябваше да създаде синхрон между участниците в ремонта, но не го направи. Малко след началото на работата, се оказа, че трябва да бъде подменена и канализацията в един от участъците. Поради умишлено или неумишлено недоглеждане, тя не е била планирана и не е била проектирана.

Но и това не е единствената причина за бавния ремонт. Пловдивчани минават всеки ден покрай обектите, финансирани с банковия заем, и виждат как точно се работи. За съжаление, не виждат бързане и добра организация, а протакане. В немалко дни на обекта е било пусто – работници не се забелязват. А когато след няколко дни минувачи ги попитат защо е така, чуват отговора: Спокойно, имаме много време … Нали самата община си постави срока до 18 юли 2019 г.

А ако само светофарите са „умни“?

Имаме си “умни” светофари. Имаме си и задръствания все още. Дали тогава всички са “умни” в тази история?

Улиците на Пловдив са тесни за интензивния трафик, защото политиката на управляващите предвижда само смяна на пътната настилка, но не и разширение на пътната инфраструктура и изграждане на нови булеварди и кръстовища на две нива. Решенията обаче не са само свързани с нова инфраструктура, но и с управлението на старата.

Затова очакванията бяха проектът „Модернизация и развитие на устойчив градски транспорт“ да доведе до видим резултат. Проектът на стойност 44 млн. лева бе финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие“ и по него бяха подменени остарелите светофарни уредби на част от основните кръстовища в Пловдив. С пари по този проект бе открит и Център за управление на трафика.

Само за тази цел бяха похарчени над 6 млн. лева – по-голямата част от които са безвъзмездна финансова помощ от ЕС. Не е ясно кой какво управлява в този Център за управление на трафика, но трафикът продължава да изглежда неуправляем. Разочарованието на шофьорите е огромно, защото тъй наречените „интелигентни“ светофари ни най-малко не намалиха задръстванията по основните градски булеварди.

Пловдивчани все още очакваме да видим ползата от тази инвестиция за милиони. И се питаме дали е достатъчно само светофарите да са “умни” или пък е важно това качество да притежават и авторите и изпълнителите на проекта.

Заложниците от бул. „Шести септември“

Фалит. Това е най-често чуваната дума от търговците, чиито обекти се намират на бул. „Шести септември“ между моста на Адата и Цариградско шосе. Тук от миналото лято се извършва основен ремонт с банков заем и краят му все още не се вижда.

В продължение на цяла година нямаше достъп към магазините и офисите от северната страна. Булевардът и тротоарите бяха разкопани от моста до хипермаркет „Мосю Бриколаж“. Ремонтираният участък е с дължина най-много 300 – 400 метра, без да е имало отчуждаване или разширение.

Такъв ремонт се извършва максимум за два-три месеца. Но ремонтът на бул. „Шести септември“ с дължина в участък само от 1100 метра е определен колосален срок от три години. Това може да е безкрайно удобно за общината, но е пагубно за хората в района. Много от търговските обекти са притиснати до стената.

Община Пловдив се оправдава, че успоредно с пътния ремонт на булеварда се прокарва парно, което забавяло работата. За топлопровода е сключен друг договор – между “ЕVN – Топлофикация” и избраната от дружеството фирма. Кой обаче трябва да координира всички тези ремонти? Разбира се, че това е работа на община Пловдив, която издава всички разрешителни и не може да се прави, че не е информирана.

Това доведе и до забавянето и на бул. „Северен“, който е единственият пътен обект, изграждан от нулата. Дължината му е 2 242 метра, ще има две платна по три ленти и ще струва 10,3 млн. лева, а с лихвите малко над 17 млн. лева. По утвърдения график от банката, работата трябваше да започне преди една година, както и на останалите три булеварда. И тук отново гаф – имало частни имоти, които не са отчуждени.

Наложи се банката да направи компромис и на община Пловдив беше даден ултиматум процедурите да приключат до март тази година, затова и строителството на новия булевард започна едва тази пролет. Но с условието, че ще се работи само на половината от трасето, защото в останалата му част продължава отчуждаване.

