Същинската кампания-без резки движения

       Периодът на същинската предизборна кампания е вял и апатичен, сякаш в синхрон с настроението на избирателите. Имам чувството, че всички  PR – и на политическите партии ги съветват да се скрият и да не прекаляват с активността си, тъй като рискът от гафове е голям. Общо взето всеки  от основните играчи разчита на това, което е постигнал до момента, примирил се е, и го е страх да прави резки движения, за да не рискува моментното си положение.

        ГЕРБ са сигурни, че ще са първи, но не хранят напразни илюзии,  че ще имат мнозинство в следващото Народно събрание. БСП се надяват да са втори, ДПС разчитат, че и този път ще играят ролята на балансьор в управлението на държавата.  Реформаторски блок,  ББЦ, Патриотичен фронт  мечтаят за едно –  да  влезнат в парламента.  Картинката е толкова ясна за всички политици,  че дори не желаят да предприемат радикални действия и инициативи, защото знаят, че голямата битка няма да е за изборите, а непосредствено след тях. А именно  – формата на мнозинството, кворумът, кабинетът и ключовите позиции по високите етажи на държавната администрация.

            Първоначално смятах да съпоставям предизборните програми на отделните партии, но прецених, че нито ще е интересно за читателя, нито нещо от това, което пише в тях,  ми направи впечатление. Всички те спазват строго пожелателния характер и не се различават значително от предишните им няколко. И все пак с по две думи: ГЕРБ – последователни строители на България, ДПС – свобода за всички, БСП  ще реиндустриализират страната (сигурна съм, че повечето им кандидати не знаят точно какво значи това, но го говорят, защото звучи експертно). ББЦ – ако има как, ще платят и сметките за парно на всички домакинства,  разбира се, на думи. Националистите – България на три морета. РБ са по-интересни, защото всяка партия има собствено мнение по почти всеки въпрос, но това пък е симпатично, иначе пък всички твърдо за едно: дайте да дадем на българската икономика. Новите им 7 приоритета са много сходни с 31 точки на партията на Кунева- „България на гражданите“.

По-детайлно ситуацията изглежда така:

            ГЕРБ продължават да хиперболизират и да повтарят, че ако не са те, апокалипсисът ни е в кърпа вързан. Умело притискат избирателя, като отново използват максимално дефектите на предишното управление. Не разчитат толкова на иновативни  политики за привличане на гласове, а на апарата, с който разполагат – местната власт и държавните структури. Ясна индикация за това беше избирането на двамата зам.- председатели на партията. С натрапчивото говорене как България ще осъмне на тъмно, ако продължават да се задържат цените на тока, ГЕРБ настрои срещу себе си част от електората. За да не се стовари народният гняв върху главата на Борисов, ДКЕВР побърза с увеличението на електричеството преди изборите. Поскъпването на тока веднага беше яхнато като конче от опонентите на ГЕРБ и най-вече от ББЦ и Патриотичен фронт.  Бившият и вероятно  бъдещ премиер не се чувства на спокоен, иначе не би говорил толкова често за бъдещата коалиция и опасността от нови избори през зимата, ако не бъде съставен кабинетът.

             За БСП е ясно още от избирането на Михаил Михов за председател,  че промяната в партията им е козметична, а не революционна, от каквато имат нужда всъщност. Социалистите се опитват да задържат твърдия електорат със социална политика, но по-често са принудени да се оправдават, защо са изтървали властта и са довели държавата до нови заеми.  Вътрешно-партийните  скандали не само за лидерството в БСП, но и около кандидат – депутатските листи тласна кампанията в друга посока – към още по-голямо недоверие, включително сред старите „другари”.

               ББЦ наблягат на негативизма, съчетан с обещания в най-популистичен тонаж, който явно е ефективен. Това, което им липсва, е представителите по места. Точно тук организацията на Бареков издиша и колкото и да се показва, говори и обещава в лично качество, няма кой да му опонира на местно ниво. Захласнати по какви ли не обещания, ББЦ  подхванаха не много удачна кауза за връщане на казармата. Едва ли ще се намерят много привърженици на тази идея, освен сред военните, които у нас не представляват масов електорат.