Коматево под обсада

Втора година хиляди жители на Коматево са в капан и напълно основателно протестират срещу забавения ремонт на единствения път до квартала си. Коматевско шосе е затворено от юли миналата година. Колите и автобуси обикалят с километри по околовръстния път – това им отнема по 30-40 минути всеки и път и допълнителни разходи за гориво.
Започна учебната година и учениците от Коматево отново трябва да стават един час по-рано, за да стигнат до училище. Неудобствата са неизбежни при всеки ремонт, но в случая община Пловдив не може да каже точно колко ще продължи работата. А всеки има право да планира живота и работата си, нали?
Нито общината, нито фирмата-изпълнител на ремонта на четирите булеварда – „Щрабаг“, се ангажират с точна информация кога ще бъде отворено Коматевско шосе. Обещанията се променят, появяват се безброй оправдания. Реалистичен срок обаче няма.
Проектът за асфалтиране и подмяна на канализацията е за участъка от бул. „Александър Стамболийски“ до входа в Коматево. Дължината е 2427 метра, а цената е 6,5 млн. лева, които са от новия 30 – милионнен заем и с лихвите ще излезе над 8 млн. Лева на данъкоплатците.
Ремонтът се прави в съществуващото платно, без да се разширява, въпреки че булевардът е с много интензивно движение и има крайна нужда от удвояване. За една година е асфалтирана само една четвърт от Коматевско шосе. А от първата копка, направена през октомври 2015 г. в навечерието на местните избори и спряна, изминаха вече две години.

Проекти в графата “обещано, но неизпълнено”

Няма предизборна кметска кампания, в която пловдивчани да не чуват обещанието за изграждането на

транспортния подлез „Модър – Царевец“.

Обектът е изключително важен за града ни, защото трябва да осигури директна пътна връзка между районите „Западен“ и „Южен“. Засега обаче подлезът остава в графата “неизпълнени обещания”.

Подземното съоръжение е очаквано от жителите на този район от десетилетия. Но в последните три кметски мандата имаше и конкретни обещания – и Славчо Атанасов започваше подлеза “всеки момент”, и Иван Тотев вече два мандата го започва “още от утре”.

Подлез до Водната палата

Няма развитие и по другите четири пътни проекта, шумно рекламирани от община Пловдив. Обещаното изграждане на автомобилен подлез под бул. „Цар Борис III Обединител“ до Водна палата не е включено в строителната програма на общината.

Строителството на нов мост над Марица, чиято цел е по-директна връзка между бул. „България“ и бул. „Копривщица“, също е отложено за по-добри времена.

Малкото Голямоконарско шосе

На Голямоконарско шосе, чието разширение „стартира“ вече няколко години, все още не са завършени процедурите по отчуждаване на частни имоти, които попадат в регулацията на новото трасе. Това е ангажимент на двете общини – Пловдив и Марица и за него се знае отдавна.

В пълна мъгла потъна и обещаното изграждане на транспортния подлез под Централна гара. За тази пътна връзка между бул. „Васил Априлов“ и бул. „Македония“ се говори от края на миналия век, но и тя не стига по-далече от предизборните приказки.

И Южен обходен колектор, планиран най-малко от десет години, изчезна от дневния ред на община Пловдив. Успоредно с изграждането на колектора, който е крайно необходим за южните квартали на града, трябва да се разшири тесният бул. „Александър Стамболийски“. От община Пловдив обясняват, че проектирането е прехвърлено като задача на държавното дружество В и К. Няма публична информация дали е осигурено финансиране и дали изобщо е изготвен проект.

Каназирева: Моралът ни задължаваше да изберем Манол Пейков отново в „Пловдив 2019“

„Съюз за Пловдив“ предложи отново Манол Пейков за член на Управителния съвет на фондация „Пловдив 2019“. Лидерката на групата съветници Дани Каназирева обясни, че случаят е морален и призова за консенсус в залата. Тя припомни как преди няколко месеца общинските съветници бяха подведени, че г-н Пейков трябва да бъде освободен заради обвинения в конфликт на интереси, а после всички разбрахме, че това не е вярно и г-н Пейков е бил несправедливо обвинен.

„Най-важното нещо, за което трябва да се грижим в подготовката ни за Европейска столица на културата, е имиджът на Пловдив. Имиджът е най-големият капитал, който ще остане и в дългосрочен план за града ни. Фондацията е лицето на този голям за проект за Пловдив, а нейният Управителен съвет е гаранцията пред нас. Ето защо аз и моята група смятаме, че хвърлянето на обвинение срещу един от членовете на фондацията накърнява имиджа на целия екип по организацията“, каза Каназирева пред общинските съветници.