              Патриотичен фронт са интересна коалиция с много големи шансове за прекрачване на границата от 4%.  При тях две неща не трябва да се подценяват. Едното е медийното облъчване на ТВ СКАТ от години и второ – електоралната и финансова тежест на ВМРО. Те са единствената партия в България, която дори и без субсидия декларират доходи в огромни размери от рентиерство на техни активи. Грешат обаче тези, които смятат, че Патриотичен фронт ще наследи гласовете на Атака.  Волен Сидеров е много повратлив политик и неслучайно  моментално пое друга, съвсем различна писта – тази на антиглобализма и русофилството. Той е единственият политик, който открито говори за братство с Русия и защитава федерацията на Путин с повод и без повод, с което печели симпатиите на твърдите русофили.  Анти ДПС говоренето на патриотите  е толкова преекспонирано от всички партии, че едва ли това ще налее в тяхната кошница, още повече те могат да се окажат в ситуация на коалиция в един бъдещ кабинет, в който ДПС е кворумен партньор. Нека да не забравяме, колко ласково Бойко Борисов се произнасяше по адреса на Валери Симеонов след парламентарните избори през 2013 г., когато Волен Сидеров зави към БСП.

               АБВ работят много на терен, привлекли са кметове на големи градове и много  други бивши БСП активисти. Лошото за Първанов е, че Станишев вече не е председател на столетницата. Все пак той възкръсна като алтернатива на Станишев, първо за лидер, в последствие като политически субект. Много от доводите му „против”  вече остават да висят във въздуха, защото насреща има крайно неагресивния и неактивен Михаил Михов. В тази ситуация предполагам, че е възможно да последват стъпки на помирение и сближаване на двете формации, които в крайна сметка са едно и също, но засега взаимно си вредят.

            В Реформаторски блок си имат толкова много проблеми, че едва ли им е до правене на  предизборна кампания. Тези хора до такава степен  разчитат на преференцията за решаването на вътрешнокоалиционните си противоречия, че объркват избирателите си невероятно много. На практика те водят паралелни парламентарни избори, извън официалните за страната, а помежду си. Лично мое мнение е, че ако на европейските избори нямаше преференция, нямаше да имат и представител в Европейския парламент. Единствено мобилизацията на единствената партия с  електорална тежест в Блока – ДСБ, доведе до избора на Малинов. На парламентарните избори, обаче няма да е така. Много костовисти вероятно ще  останат разочаровани, защото преференцията няма да работи по същия начин. Радан Кънев много добре знае това и по тази причина се опитва максимално да дръпне килимчето към своята партия. Той се превърна в Рицаря на печалния образ в тази коалиция. Той опъва каиша, той носи отговорността, основно той представлява Блока, а в парламента може да се окаже сам, или най – много с още двама или трима съмишленици. Изборът му за председател е нелеп, защото месеци по – рано лично той подаде оставка от този пост( говорител, което същото). Ще председателства кое по-точно? Кунева или Касим Дал? Едва ли…

               Има нещо, по което всички формации са единодушни – казусът КТБ. Колкото и да спекулират и да спорят фиктивно,  всички  чакат изборите и лавират. Успокояват,че данъкоплатецът не трябва да бъде натоварен и държавата не бива да плаща за големите вложители. Но тук има един подводен камък – поемането на нов дългосрочен дълг, чрез имитирането на държавни облигации. Сумите, които се спрягат, са колосални. Мотивът е ясен – кризата с КТБ. Но дали дългът далеч няма да надхвърли необходимите средства за разплащането с вложителите на банката? Със сигурност да.  Който и да дойде на власт, знае, че има един мотив за взимане на едни пари, с които да изкара мандата. Лично мое предвиждане е, че на една от първите парламентарни сесии ще бъде внесено именно това предложение. Дали е ефективно, правилно и рационално е тема на един друг разговор между финансови експерти, но аз знам, че е пряко свързано с цялата одисея КТБ. Дългът, който България ще поеме и решаването на проблема с КТБ,са едно и също неизвестно в уравнението, една и съща страна на монетата или както решите да го наречете…

        Има още два момента, типични за всяка предизборна кампания. Първият е с призиви за закриване на избирателните секции в Турция. Те са абсолютно популистки, както и много други обещания на повечето политици. Всички те са наясно, че проблемът с екскурзиантите и гласоподавателите на ДПС в Турция може да се реши единствено с промени в Изборния кодекс, а за тях нито една политическа сила няма воля.

          Вторият момент е с агентите на ДС. На 25^-та година от демокрацията ние продължаваме да избираме в държавното управление служители и доносници на Държавна сигурност. Според данните на комисията по досиетата в кандидат – депутатските листи има 98 агенти на ДС. В листите на ГЕРБ те са 5. В листите на БСП агентите са 14, в ДПС – 11, в Патриотичен фронт – 12, в ББЦ – 9, в Атака – 4. В пловдивските депутатски листи, на челни места, 3^-ма агенти на ДС ще се борят да ни представляват в следващия парламент.

               Смущава фактът, че принадлежността към ДС вече не безпокои партиите и коалициите,  все едно тази структура не е била една от злокобните форми на тоталитарното управление.

              Апатията сред хората се дължи в голяма степен на фалш, произвеждана в изобилие от политиците по време на предизборните кампании. Тази не прави изключение.