Съветниците от „Съюз за Пловдив“ призоваха всички в залата да признаят грешката си и да направят единственото възможно нещо, което диктува моралът.

„След като г-н Пейков несправедливо бе освободен, можем с едно гласуване да премахнем тази несправедливост и да гласуваме той отново да стане част от Управителния съвет. Важно е как се отнасяме към личностите на Пловдив и към всички хора, които полагат усилия за достойно представяне на Европейска столица на културата. Всички ние носим отговорност пред Пловдив и пловдивчани – тази отговорност ни задължава да възстановим справедливостта“, призова Каназирева.

Тези мотиви не бяха чути от мнозинството в Общинския съвет. ГЕРБ, патриоти и реформатори заедно отхвърлиха предложението на „Съюз за Пловдив“ за избиране на Манол Пейков в Управителния съвет на „Пловдив 2019“.

Каназирева: Общината да каже кога ще отвори блокираните булеварди

“Съюз за Пловдив“ пита кмета за сроковете на буксуващите улични ремонти

Председателят на групата съветници от „Съюз за Пловдив“ Дани Каназирева изпрати девет въпроса до кмета Иван Тотев за буксуващите улични ремонти, които блокират вече втора година центъра на града. Кметът трябва да каже кога точно ще приключи ремонтите на булевардите „Руски“ и „Шести септември“, както и на Коматевско шосе. Каназирева пита още дали общината е включила в договорите със строителните фирми изисквания за работа на две смени и достатъчно гаранции за качеството на ремонтите.

„Никой разумен човек не може да си обясни защо е необходимо една работа да се проточва вече две години, след като може да се свърши за няколко месеца. Не е необходимо да сме пътували далеч зад граница, за да видим разликата“, коментира Каназирева.

“Съюз за Пловдив“ настоява за бързи отговори, защото започва новата учебна година и движението в града ще става все по-натоварено, освен това предстои затваряне и на цялото платно на бул. „Васил Априлов“, където движението в едната посока вече е затворено.

„Най-големият проблем е, че ремонтите се правят без да се разширяват булевардите. Няма и посочени крайни срокове. На всичкото отгоре общината няма никаква координация между ремонти, процедури за отчуждаване и поддържане на канализация. Така често разбиват нов асфалт и всичко започва отначало“, припомни съветничката от „Съюз за Пловдив“.

Дани Каназирева очаква да се даде срок за започване на отдавна обещания подлез „Модър – Царевец“, който трябва да свърже районите „Южен“ и „Западен“. Съветниците от „Съюз за Пловдив“ алармират, че бавните ремонти не само създават неудобства за пловдивчани, но и заплашват редица фирми от фалит.

Ето деветте въпроса, на които Иван Тотев трябва да отговори в Общинския съвет:

1. Кога ще бъдат завършени окончателно ремонтите на бул. „Коматевско шосе“, „Руски“ и „Шести септември“? /Моля да ми бъдат предоставени копия от линейните графици и да се посочат сроковете за приключване на всеки от тези обекти, договорени с изпълнителя „Щрабаг“, както и моля да ми бъде предоставено копие от договора с изпълнителя/.
2. Община Пловдив, в договорите с изпълнителя, въвела ли е като изискване двусменен режим на работа?
3. Кога ще започне разширението на  бул. „Коматевско шосе“ и каква ще е стойността на втория етап от проекта?
4. Колко имота, които попадат в новата улична регулация на „Коматевско шосе“, трябва да бъдат отчуждени?
5. Колко струва ремонтът на  бул. „Васил Априлов“ от ул. „Войнишка слава“ до бул. „Шести септември“, коя фирма ще изпълнява обществената поръчка и в какъв срок трябва да завърши обекта? /Моля да ми бъде предоставено копие от договора/.
6. Кога  ще започне разширението на същия участък на бул. „Васил Априлов“ и каква е количествено – стойностната му сметка?
7. Приключени ли са окончателно процедурите по отчуждаване на бул. „Северен“?
8. Администрацията има ли намерение да подмени изцяло водопровода на бул. „Цар Борис Трети“?
9. Кога ще започне изграждането на подлез „Модър – Царевец“?